GIGASHADOW: Войната е най-лошото творение на човека и никога не трябва да забравяме това!

Беше мръсна пловдивска жега, въпреки че пловдивчани твърдяха, че било хладно за сезона. Средата на лятото на 2024 г. И още по-точно – 25 юли, денят, в който трябваше да се „срещнем“ отново с великите KORN. Мястото – Гребният канал, където всяка година Hills of Rock се настанява по прашните поляни. Точно в тази мръсна, потна и прашна обстановка, кипяща от адреналин и музикален ентусиазъм, се сблъсках за пръв път на живо с Gigashadow – адски откачена банда, която на живо прави нещо средно между чудо, вуду магия и промивка на мозъка, чрез отстраняване на част от мозъчните клетки посредством контролиран шум.

Баха в афиша на една от по-малките сцени – „Строежа“, и определено успяха да ме изненадат. А това е нещо, което все по-рядко се случва на обръгналата душа на ветеран по родните сцени и може би качеството, което най-осезателно може да ме привлече към нова група. Държаха ме от първата до последната песен на сета си нащрек, за да следя какво още могат да ми покажат. Рок, drum’n’bass, пънк, метал, индъстриъл, артист с маска, танцьорка, която през цялото време диктуваше движението на публиката… Доста необикновено явление за българска сцена.

(ВИЖ ОЩЕ: Hills of Rock 2024 – Ден 1: KORN, Spiritbox, Skindred, Loathe, Me And My Devil (ФОТОГАЛЕРИЯ))

Сами определят стила си като Electrock, а в публичната им биография пише, че се събират преди 6-7 години във Варна, обединявайки музиканти от различни банди. Ядрото на групата са Георги Пехливанов – бас китара (Crowfish, Amoral, Drive Your Life), Огнян Генов (Ogi Real) – китара (One Faith, Eternal Ballers), Елисавета Ташева (Еleeza) – вокали, Ирена Златинова – клавишни, Стефан Енчев (Dr. Cobra) – вокали, перкусии (La Muchebumre, Chef The Machine, Dr.Cobra), Георги Димов – вокали (Lieveil, Shadows Out Of Time, CartWheel), Николай Стамов – вокали (Наглите Лица, The 33 Speakerz), а Габриела Конева е името на впечатляващата им танцьорка. Всичко това няма никакво значение щом чуете музиката им на живо, особено сингъла „War Teacher“.

След като в края на 2024 г. събраха синглите си и пуснаха дебютния си албум с 10 парчета, който носи името на групата, нямаше как да не се намерим и да поговорим за музиката им. Обаче и това се оказа интересно изживяване. Създателят и двигател на групата – самият Gigashadow, който се появява само с маска, държи да пази личността си в тайна и най-лесният начин да комуникираме беше чрез мейл. Ето какво си казахме.

Здравей, Gigashadow. Започвам този разговор с поводa – дебютния албум на групата. Кажи ми малко повече за него?

Записан е, мискиран и мастериран, в Студио 33 във Варна, като почти във всеки трак има гост участие на различни музиканти. Албумът комбинира тежки китарни рифове с електронни звуци, а в основата му стои желанието да изследваме нови звукови пространства и да предизвикаме сетивата на слушателя. Албумът съдържа както тежки, така и танцувални мелодии, съчетаващи интензивността на метъла с динамиката на електронната танцувална музика (EDM). Стилът ни трудно би могъл да се побере в една категория, но ние го наричаме Electrock.

Бандата ви се състои от доста хора, защо решихте да каните и допълнителни?

Преди да започнe да изнася концерти, Gigashadow беше нещо като солов проект, имаше много идеи за песни, но все още нямаше оформена банда. Затова се наложи да работим с гост музиканти. Всички те са добри наши приятели, с които сме работили заедно през годините и нямаше никакъв проблем да се включат в албума.  Красен Георгиев (китара) участва в  парчетата „Zombie“, „Can’t Stand No More“ и „Another Day“, Георги Желязков (синтезатори, програминг) – в „Another Day“, Калоян Гетов (китара) и Мартин Георгиев (китара) – в „War Teacher“, Чавдар Гочев (китара) и Стоян Роянов Я Я (саксофон) – във „Funky God, Янчо Найденов (китара) – в „Zombie и Георги Петров (китара) – в „Can’t Stand No More“.

Защо в ерата на синглите решавате да инвестирате в албум?

Този албум го издаваме, за да затворим една страница от развитието на групата. Песните са плод на близо тригодишна работа и повечето бяха излезли преди това като видеосингли.  Освен това, знаете много добре, че всяка ъндърграунд група разчита на продажбата на дискове и тениски по концертите, за да си покрие доста от разходите.

Притежавате много силна енергия на живо. Част от нея идва от мистиката на маската. Кой стои зад маската и винаги ли е един и същ човек?

Зад маската стои Gigashadow! Дали е един и същ човек, засега ще запазим в тайна.

Защо този човек избра да излиза пред публика зад маска и псевдоним?

Този човек, с участието си в редица банди и проекти през годините, има някаква известност в музикалните среди в България.  Маската и псевдонимът са символ на новото начало и също така добре прикриват възрастта!

