За музиката на No More Many More трябва да се пише единствено и само честно. Защото с петте си албума и десетте си години на сцена, бандата е заслужила, дори си е извоювала това. Спечели го със собствената си честност към публиката, към темите, които вплита в текстовете на парчетата си, към живота. Най-малкото, което може да направим като ответен жест е да се отнасяме по същия начин. Затова, честно, концертът на 28 ноември в клуб „Строежа“, с който No More Many More, представиха новия си албум „Тук съм“, беше един от най-силните им концерти. Разви се в две действия, но без антракт.
Дори няма нужда да казваме, че клубът беше пълен. Аз на свирене на NMMM с рехава публика не съм била. Вечерта започна с група Bandanna. Сравнително нова банда, но вокалистката им Ана-Мария Въртовска е добре познато лице, което отдавна No More Many More канят по свои концерти и записи, като гост-вокалист. С една дума – видяхме нагледно подкрепа от опитните към младите, от известните към сега прохождащите. Черта на бандата на Методи Кръстев, която винаги ги е отличавала.
АКТ I
No More Many More излязоха на сцена и веднага засвириха. Без поздрав, без разговори. Бяха избрали да започнат с компилация от части от най-популярните си парчета до сега. Веднага след това забиха новите. До момента е излязъл единствено едноименният сингъл от новия, пети албум „Тук съм“. Но по-интересен е фактът, че, въпреки че публиката нямаше откъде да знае новите парчета (освен някоя и друга песен, свирена предпремиерно по живи участия), още на втори припев запяваше с групата.
Методи продължи да пази дистанция и бандата свиреше без никакви паузи между песните. Струва ми се, целта беше да ни съсредоточи. Да чуем и вникнем в новия материал, без да ни разсейва с контакта, който чакахме и който е така характерен за живите срещи с тях. Доста статични в тази първа част, музикантите се сляха с песните си и потекоха към феновете. А после Методи вокализира всичко това лаконично, в едно от малкото си кратки включвания в началото на концерта „Ние сме звук. Ние и вие. Едно цяло. Няма стени, няма таван. Ние сме No More Many More“.
Атмосферата започна да се променя към края на тази първа част, когато No More Many More поканиха на сцената виолончелистката Татяна Недкова от Симфониета Враца. С нея изпълниха „Песента на жабите“ – парче, написано за предстоящия нов филм на режисьора Валери Йорданов. Това е втора песен, която Методи и бандата пишат за филм на Валери, след като сътвориха „Полуизяден“ за лентата „Шекспир като улично куче“. Заедно със самия режисьор и дъщеря му Яна пък написаха и записаха „Няма бивши хъшове“, която влезе в четвъртия албум на групата, и за която Валери Йорданов се качи на сцената, за да изпълни с бандата и миналата вечер. Та връзката помежду им е повече от силна.
На първо слушане
На първо слушане, защото концертът на 28 ноември беше именно това за албума „Тук съм“, много ярко за мен се отличи песента „Гумени мечета“. Сарказъм, ирония и между всичко това – цялата истина за грозното лице на човека, попаднал в ситуация на война.
Като цяло „Тук съм“ звучи по-тежко. Няма изместване на фокуса на темите в песните – той винаги е бил върху обществото и неговите язви, поставени в опозиция с човека, като мислеща и смислена единица. Това, което го отличава обаче, поне на първо слушане (защото тавата още не е по стрийминг платформите), е насочеността на енергията, която канализират в музиката си. И ако до сега в албумите им имаше баланс между интровертност на тази енергия и нейния експлозивен вариант, който да те накара да я извадиш навън, то в „Тук съм“, като че доминира тази прибраност в мислите.
За да не ме разбере някой грешно – има го и парчето „Никой не гледа, скачай!“ И с него, на него и чрез него, може да избухнем като атомна бомба. Както и стана, разбира се! Точно то сложи край на онази първа и по-„спокойна“ част на концерта. Отбелязана и с шеговитата реплика на фронтмена Методи Кръстев „Веселбата беше до тук, сега е ред на депресиите!“
АКТ II
Настроението се смени изцяло само за миг. Сякаш щом Методи си съблече ризата и остана по къси ръкави, на всички им стана горещо и започнаха да пеят и да скачат като луди, с песните, които знаят наизуст. Най-доброто от четирите им албума. А между сцената и залата изчезнаха всякакви разлики и бариери. Както под прожекторите, така и в публиката всички скачаха, лягаха, ставаха, пееха синхронно и се „бориха с живота“ с усмивка и музика. Сливаха се в едно малко общество, остров на нормалността.
С подобно творчество нямаше как и на моменти Методи Кръстев да не се включи с темата за протестите и политическата ни класа, но беше значително кратък и обран в изказванията си. Предпочете да говори с музика – „Не и този път“, „Остани човек“, „Дай ми“, „Помогни ми“, „Винаги свободен“. Финалът на концерта беше отлаган многократно и No More Many More свириха още и още по шумните молби на публиката. Краят дойде по най-логичния, правилен, а вече и традиционен за тях начин. Сцената се напълни с фенове, колко може да побере, по покана на бандата, и всички заедно изпяхме „По един или друг начин“ – песента емблема на бандата.
А докато чакаме албума да се появи в стрийминг платформите и някой като мен могат да слушат диска само в колата си (защото е достатъчно стара), бандата обикаля България с още няколко концерта. Следващият е в Бургас на 5 декември в Hashtag Studio.
No More Many More:
Bandanna:
