Голямото завръщане на група КЛАС

Бойко Петков група КЛАС Copyright: Licata.bg

Последният студиен албум „Кино“ на култовата ню уейв група КЛАС излезе преди 27 години, през 1994 г. Година по-късно бандата преустанови дейност. Днес обаче може да пипнем на красив винил чисто нов албум от бандата, която се събра за голям концерт през 2013 г. и от тогава пише нови песни. Тавата носи името „Кадифе и порцелан“ и убедително отбелязва новия период от историята на КЛАС, в момента в класически състав Бойко Петков (бас и вокали, съосновател на групата), Иван Градинаров (китара, съосновател на групата) и Момчил Колев (клавишни).

Кадифе и порцелан КЛАС
Новият албум „Кадифе и порцелан“ на КЛАС излезе във формат винил и може да го намерите ТУК

През годините след КЛАС тримата се утвърдиха като важни и водещи фигури в българската музикална екосистема. Бойко създаде и разви звукозаписното студио „Сити“, дало старта на едни от най-ярките нови банди, включително „Остава“, които правят първите си записи там. Усъвършенства се като аранжор и тон инженер. Иван Градинаров създава една от най-големите рентал компании за озвучителна техника – Joker Rental. А Момчил Колев написва десетки невероятни песни с Дони, в дуета Дони и Момчил, както и за още много известни български изпълнители.

За завръщането на КЛАС, за промените през изминалите години, в които групата не беше на сцена, и за плановете за бъдещето им, разговаряхме с Бойко Петков.

Здравейте, Бойко. След дълги години група КЛАС издаде нов албум „Кадифе и порцелан“? Всъщност това ли е албумът, който през 2013 г. обявихте, че подготвяте? Какво ще намерим в него?

Оказа се, че това е албумът. Наистина много време мина откакто обявихме, че работим по него, но искам да кажа, че вече работим по следващия. Издадохме „Кадифе и порцелан“, защото беше крайно време тези песни, които записвахме в последните 9 години откакто се събрахме отново, да видят бял свят. През всичкото това време правихме песни, които финализирахме като албум това лято.

Кои са най-новите песни в този албум?

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума

„Там където влиза дъждът“, която е на Момчил Колев, и „Broken Crown“, която пък е единствената песен на КЛАС на английски. Имам писани през годините текстове на английски и един от тях пасна за тази песен. Все още обаче тези две песни ги няма в дигиталните платформи, но скоро ще може да ги слушате и там.

Reload festival 08 и 09 юли - Арена София - Колодрума

Иначе предисторията на „Кадифе и порцелан“ започва от Иван Градинаров, който дойде с няколко готови идеи, когато се събрахме отново покрай големия концерт, който направихме през 2013 г. Започнахме да работим по тези идеи. Дори в началото бяхме тръгнали в друга музикална посока, търсихме друго звучене, но се оказа, че не се получава и се върнахме към ню уейва, но в съвременна стилистика. След това записахме по-голямата част от песните. Но най-напред направихме „Сини слънца“ и „Тайна“.

Имаше ли някакво притеснение във вас от реакцията, че пускате песен на английски? Все пак сте група, известна със силата на българските си текстове.

Не. Ние работим доста интуитивно, въпреки дългия опит, който имаме и рутина, натрупана в правенето на музика. Разбира се, на български винаги може да се изразиш по-интересно, по-цветно, по-детайлно. Английските текстове, които съм писал съществуват само като лирика и не чувстваме задължение да ги превръщаме в песни. Специално текстът на „Broken Crown“ е написан 2-3, че и повече години преди песента. Просто пасна идеално на мелодията, която също бяхме напълно финализирали. В подобен вариант си задължен да търсиш текст, който да отговаря на формата на песента, а в случая – тя е много особена. След като доста време се опитвах да направя български текст без да променям мелодията, се оказа, че изказът на български просто не става. Тогава опитахме с английския и се получи.

Не сме мислили обаче да се насочим към правене на песни на английски. По-скоро творим на български. Песните от предстоящия албум, които вече сме започнали също са на български. Може и изобщо да нямаме друга песен на английски.