Кой направи маската и тя променя ли се с времето и според обстоятелствата?

Маската се появи след заснемането на видеото към песента „Party“. До тогава още не бяхме правили концерт и не се бяхме показвали на живо. За началото на клипа използвахме дървена рамка, на която беше опънат черен плат, през който главният герой си подаваше главата, за да говори. По-късно ни хрумна идея да изрежем част от плата и да направим от него настоящата маска. От тогава сме винаги с нея. Времето ще покаже кога да я сменим.

Гледах ви на Hills of Rock. Как се прави концерт на 40 градуса с маска?

Всеки концерт винаги води до обилно изпотяване, но, разбира се, Пловдив през лятото е нещо специално! Маската обаче е направена от много фин плат и почти не се усеща.

Защо всъщност избрахте да се появяваш маскиран? Това е правено и преди, а Pistamachina продължават да пазят самоличността си в тайна и до днес.

Ами и ние решехме да сме от този тип групи. Името на бандата е взаимствано от любим  Sci-Fi сериал – Lexx, където Gigashadow e тъмна сила без форма, която иска да покори Вселената и никой не знае как изглежда. Ние също правим тъмна музика и да имаме хора с маски на сцената ни се стори много логично.

По-искрено ли е изкуството, когато не се обвързва с личност и публичен образ?

Музиката е винаги на първо място за нас и дали маскирани или не, винаги сме били и ще бъдем искрени в това, което правим и искаме да кажем.

Смесвате много стилове, от кой стил обаче стартирахте?

Смесваме много различни стилове и през годините, като фенове сме слушали още по-разнообразна музика. Не сме решили да правим определен стил музика. Идеята ни е да експериментираме и да търсим новото. Можем да се каже, че сме силно повлияни от електронната музика от края на 90-те и началото на 2000г. И по-специално от drum’n’bass музиката с всичките ѝ подтечения.

Правите страхотно шоу, което освен многото музиканти на сцена, включва и танци. Върна ме назад в годините и към банди като The Prodigy, на които това беше коронен номер. Вие защо вкарахте танцьори на сцената и какво допринасят те към музиката ви?

Танцът е просто една по-видима форма на ритъма. Да, от самото начало танцът е в центъра на шоуто, всички танцуваме и това дава една по-добра завършеност на живите ни изпълнения. Prodigy са супер, те са 3/4 танцьори, ама ние имаме много готина и секси танцьорка!

Интересни са и темите в текстовете на песните ви? Защо, например, написахте „War Teacher“?

Провокира ни безкрайната ни ненавист към войната и хората, които потриват ръце и се опияняват от мисълта тя да съществува. Войната е най-лошото творение на човека и хората никога не трябва да забравят това!

Има ли днес тема, която ви провокира за музика?

Всекидневните ни срещи с нещата от живота ни дават редица теми за размисъл. Пеем за това, което виждаме. Музиката ни е отражение на реалността през призмата на свободата на мисълта. Война, любов, проповеди…такива неща. Всеки един от текстовете разказва различна история.

Разкажи за началото на бандата?

Идеята се роди през вече далечната 2007г. Тогава музиката беше само инструментална и отново лежаща на основите на дръмендбейса. От тогава датира и първият концерт на групата, провел се в двора на художествената галерия във Варна. За жалост той бе и единствен за доста години напред. През 2008 бандата преустанови дейност, за да се завърне чак през 2019г.

А тогава групата Gigashadow ли се казваше или имаше друго име?

Да, през 2007г. името пак беше същото. Но тогава Gigashadow беше по-скоро колаборация между двама приятели, отколкото банда. А маската се наложи след първата изява на групата на Extreme Summer Fest 2022г.

Как се промени във времето тази идея и групата?

Идеята още в началото беше да се експериментира със смесването на електронна и китарна музика, което важи и до днешни дни. Промени се това, че от двама души в началото, сега сме в много по-голям състав и се надяваме шоуто на живо да е доста по-добро за феновете.

Накъде се е запътила бандата?

Ами понеже имаме още много нови песни, в момента сме се запътили към издаването на втори албум. Преди това ще представим няколко нови сингъла с клипове. До края на лятото би трябвало да сме готови с тези задачи. Работим и по организиране на концерти и участия на фестивали.

Вие сте от Варна. Столичните банди винаги са признавали, че варненската публика е „трудна“ за печелене. А вие как видяхте публиката в столицата? Трудна ли е? Имате ли амбиции да я „завладеете“?

Ние колкото сме варненци, почти толкова сме и столичани. Болшинството от нас сме прекарали голяма част от живота си в София, може да се каже, че сме израснали заедно с генезиса на Софийската сцена. За нас това е Българската сцена.

Наистина, за да не делим и без това малката ни сцена, сподели как виждаш ъндърграунд сцена днес и как я виждахте през 2007 г.?

Сцената е жива, хората творят навсякъде, включително и в малките градове. Основната промяна е в качеството на звука. Все повече талантливи изпълнители вадят много здрава продукция с минимален бюджет.