Crowfish беше една от бандите, а може би и първата, която ни отвя главата със западното си звучене и английския, който никой не можеше да разпознае, че излиза от устата на българин, и то още преди настъпването на 2000 г. и бума на алтернативната сцена. (Колкото и да му се струва на човек странно, че произношението на английски може да е впечатляващо за един слушател, за 1997-1998 г. акцентът определено беше проблем за всички родни музиканти.) Бандата от Варна в състав Чавдар Манолчев (вокали и китара), Георги Пехливанов (бас) и Божидар Атанасов (барабани) рязко се отличаваше на общия фон и много амбициозно вървеше напред, като постоянно пишеше нова музика, издаваше албуми и правеше концерти. Те бяха и едни от първите, които подписаха с чужд лейбъл – немския Freecore Records, и тръгнаха по турнета в Европа и то с много приятен успех и в истинска конкуренция със западни групи. Навъртяха 4 дългосвирещи албума и едно EP, а някои от синглите им си ги въртим и до днес с носталгия. В началото на 2010 г. съвсем неочаквано и точно преди поредното им турне в Европа, Чавдар написа в MySpace (да, имаше и такава социална мрежа), че бандата спира да съществува.
Но носталгията ни по Crowfish беше изтрита преди месец, когато организаторите на Hardcore X-mass обявиха, че момчетата се събират за участие на тазгодишното издание на фестивала на 15 и 16 декември в столичния клуб Mixtape 5. Но дори и след като се намерихме с Божидар Атанасов по телефона, не ми се вярваше, че ще ми каже нещо повече от това, че Александър Бояджиев – Чиката (фронтмен на Last Hope и двигател на Hardcore X-mass) ги е склонил да се качат еднократно на сцена. Е, каква изненада само са ви подготвили триото от Варна?! Прочетете сами.
Нито един от тримата, през всички тези години след официалното им разпадане, не е слизал от музикална сцена. Свирят в различни групи и не спират да творят. Та нямаше как да не се изкушим да разпитаме Божидар и за погледа му върху родния ъндърграунд в последните повече от 25 години, както и за сцената във Варна, която беше люлка на хардкора. Получихме едни от най-откровените и директни отговори, които може, и най-вероятно ще бъдат не особено удобни, но… И ние вярваме, че дори да е болезнено, е важно да се възпитават критично око и ухо, които после ще отблагодарят.
Здравей! Няма как да не започна с най-логичния въпрос – Как решихте да се съберете 14 години след последния си концерт? Hardcore X-mass 2023 ли ви събра?
Привет! Като се замисля, събирането ни се случи малко случайно. Помня, една вечер преди около може би два месеца, говорихме с Чавдар по телефона и в някакъв момент разговорът се извъртя в посока Crowfish. Той заговори, че как, вместо да се разпадаме, е можело просто продължим да правим музика. Без концерти. Ей така, заради самата музика. Като се замислих малко, разбрах, че заради някакви дреболии сме загубили толкова време, през което можеше наистина да сме направили поне няколко албума.
След разговора ни с Чавдар веднага се чух с Жоро и поговорихме да се съберем един ден и да пробваме дали ще се получи нещо. Няколко дни след това се видяхме в репетиционната у дома и се почувствахме отново добре заедно. Това беше по-важното. Честно казано, преди да се видим отново тримата заедно в едно помещение, лично за мен беше притеснително дали ще сработи отново химията между нас, но за щастие, опасенията ми се оказаха безпочвени. Като се замисли човек, след толкова години е напълно в реда на нещата и да не се получи…Така че събирането ни наистина е плод на случайност, бих казал. Ако Чавдар не беше повдигнал темата, и ако аз не бях престанал с упорството си по същата тази тема, вероятно това нямаше да се с случило и до момента.
Относно Hardcore X-mass 2023…В разговори помежду ни, Сашо от Last Hope, който организира фестивала, през всичките тези изминали години, ми е напомнял поне по няколко пъти годишно, че е крайно време да се съберем и да започнем да свирим сериозно отново. Разбира се, аз от своя страна абсолютно винаги обявявах темата за несъстоятелна и целенасочено и умело успявах да обръщам разговора в друга посока. Ето, че все пак събирането ни се случи и решихме, че Hardcore X-mass 2023 е перфектното място и време да поставим едно ново за нас начало. Вероятно преди около месец стана ясно, че това ще се случи и в момента се подготвяме усилено за концерта.
Всъщност, кога за последно свирихте тримата? Някъде попаднах на информация, че през 2013-а или 2014-а сте направили един опит да се съберете за концерт в „Строежа“.
