Била съм и на трите концерта на Bryan Adams у нас (2006, 2016, 2023 г). Писала съм репортажи, взимала съм интервюта, а преди дни го снимах. И колкото и логиката да сочи, че първото гостуване в една страна е най-паметно, най-добро и т.н., то случаят с 64-годишния канадец съвсем не е такъв. Именно този последен, за сега, концерт в София, на 8 декември в Арена София (екс Арена Армеец), беше най-енергичното му, запомнящо се и пълнокръвно шоу в България.
Със сетлист от 31 песни, селекция от най-популярните му парчета, и в продължение на два часа, Bryan Adams внушаваше усещане за Дориан Грей, който вместо да остарява с времето, се подмладява. В изключителна форма, обграден от чудесни музиканти и на прекрасна сцена с фантастично осветление и видеостена, той създаде истинска връзка между себе си и публиката. Безгласно течеше комуникация, която подсказваше на феновете кога да запеят, кога да пляскат, кога да танцуват и кога да светнат с телефоните си. А камерите предаваха на видеостената морето от хора, превърнали се в звезди с фенерчетата си. „18 Till I Die“, „Please Forgive Me“, „I’ve Been Looking for You“, „The Only Thing That Looks Good on Me Is You“, „When You Love Someone“, „Here I Am“, „(Everything I Do) I Do It for You“, „Run to You“, „Summer of ’69“, „Have You Ever Really Loved a Woman?“, „Straight From the Heart“, „All For Love“ се преплитаха с по-нови хитове като „Shine A Light“ и „So Happy It Hurts“, дала име на последния му албум от 2022 и на актуалното турне.Във втората част на концерта Bryan Adams направи импровизирано допитване „Песен по желание“ сред публиката. Някои от парчетата, които чухме на живо получиха и своите посвещения – на майка му, на един от първите му ментори Тина Търнър. Беше отделил специален малък сет от няколко по-енергични песни, с които предизвика бурни танци в публиката (Аз така не съм танцувала от години!). Енергията през всичките 120 минути с музиканта беше истински светла и чисто щастлива. А бандата му даваха 101% от себе си, както и самият той, за да поддържат този огън. Много приятна изненада беше контрабасът, който басистът грабна за няколко парчета. Част от ентъртеймънта на концерта беше летящата кола, реплика на возилото от обложката на последния албум, която се рееше над главите на публиката, както на старта на концерта, така и по време на „So Happy It Hurts“.
Започвайки с краткото и ударно „Kick Ass“ от новия албум (възприето като лично послание към фотографите пред сцената, които имаха право да снимат само по време на тази песен и на пищното червено осветление), Bryan Adams сложи точката с коренно различното настроение на коледното си парче „Christmas Time“.
Има музиканти, чиито концерти с годините влизат в отъпкан коловоз – приятни за меломана шоута, които обаче нямат желанието да ти влеят енергия. Има и музиканти, които всеки път, във всеки град, всяка година, се опитват да дават повече от максимума си на публиката. И точно това беше усещането през двата часа с Bryan Adams на 8 декември.