fbpx

Димитър Маринов: Позьорството е най-пагубно за артиста (Част II)

Димитър Маринов Снимка: Енчо Найденов

В първата част на интервюто с Димитър Маринов, актьорът разказа пред Licata.bg за повода, който го връща след седмица в България.

Сега ви предлагаме и втората част от разговора ни, в която той сподели разбирането си за мисията на артиста, работата си с деца и мястото на музиката в живота му днес.

– Коя е най-пагубната мисъл или действие за артиста?

– Позьорството. Когато един актьор си повярва до такава степен, че е добър, че е популярен, че го заслужава, той вече не е актьор, а позьор. Не може един артист да е доволен от това, което прави. Когато си доволен значи си свършен. А щом си свършен, значи никога на първо време не си бил артист. Най-страшното за един актьор е моментът, в който реши че е успял, че е постигнал и може да легне на мекото и лекото. Напротив, няма постигане, няма край, ако наистина си актьор.

– Каква е мисията на артиста днес, в тези интересни времена?

– Идеята за мисия се променя с възрастта. Тя идва от растежа, от житейския и професионалния опит. Когато си на 18, твоята мисия е да промениш света, да го направиш по-добър, но нямаш идеята как. Когато станеш на 30, твоята мисия е да станеш една от тези движещи сили, които карат света да върви напред. Тогава осъзнаваш, че явно можеш нещо и с това нещо искаш да си максимално ползотворен за света.

Когато станеш на 45 решаваш, че мисията ти в живота е да оцелееш (смее се), а на 60 разбираш, че много по-силно е да вдъхновяваш другите да откриват своята собствена мисия. Това, което става важно за теб е да предадеш на следващите каквото можеш, за да им е по-леко, по-удобно, по-бързо и те да постигнат повече отколкото ти си успял, по-бързо отколкото ти си успял и по-ползотворно отколкото ти си успял. Затова никога не критикувам младите, които искат да променят света. Че нали и аз това исках!

А дали в момента го променям? За това вече ще кажат точно те – младите, които или ще ми вярват, или не [б.а. студентите от неговата Screen Acting Academy] Ако ми вярват, значи има смисъл. За мен мисията на всеки е да намери житейския и професионалния смисъл първо за себе си и едва тогава да се обърне към останалите, за да го сподели.

Димитър Маринов по време на първото издание на Академията си у нас Снимка: Личен архив
Димитър Маринов по време на първото издание на Академията си у нас Снимка: Личен архив

Ако говорим за ситуацията днес – хората не трябва да се стряскат, плашат и паникьосват от това, което се случва. Напротив, колкото е по-трудно, толкова повече трябва да се мобилизираме и един на друг да си помогнем. Тежките времена, както знаем от историята, обединяват. И една от моите мисии, идвайки в България, е да предам точно това на моите студенти. Независимо, че нашата професия е строго индивидуална, винаги трябва да има екип, трупа и приятелство. Аз, за да стигна до тук, не съм го постигнал, защото съм аз и сам съм си го направил, а защото винаги съм имал приятели, на които да вярвам. Винаги около мен е имало хора, които дори не знаят, че с двете си  думи са ми помагали и са ме окуражавали.

– В крайна сметка със сърце или с разум взимате решенията си?

– Това, което се ражда от разума е идея. А това, което се ражда от сърцето е страст. И ако ти умееш да превърнеш една идея в страст, тази идея винаги ще работи. Повярвай в нещо, отдай му се, превърни го в страст и тогава го обгърни в много идеи, не само в една. Защото страстта е една, идеите са много, изборът е личен.

Музиката е една от големите страсти на Димитър Маринов Снимка: Личен архив
На кинофестивала RamDam в Белгия (2019), заедно с президента на форума Jean-Pierre Winberg, представя „Зелената книга“, когато неочаквано му дават цигулка и го канят да свири Снимка: Личен архив

– Пандемията засегна много артистите по цял свят. Доколко в подобна ситуация е редно един творец да прави компромиси със себе си и изкуството си, за да оцелее?