За съжаление нямам точен спомен кога точно беше последният ни концерт. Мисля си, че може би беше през пролетта на 2008-ма, когато имахме няколко съвместни концерта с Уикеда и трябваше да тръгнем веднага след това на турне в Западна Европа, което ние не сторихме… Жоро обаче си спомни, че сме имали един последен концерт във Варна през декември 2009 г. в едно култово място – клуб Зона 51. Дори намери плаката от този концерт, който е бил последен не само за нас, но и за този клуб, който веднага след това затвори.
Снимка: Личен Архив
Относно информацията от 2013-та или 2014-та, според мен става дума за грешка, тъй като в този период с Чавдар, с който свирим заедно и в хардкор групата Outrage, бяхме решили да продължим да правим мелодична музика и си направихме друга група, която първо се казваше Map Of The World, а след това преименувахме на Entreat. Имахме 7 или 8 песни и направихме няколко концерта във Варна. За съжаление не бяхме доволни от това как групата звучи на живо, а и песните ни се струваха не достатъчно добри, и в крайна сметка спряхме този проект и се фокусирахме върху Outrage на 100 %.
Време е и за втория най-логичен въпрос – Защо се разделихте? Какво стана, след като пуснахте албум, направихте голямо турне с Уикеда и… Чавдар написа в Myspace, че групата спира да съществува?
Всъщност направихме две турнета в България с Уикеда. Първото в края на 2007 г., и тъй като концертите минаха много добре, решихме да го повторим и през ранната пролет на 2008 г., като част от турнето, което бяхме планирали, но на което не отидохме. Спомням си, че след един от концертите започнахме някакво словесно спречкване, което някак си плавно и естествено премина в караница, която пък закономерно доведе до решението да сложим край на мъчението, на което се бяхме подложили сами през последните месеци. Спомням си също, че това се случи пред момчетата от Уикеда, които ни съветваха да укротим топката, и че бурята ще отмине, но ние знаехме, че това е краят. Атмосферата в групата беше наистина доста подтискаща по някаква причина…
В какви отношения бяхте помежду си през 2010 г., когато обявихте, че слагате край на Crowfish, и в какви сте сега?
Ако трябва да съм честен, с Жоро дълго време не поддържахме никаква връзка. Имало е епизодични срещи, в които сме си разменяли по някоя реплика като „здравей – здрасти“, но нищо кой знае колко повече от това. Всеки вървеше по свой си път. От друга страна с Чавдар технически не сме преставали да свирим заедно и за миг. След като се събрахме отново, преди около два месеца, стана ясно, че и с Жоро сме пренебрегнали изцяло различията, които явно сме имали. Така че в момента се чувстваме превъзходно, гледаме в една посока, по-ясно от когато и да било, и сме готови за нови музикални предизвикателства. За сравнение, 2010-та беше нещо като все едно сме във времето на студената война втората половина на 20-ти век.
Снимка: Личен Архив
Къде на музикалната сцена е всеки един от вас в момента?
Ние с Чавдар свирим заедно в Outrage. Аз, може би от 2002 г., а той май от 2004-а. Междувременно свирих заедно с Жоро в A–Moral за кратко. С мен е първият албум на тази група (2008 г), след което пътищата ни в музикален, а и във всякакъв друг аспект, не се пресякоха до преди около два месеца. През това време Жоро си имаше неговите музикални проекти като A–Moral, Drive Your Life, Out Of Time. Имаше и пънк проект – New Day Coming.
Какво е чувството като репетирате отново заедно, като свирите старите парчета?
Прекрасно! Чувстваме се адски щастливи, че отново сме заедно!
Всъщност някой от вас свирил ли е парчетата на Crowfish и след разпадането на групата?
Ние с Чавдар в Map Of The World или Entreat със сигурност не сме. Предполагам, че и Жоро не го е правил с пънк проекта си. Crowfish е нещо, което е между нас тримата и мисля, че всеки осъзнава добре, че и един от нас да липсва, няма да е същото.
Правили ли сте опити да съберете Crowfish и друг път?
Имаше на два – три пъти някакви бегли разговори по темата, но явно, че в нито един от тези моменти не е било времето за това.
И това събиране сега може ли да дава надежди на феновете за нещо в бъдеще?
Определено! Имаме много нови идеи за бъдещето на групата! Надявам се да сме в добро здраве, за да успеем да реализираме това, което сме запланували.
Въпреки, че Crowfish не съществува от 2010 г. вие не сте спрели да се занимавате с музика. Как се промени сцената във Варна?
