Малкият клуб „PAVE“ в подземието на Столична библиотека, на пъпа на столицата, посрещна тихомълком, само с 50, най-много 100 души публика, една невероятна банда, която прави финалната си засилка към световната сцена – британците Heavy Lungs. Тази необуздана и сурова версия на IDLES буквално превзе със сила малкото пространство на 17 февруари със своя нешлифован пънк, но най-вече с обладаващото поведение на фронтмена Danny Nedelko.
НЕОБУЗДАНА ВЕРСИЯ НА IDLES
Какво? Името на Danny Nedelko ви е познато, но не сте чували за бандата?! Нормално, бристолската сцена не е най-популярна у нас, освен ако синглите ѝ не правят по над милион гледания и слушания като на IDLES. Да, точно от IDLES знаете името на Danny Nedelko. Те написаха песен за него, кръстиха я на него и я пуснаха през 2018 г., като пилотен сингъл на албума „Joy As An Act Of Resistance“, който пък ги изстреля на световната сцена. Danny Nedelko ги катапултира към космоса, така да се каже.
Бързо превъртам времето до началото на 2025 г. Heavy Lungs се озовават в столицата на България, по време на интензивното си турне в Европа и Великобритания. На края на това турне, след около 2 месеца, на 25 април, излиза вторият албум на групата „Caviar“. Именно заради парчетата в него, част от които вече излязоха като сингли, а други чухме на живо, така убедено, още в първото изречение, заявих, че момчетата вече здраво стискат дръжката на катапулта си към славата. Това е чиста доза самобитен пънк, към който вече е добавено качество на звука, по-добро от първоначалните им самиздат записи.
СЦЕНАТА НЕ Е ЗА ПЕЕНЕ
Но дори много добрите парчета, не могат да дадат увереност, че една банда ще е успешна. Трябва още нещо и Heavy Lungs го имат в големи дози. Видях го с очите си. Присъствие! Такова всепоглъщащо, непресторено и фокусиращо присъствие се вижда много рядко. За съжаление бях толкова заинтригувана какво ще ми поднесе фронтменът на групата във всяка следваща минута, че не се сетих да си направя труда и да сметна колко общо време прекара на сцената. Може би са били 15-тина минути. През целия останал сет той беше в публиката, по баровете, по масите, по колоните, в центъра на мошпита или върху ръцете на вълните от фенове. В очите му гореше лудост, доказателство, че прави всички тези сложни гимнастики с дълбока вътрешна мотивация, а не от маркетингови съображения.
ПРЕМИЕРА ПРЕДИ ПРЕМИЕРАТА
Сетът им не беше дълъг – 11 парчета. Стартираха с най-новия си сингъл „Yes Chef“, който излезе на 5 февруари. Nedelko разказва, че парчето, в което се пее за лудостта да работиш в професионална кухня, всъщност е вдъхновено от работното място, където се среща с басиста James Minchall и започват да правят музика. Чухме още няколко песни от предстоящия втори албум „Caviar“ – първия сингъл от него „Get Out“ и неиздаваните „Cushion The Blow“ и заглавното „Caviar“. Те бяха примесени със заглавното парче на дебютния им албум „All Gas No Breaks“ и френетичното „Dancing Man“ от същата тава, както и с някои от най-ранните им сингли, излизали в първите EP-та.
По средата на концерта, барабанистът George Garratt надигна татуираната си с огромно сърце глава от дъното на сцената и се изправи точно пред публиката, за да попее. Облечен само в боксьорски гащета, той е изключително колоритна фигура, която стои далеко от съдбата на обикновения барабанист, който често, обвит в мъгла от дим машините, остава анонимен. Той е и поредното доказателство за силната връзка между Heavy Lungs и IDLES. Снима се в клипа към един от хитовете на бандата „When The Lights Come On“. Там най-ясно се вижда неговата разновидност на лудост.
РАЗБРА ЛИ, ЧЕ КОНЦЕРТЪТ СВЪРШИ
Точно преди финала Heavy Lungs, удариха „Descend“, която спокойно минава границата с хардкора. А за край оставиха на пръв поглед симпатичната „Birthday“. Тя е забавна песничка, която се превръща в трошачка за кости на финала си. Да, финалът. Поредното доказателство за измерението, в което групата се пренася по време на концерти и което, като черна дупка засмуква и публиката. Разказах вече за търсенето на близък контакт на Danny Nedelko с феновете. Но демоните, които обладават басистът James Minchall също не са за подминаване. Освен че се гърчеше и въртеше по тясната сцена (за щастие освободена от фронтмен) през цялото време, в самия край на концерта толкова беше потънал в парчето, че не спря да свири и да върти баса си във всички посоки, дори след като останалите от групата се сбогуваха с публиката и започнаха да събират техниката си! Между другото, забележителен магьосник на дебелите струни е Minchall.
Минути след като бандата приключи, и четиримата се озоваха с по бира между феновете и продължиха вечерта до малките часове в разговори с тях. Кротки и тихи раздумки, толкова традиционни за британците и толкова категорични различни от всичко, което се случи на сцената.
И една препоръка към най-запалените меломани, които ще прочетат този текст: Проследете heavy Lungs и не ги изпускайте, ако пак се излъжат да дойдат в България или пък, ако ги засечете по фестивалите в Европа.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