– Вие бихте ли правили компромис със собствения си живот? Съмнявам се. По-скоро ще търсите изход. Компромис може да направиш със ситуация не с живота си. А актьорското майсторство за мен е начин на живот. Никой няма да направи компромис с живота си, нали? Така и преподавам – първо студента да осъзнае кой е, за да разбере после какъв актьор е. Много актьори в момента страдат, защото не са осъзнали, че актьорството е начин на живот. Но, ако разчиташ само на него, за да живееш, значи имаш проблем. Не е виновна ситуацията днес, а начина ти на мислене.

Ето аз съм в ситуация, в която са всички, значи трябва да намеря това, което да ме накара да оцеля в тази трудност. Това, че в момента не съм пред камера и публика, не значи, че не съм актьор. Ще кажете: “Добре! А как ще живееш?”. Така, както един актьор би трябвало. Той може да разчита на много други неща извън актьорската професия. Аз например имам 3-4 професии, защото те ми помагат да запазя това, което ми е най-важно. Затова сега имам варианти. Няма да си пред публика за няколко месеца, но знаете ли колко много заведения, детски градини, училища имат нужда от почистване?! За него ще бъдеш заплатен. А колко възрастни хора имат нужда някой да им купи мляко, за което ще ти дадат лев?! В това няма нищо срамно.

Нека не бъдем постоянно жертви на обстоятелствата. Нека търсим начини да се справим със ситуацията,  а не да слагаме етикети “актьор”, “музикант”. Браво! Но преди всичко си човек!

– По какво работите в момента?

– Не знам дали в България ще се излъчва, но ще снимам в една голяма национална реклама на IBM, на 5-ти и 6-ти ноември. Това е още един шанс за излизане пред широка аудитория (б.а. Димитър Маринов е снимал доста големи национални реклами в САЩ).

Това, което за мен е по-интересно е премиерата в края на ноември на късометражния филм, който снимах буквално два дни преди да си тръгнат от България в края на май. Лентата се казва “Муза” и е на младия режисьор Свилен Славов, който дебютира в осмия сезон на “Като две капки вода“ (б.а. в който Димитър Маринов взе участие). Участваме само двама актьори и за мен беше голямо удоволствие.

Още от дете Димитър е с цигулката в ръка Снимка: Личен архив
Още от дете Димитър е с цигулката в ръка Снимка: Личен архив

-Как бихте обяснили на едно 4-годишно дете с какво се занимавате?

– На 4-годишно не се обяснява, показва се. Работя с толкова малки деца от доста години. Причината да го правя е, че така проверявам ежедневно личната си искреност и откровеност. Защото 4-годишният няма да те излъже – той знае “харесва ми” – “не ми харесва”, “добър си” – “не си добър”. Най-страшният съд!

– Какво по-точно работите с тези малки деца?

-Това са образователни програми на YMCA за деца от 5-годишна възраст, които аз водя още от 2000 година. През театър, кино, танц те учат нови неща. Всичко преминава през т. нар. форма на ентъртеймънт. Тази програма започнах с мой партньор, а днес вече имам около 37 такива по цяла Южна Калифорния. Това е нещо, с което съм много горд.

– За финал, какво е мястото на музиката в живота ви днес?

– Точно като актьорското майсторство и музиката е начин на живот. Когато бях на 15 години реших да изоставя назад цигулката и да сложа по-напред актьорството. Много скоро разбрах, че това бе голяма грешка. Все едно да имаш каруца с два коня и да вържеш единия отзад. Когато дойдох в САЩ всъщност музиката беше това, което ми отвори Новия свят. Тя беше начинът, по който преживявах – свирих по заведения, на улицата, къде ли не, и си изкарвах прехраната доста добре в един момент.

В Холивуд болшинството от ролите и начинът, по който ме забелязаха, също беше чрез музиката. В театъра, който играх в САЩ в продължение на осем години, на едни от най-големите сцени в Калифорния, половината от роли ми бяха или с китара, или с цигулка, или с пеене, или с трите заедно. Музиката винаги е в мен, защото винаги ме е вълнувала. Дала ми е дисциплина, организация, постоянство и най-вече дух, който прехвърлих след това в актьорското майсторство.

Към ЧАСТ I на интервюто.

Четете още по темата