Lola Marsh: Музиката ни разголва пред публиката

lola marsh

Ако не сте слушали Lola Marsh бързо влезте в Spotify! Израелската банда прави адски готина инди поп музика. Истината е, че подобни артисти (актуални, нестандартни, ексцентрични дори за масовия вкус) рядко гостуват в България. Е, случват се и изключения и едно такова е Sofia Live Festival, по чиято покана Lolа Marsh (и още куп талантлив музиканти) пристигат за концерт в „Арена София“ (Колодрума в Борисовата градина) на 25 юни (Билети за фестивала може да откриете ТУК!).

Гил Ландау (китара и кийборд) и Яел Коен (глас) се събират случайно през общи приятели на рождения ден на Гил през 2011 г. Точно там за пръв път заедно правят музикална импровизация. Година и половина по-късно разширяват дуото си до банда, която включва Mati Gilad (бас), Rami Osservaser (китара и койборд), Dekel Dvir (барабани и семплери). Първият им сингъл – „Sirens“ излиза в началото на пролетта на 2015 г., а вторият – „You’re Mine“ – два месеца по-късно и за дни ги изкачва до гребена на вълната с 6 милиона слушани в Spotify и ТОП 3 на най-въртените парчета в платформата. Но това е само първото от много следващи парчета, които Lola Marsh ще качат по върховете на стрийминг класациите и ще бъдат слушани от милиони. Те са идеален пример как стриймингът може да е ракета носител за независими артисти.

Дебютният им краткосвирещ албум You’re Mine се появява в началото на 2016 г., последван от първия им дългосвирещ албум –  Remember Roses, през лятото на 2017 г. В началото на 2020 г. излиза актуалната им тава Someday Tomorrow Maybe, която така и не успява да бъде представена на живо с голямо турне заради пандемията от ковид. Създавали са музика за рекламни кампании на Ebay и калифорнийската лотария. Писали са и за Холивуд – за филма  “Criminal”. 

Музиката им е несъмнено кинематографична. Като извадена от саундтрак на филм, като звук, който задължително върви с картина, влиза в синхрон със сюжети в главата. Интересен момент в работата им е, че Гил и Яел свързват живота си не само на сцена, но и извън нея. Като двойка в личния живот пишат първия си албум. След него обаче се разделят и пишат втория. Someday Tomorrow Maybe всъщност е техният разказ как се продължава след раздялата. Повече за музиката им, за химията помежду им и за киното прочетете от самите тях.

Здравейте, Гил и Яел. Такова удоволствие е да ви посрещнем скоро в България! Днес пътувате по цял свят, радвате се на популярност и хиляди фенове, след като успехът ви настига много бързо. Още вторият ви сингъл “You’re Mine” е слушан над 6 милиона пъти в Spotify за супер кратко време след премиерата … Какво е усещането славата да дойде толкова бързо?

Lola Marsh: Истината е, че успехът не дойде чак толкова бързо. Познаваме се от около десетилетие и преди да издадем първия си сингъл вече бяхме работили заедно доста дълго време. Спомняме си момента, в който видяхме, че песента достига до №3 във Viral плейлиста на Spotify и бяхме в истински шок. Много вълнуващо и силно е усещането, че си представил работата си пред целия свят, онази работа, върху която си се трудил от толкова отдавна, а сега вече всеки може да чуе, а дори и някои хора наистина да харесат това, което правиш. Истината е, че след като нашата група се разрасна и работата нарасна, и, няма съмнение, търканията и напрежението също се увеличават, но ние се научихме как да се справяме с това по най-добрия начин, по който можем.

Lola Marsh Снимка: Michael Topyol-2
Lola Marsh
Снимка: Michael Topyol

Всъщност как се запознахте вие двамата (преди онзи рожден ден на Гил, на който сте открили, че си пасвате музикално)?

LM: Знаехме се през общи познати в Тел Авив. Но първият път, в който наистина имахме възможност да общуваме беше точно на рождения ден на Gil, както сама каза.

Гил, ти какво си помисли първоначално за нея?

Гил: Наистина помня мислите, които минаха през главата ми първия път, в който свирихме заедно. Мислих си как седя до певица с невероятна бленда и че може би това е първият път, в който свиря с толкова добър и специален изпълнител. Усещах как се слушаме един друг.

А ти Яел?

Яел: Усещах химията още от първия тон, който изсвири. Имаше нещо наистина уникално в начина, по който свиреше. Сякаш знаеше какво и как аз харесвам. Спомням си, че изсвирихме песента Jolene, и докато свирехме сякаш всички в стаята изчезнаха, а когато свършихме ги чухме как пляскат. Тогава той ме попита дали искам да пишем музика заедно и останалото е история.