До къде сте с този предстоящ албум?

Вече има три песни, по които работим. Едната е напълно готова и дори я пуснахме като сингъл по-рано тази година. Казва се „Просто си лежа“. Това е едно старо парче, което открихме в нашите архиви. На времето правихме много експерименти в студиото и много неща останаха само на лента като демо записи. Сега между тях откриваме много интересни идеи, които да разработим днес. По този начин попаднахме и на още една много интересна композиция на Иван Градинаров, по която работим в момента. Има и няколко нови идеи от моя страна, но и Момчил и Иван също ще се включат с нови предложения. Процесът е динамичен. Но е трудно да се обвържем със срокове кога ще излезе този нов албум по ред причини, голяма част от които не зависят от нас. Все пак желанието ни е да не мине толкова много време като с „Кадифе и порцелан“.

Всяка песен обаче, преди да я приключим окончателно, трябва да сме убедени, че сме я направили по най-добрия начин. Това в много случаи изисква време. Често стигаш до едно ниво, в което е почти готова, но малко нещо още не стига. И докато се намери точно това, което наистина завършва песента по най-добрия начин отнема доста време. Отделно, всеки от нас е ангажиран в ежедневието си с работа в музикалната индустрия, но по проекти на други хора.

Планирате ли концерти?

Нашите концерти са свързани с доста сериозна техническа част. Ако е въпрос да излезем с две акустични китари е лесно. Но ние искаме друго. Искаме музиката ни на живо да звучи близо до студийния запис, защото по този начин казваме това, което имаме да кажем. Самият звук и аранжимент в много голяма степен допринасят за това ние да имаме своето лице, а и нашите фенове да харесват музиката ни.

Всяка музика има своето послание. Всяка песен е едно пътуване някъде. Искаме да ви отведем там, където да видите нещата, както ги виждаме ние. И това почти ни задължава да правим нови песни. Правим го и заради реакцията на почитателите ни. Действително поколенията се смениха и дори самите ние с изненада открихме колко млади фенове имаме, които дори не са били родени, когато сме започвали. Но тези хора ни пишат нещо, което може да обобщим така „Нямате представа вашата музика каква роля е изиграла в нашия живот“. Не можем да отминем просто ей така подобни думи, които са и много задължаващи за нас да продължим напред.

Може ли да кажем че това е нов етап, нова ера в историята на група КЛАС?

Разбира се.

А вие променихте ли се между тези два етапа на бандата и има ли това отражение в музиката ви?

Новият етап си носи всички особености от промяната в живота, която се е случила от създаването на групата та до сега. Ние също сме се променили. Най-общо казано сме помъдрели, което в музикален смисъл означава, че сме натрупали много голям опит, работейки върху много продукции. Преди изработването на една песен беше съпроводено с много повече търсене без ясна идея защо и как стават нещата. Сега всичко е съвсем ясно. За голямо щастие, се оказа, че като хора обаче сме си останали същите. В началото, когато се събрахме, беше много интересно, защото търсихме начина, по който да си говорим отново. Бързо се оказа, че не сме се променили толкова. Това е добре, защото човек трябва да запази поне малко от детското и наивното в себе си, за да успява да види очарованието, което носи света и живота около нас.

Клас 1989
Група КЛАС през 1989 г.
Снимка: Личен архив

Сега живеем забързано, нямаме време да влезем в дълбочина в нещата, които ни съпътстват, и по този начин обедняваме. Живеем по-некачествено отколкото преди. Трябва да забавим малко темпото, да си дадем време да вникнем в нещата, да сме малко повече откриватели.