Сцената във Варна…..Тук с огромна болка ще трябва да отбележа, че не се развива така, както бих искал. Например, както се развива в София – постоянно се появяват нови и нови групи, има някаква приемственост, дори, в редки случаи, се наблюдава и разнообразие. Нищо от това не се случва във Варна. Не че не се появяват нови групи периодично, но по ред причини, и може би до някъде съвсем закономерно, някои от тях мигрират към София и стават част от многообразието на сцената в столицата, а други просто се разпадат безславно.
Варна се смята за роден дом на хардкора в България с много силна сцена през 90-те, от която излязоха банди, които получиха доста публичност. Това промени ли се?
Всичко това, е минало и за съжаление може да се споменава единствено и само за протокола. Вярно е, че през 90-те имаше богато многообразие на групи, като тази тенденция се задържа в някаква степен до около 2000 – 2005 г. След това нещата сякаш малко по малко започнаха да вървят надолу в следствие, на което имаме и сегашната ситуация. Не губим надежда, че духът все още го има, и че трябва само да бъде събуден. Надявам се на по-добри дни за музикалната сцена във Варна. На всеки един трябва да му е ясно, че всичко се случва с цената на много труд, лишения, дисциплина и методична последователност. Само с приказки и добри намерения не става. Също така няма и short cut.
Снимка: Личен Архив
Уж вече имаме достъп до цялото музикално разнообразие на света, а като че ли масовият вкус се формира от все по-малко стилове, защото все по-малко стилове стигат до множеството. На какво се дължи според теб това?
Това е така, за съжаление. Смятам, че е от изключителна важност хората да имат богата музикална култура. Добре би било да познават музикалната азбука в нейната цялост. Смятам, че за мнозина тя не започва от „А“, а от „Р“, например. Вярвам, това отговаря на въпроса в известна степен.
Добре, а има ли българинът музикална култура?
Не съм убеден, че има музикална култура, или ако има, тя е недостатъчно богата и може би дори оскъдна. Също така не съм убеден, че има и нужната критичност, която пък се явява и своеобразно доказателство за наличие на добра музикална култура. Критичността на публиката с добра музикална култура би коригирала нещата изключително и само в положителна посока. Би оздравила музикалната среда в България значително. Има нужда от това!
Какво е ценното в ъндърграунд музиката според теб и кой и как трябва да я подкрепя? Защо ни е нужна алтернатива на мейнстрийма, с други думи?
Едно от най-ценните неща на ъндърграунд музиката е, че имаш свободата да правиш музика, когато искаш, с когото искаш и както искаш. Можеш да ползваш и каквито искаш изразни средства. Единственото лошо е, че в България няма достатъчно места, където да я представиш. Затова пък имаш възможност да го сториш из цяла Европа. Това е нещото, което назад във времето направихме ние с Crowfish, а не след дълго и Last Hope. Впоследствие и групи като Expectations, Feedbacker, Redound, а вероятно и неколцина други също. Това е начина според мен. Групата си купува или наема бус, натоварва си апаратурата и инструментите и се хвърля в дълбокото, образно казано. Там се сблъсква с десетки групи от различни държави, завързва контакти, обменя опит и реално се сблъсква и с така наречения естествен подбор. Изключително важно предизвикателство. Изключително! Препоръчвам го горещо на всички, които по една или друга причина не са преминали този тест.
Убеден съм, че така нареченият мейнстрийм няма особено желание за съприкосновение с нещото наречено естествен подбор, затова и се задоволява с това, което може да му се случи тук, на местна почва и с „участията“ (изключително любима за мен дума) извън България пред българските носталгично настроени общности в съответните държави.
Относно подкрепата за ъндърграунд музиката, мога да кажа единствено, че е изключително важно всяка една група сама да си извоюва нужното уважение от страна на публиката. Нищо не е даденост и никой не е длъжен да подкрепя дадена група, само защото тя смята, че е много ъндърграунд.
Ако ми позволиш да те върна към историята на бандата, която е повече от любопитна. Всъщност Crowfish се ражда в едни от най-гладните години на демокрацията, когато нямахме нищо, върлуваше Виденова зима, дойде деноминацията на парите, фалити на банки и разбити животи. Това ли се оказа плодоносната почва за раждане на подобна социално ориентирана в текстовете си група?
Не мисля, че мизерията, породена от некадърното и недобронамерено управление на комунистически престъпници, е била катализатор за това, което се случи с нас в музикален план. Музиката за всеки един от нас винаги е била най-важното нещо. Това, върху което положихме начало, по-скоро не бе повлияно от моментната политическата и социална действителност.