Хората казват, че между музикантите трябва да има химия, за да пишат добра музика. Но между вас е имало и друг вид химия, докато сте били двойка. Как се работи с толкова много химия помежду ви и какво се случи с нея след раздялата?

LM: Да работим заедно и да имаме връзка е наистина много трудно. В това отношение не бяхме особено успешни, но пък осъзнахме, че между нас има невероятна химия, когато става въпрос за музика, а в другото отношение тя е малко по-малко. Взехме решение да продължим с музиката си заедно и сме много щастливи, че го направихме.

Гил, в едно интервю казваш, че да работиш в дуо понякога е много трудно. Защо?

LM: Смятаме, че работата като дует наистина е много трудна и пълна с предизвикателства, но в същото време в нея има и много добри и красиви неща. В по-голямата си част трудностите идват най-вече от лоша комуникация, като всичко в живота, ако се замислите. А хубавите моменти са невероятни. Има нещо много силно в това да пишем песни заедно.

Можете ли да опишете чувството като се съберете да композирате, свирите, свирите и изведнъж изскочи мелодията с главно М, която веднага разбирате, че ще стане на добра песен?

LM: Истината е, че това чувство е много трудно да се опише. Вълнението е във въздуха и е направо безумно, но най-вече, има усещане за много силна енергия, която преминава през всеки, който е в стаята в този момент. Може би може да го сравним с много добър концерт, на който групата свири наистина добре, а публиката полудява. Това е луда енергия.

Категорично мога да кажа, че музиката ви е много кинематографична – когато я слушам мога да си представя, че звучи в различни филми или пък може успешно да озвучи сцени от реалния живот. Видеоклиповете ви са като кратки филми. Колко важно е окото за музиката?

LM: Много се вдъхновяваме от филми и визуално съдържание и можем категорично да кажем, че визуалният свят има много сериозен отпечатък върху музиката ни.

Яел: Например, като бях дете, с татко гледахме уестърни и след като свършеше филмът, обичахме да седнем заедно с китара, да свирим на нея и да подсвиркваме с уста мелодиите от филма. Във видеоклиповете ни може да усетиш същото. Имаме нужда те да вървят заедно с музиката ни, за да създадат това кинематографично усещане.

По различен начин ли се пише такава музика?

LM: Да. Понякога си пускаме един на друг различни сцени от филми, които обичаме и пишем и свирим, докато тези сцени вървят на заден фон в нашето студио. Много е вдъхновяващо. Точно така например направихме песента “Echoes”, която изцяло е вдъхновена от определени сцени на “Криминале”. 

Моля, позволете ми да ви поставя в хипотетична ситуация, в която не са ви слушали онези милиони хора в Spotify и по турнетата ви, не пътувате по цял свят и не пишете песни за Холивуд. Вие правите това, което правите, но в малки клубове в Израел и най-много в съседни страни. Щеше ли музиката ви да се развие по същия начин както сега и щеше ли да звучи както звучи днес?

LM: Стриймингът помогна много на кариерата ни. Има много възможности, които можеш да грабнеш благодарение на мрежата и на стрийминга. Без съмнение светът се промени много в този аспект, а истината е, че продължава да се променя с шеметно темпо.

Името на последния ви албум е “Someday Tomorrow Maybe” и както разбрах, това е заглавието на песен, която в крайна сметка сте извадили от тавата. Защо? Не е ли малко странно да отпадне песента, но албума да остане с нейното заглавие?

LM: Дааа! Всъщност написахме песен с името “Someday Tomorrow Maybe”, която не се класира в този албум. Случва се често. Най-вече, когато усетиш, че определена песен не се вписва в настроението и посланието на албума. Но ние се влюбихме в името, така че го запазихме за албума.

Когато музиката ви е толкова лична, чувствате ли се понякога „разголени“, когато я издадете?

LM: Отговорът е „Да“! Има толкова много емоции и мисли, които те заливат, когато представяш нова песен на света. Чувстваш се на показ. Сякаш някой може да надникне сега във всичко, което си правил през последната година.

Какви са плановете ви след като завършите тази лятна част от турнето, което стартирате в София?

LM: След това турне планираме наистина натоварен и вълнуващ период. Ще издадем първи сингъл от новия ни албум, ще работим по няколко нови видеоклипа и песни и ще свирим по фестивали в Европа. Тази година ще сложим началото в София, после отиваме на Electric caste festival в Румъния, след това в Швейцария, Австрия, на фестивала Sziget в Будапеща…. Много се вълнуваме за тези концерти. Чакахме ги 2 години и сега сме готови да се върнем към пътуванията.

Четете още по темата