В музиката, например, откривателството почти изчезна. Преди нямаше интернет и за да чуеш любимата си група, трябваше да чакаш да излезе албума ѝ на винил, да отидеш в книжарницата, да си го купиш, а после започваш да изследващ всяка буква и надпис от корицата. Аз дори съм си ги преписвал целите. Това е чарът на откривателството. Сега всичко е много на показ, което разваля магията. А резултатът е, че слушаме по 3 секунди от началото на някоя песен и прескачаме на следващата, защото в съвременната музика няма изненада, която да ни задържи. Всички добре направени парчета от големи музиканти имат някаква форма на изненада. Слушаш песента, която има има свой ход и си мислиш, че можеш да предугадиш какво следва. Но изведнъж – чуваш нещо друго, нещо изненадващо.

В този ред на мисли, виждате ли добри нови групи у нас?

Има такива групи и интересното е, че в България виждам по-често такива банди отколкото отвън. Може би защото тези групи у нас си остават ъндърграунд. Затова, ми се иска по-често да имат сцена. Обществото ни има нужда от техните разнообразни и по-дълбоки идеи, които да ни карат да се замисляме и да виждаме нещата през очите на някой друг.

Има ли промяна в сцената ни в последните години?

Виждам едно ново поколение групи след дългото затишие, започнало през 90-те. Виждам още, че има един кръг от почитатели, които ходят на всички концерти на български банди. Тези хора са ядро, към което се надявам да се присъединят още хора. За това обаче трябва и медиите да изиграят своята роля, а те не го правят. Това беше и причината да изчезне зародилата се рок музика през 90-те. Изчезна от медиите, които я замениха и предпочетоха западна музика и така изчезна и реално. Нужно е хората днес да разберат, че има такива нови банди, за да им дадат шанс.

Знаем, че идеята за повторното ви събиране е на жената на Момчил, но имало ли е преди това мисли в тази посока?

Не. Даже няколко пъти съм казвал в интервюта, че за мен КЛАС беше затворена страница. Докато една вечер не се събрахме по приятелски в Момчил и съпругата му Ани каза: „Правите толкова хубава музика, защо не се съберете пак. Знаете ли колко нови фенове имате?“ До тогава изобщо не се бях интересувал, но като влязох в YouTube видях, че наши песни са качени в различни канали и имат по 50-70 хиляди гледания. Това беше първият индикатор, който ни накара да се замислим. Главното обаче беше, че обичаме да правим музика заедно. Когато имаш в себе си музикална идея ти искаш да я извадиш и завършиш, а ние най-добре си ги завършваме заедно. Натрупа се доста време, в което сме работили за други хора, а никога не си 100% удовлетворен, когато работиш за друг. Друго си е да изпипваш собствените си идеи.

От първия път ли се върна химията между вас?

Не беше трудно, но беше странно – любопитно и интересно. В началото всеки се замисляше как да изрази някаква идея или насока, в която да направим песен.  

Бойко Петков група КЛАС Copyright: Licata.bg
Бойко Петков e един от основателите на група КЛАС
Снимка: Licata.bg

През всички тези години, в които група КЛАС не беше активна, вие самият занимавахте ли се със свирене и композиране?

С мой приятел италианец, който много харесва балканска музика, развивахме един етно проект с български музиканти. Резултатът са няколко продукции с различни певици, които бяха издадени от италиански лейбъл и с които изнесохме много концерти в Италия и Европа. Най-интересната за мен се каза „Ялда“ и беше с една певица от Иран, която живее в Милано. Направихме много интересно акустично електронно звучене, с много етно елементи от древната персийска музика, заради което изслушах около 200 древни персийски песни. Всичко тръгна от един продуцент и журналист от радио „Популаре“ в Милано, който ми даде касета на тази певица, а аз много харесах нейния нисък и много особен глас.

След КЛАС, пък и до сега, работя доста в посока етно. Най-интересни са срещите и работата с музиканти от цял свят. Последно работих с един аржентински музикант – Мигел Ди Генова, популярен с неговата банда Otros Aires, с която свирят електро танго.

Дори в момента мисля в подобна посока, защото това е разнообразие. За да направиш с КЛАС едно готино парче, трябва мозъкът ти да спре да мисли по ню уейв начин за малко, да тръгне в друга посока, за да станат по-силни контрастите и сетивата ти да са по-изострени.

Четете още по темата