И въпреки всички трудности, вие стигате до немски лейбъл през 2002 г. – без социални мрежи, LinkedIn, а GSM-те дори бяха с антена. Как ги открихте тези хора, как се събрахте с тях при положение, че сте били толкова млада банда?
Снимка: Личен Архив
Не сме открили топлата вода. Нещата винаги са работили така. Първо, групата записва демо и след това започва да го разпраща на толкова лейбъли, за колкото може да си позволи пощенските разходи, и съответно има смисъл това да бъде сторено. След това се надява на отговор. Такъв е и случаят с Crowfish. Нищо необичайно. След като лейбълът се свърза с нас и реши да ни издаде албума, решиха да ни направят пробно турне (7-8 дати по спомен), тъй като не знаеха изобщо как ще потръгне с нас.
Спомням си, че производството и доставката на дисковете ни се бяха забавили и стана така, че за първото си пробно турне нямаше какво продаваме. Още на първия концерт имаше 6-7 човека, които си поръчаха диска с доставка по пощата, когато е наличен. Искам само да вметна, че в онези години в Германия, ако група продава по няколко диска на всеки концерт, това се смяташе за много добро постижение. За наше щастие същото се случи и на следващите ни концерти. Справихме се добре на живо и имаше известна бройка предварително продадени копия, не помня точно колко. На хората от лейбъла им стана ясно, че нещата с нас ще се случат и след около три месеца, през пролетта на 2002 г., организираха следващото ни турне с вече наличен мърчандайз (дискове, тениски, значки), което мина още по-добре за наша радост. Общо взето така се случват нещата….или пък не се случват, ако групата не се справи с фактора естествен подбор.
Какво провокира стиловия ви завой – от пънк към по алтернативна музика? Личните ви истории ли се преплетоха с музиката?
Нямам представа. Вероятно и личните истории да имат някаква намеса. Така или иначе всичко се случи някак естествено, без значение от катализатора. Песните просто идваха от само себе си. За някои песни дори не си казвахме и дума. Просто започвахме да свирим и буквално 10-тина минути по-късно песента беше готова, а всеки от нас беше с чувство за огромна удовлетвореност. Страхотно усещане! Пожелавам го на всеки.
Гледайки днешните групи виждате ли бъдеще по-светло от преди?
За съжаление нямам пророчески способности, но групите сега определено са на много по-високо техническо ниво от времето, когато ние бяхме хлапета. Също така са и много по-добре оборудвани, което е страхотно. Все пак сега има достъп до толкова много информация и има толкова богат избор на марки и места, от където човек да се сдобие с нужното оборудване. Надявам се да има все повече и повече нови групи и всеки да свири това, което му доставя удоволствие в най-голяма степен.
И все пак….това, което е най-сериозната предпоставка за евентуално по-светлото бъдеще за българската музика, е формирането на критичност от страна на публиката. На всички трябва да им стане пределно ясно, че постоянното хвалене или пък приемане на нещо не до там добро за допустимо, прави мечешка услуга на изпълнителите. И тъй като тук, за разлика от Западна Европа, например, няма и конкурентна среда, изпълнителите съвсем нямат възможност да изградят адекватна и безпристрастна оценка за себе си, за това което създават, както и за начина, по който го представят на живо.
Другото много важно нещо за по-светло бъдеще за българската музика е изпълнителите да разберат, че те са хората, които имат нелеката задача да диктуват правилата. Не е задължително този ход винаги да е обвързан с комерсиален успех, което вярвам го прави неатрактивен за мнозина. Ако даден изпълнител реши да избере лесен и утъпкан път, следвайки, било то модни тенденции или нещо друго, несъмнено би си спестил безброй трудни моменти и препятствия и би отчел някаква успеваемост, но същевременно би изтървал възможността да изпита удовлетворението от всяка една малка победа, от изкачването на следващото стъпало. А изкачването на всяко едно стъпало най-често отнема години. Да не говорим, че може и да не се стигне до следващо стъпало.
За да обобщя, според мен по-светлото музикално бъдеще има нужда от следното:
-Формирането на безкомпромисно критична публика
-Групите да не се занимават с харченето на ненужни разходи за клипове и подобни глупости, а да се сдобият с читав беклайн и бус, да си направят мърчандайз и да тръгнат да обикалят из Европа и да кръстосват шпаги с други такива от цял свят. На първо място така ще проверят дали песните, които правят изобщо стават за нещо. На второ място ще видят много ясно къде и как стоят спрямо групите, с които свирят заедно по време на турнето си и ще им помогне да бъдат винаги здраво стъпили на земята.
-Да престанат веднъж завинаги призивите „Подкрепяйте българската музика“, „Подкрепяйте българските изпълнители“ и други от този сорт.
