Само преди дни Hayes&Y се върнаха от един от най-големите фестивали – Summer Well в Румъния, където делиха сцена с Arctic Monkeys. След това се завъртяха по родното черноморие, а най-новата им песен „Control“, която е и първи сингъл от дебютния им дългосвирещ албум, се завъртя рязко сред почитателите на инди музиката. На 1 декември им предстои най-големият им самостоятелен концерт до сега – в зала 3 на НДК (билети може да намерите ТУК!).
Участието на Hayes на фестивала в Румъния беше един от онези проблясъци за родната музикална сцена, които се случват с честотата на Халеевата комета. Форумът е огромен и поканата за него е стабилно доказателство за добре свършена работа от страна на музикантите. A Hayes&Y са точно такава група – работлива. Добре си вършат работата, системно, методично и неуморно. И така превземат всяка следваща цел без много да крещят в медийното пространство, без да текат от чешмите и без да се възползват от екзотичния поглед, който лидерите на мнения у нас имат към тях като „българската банда във Великобритания“.
Репетира ли са и са изпипали сета си прецизно, за да открият втория ден на Summer Well (13 август) в Румъния под жаркото слънце в 16:45 часа, с ясната мисъл, че може и да няма много публика за тях. Но какво ги е изненадало на този фестивал? Това ни разказва фронтменът Благослав Анастасов. Споделя ни още много подробности за новия албум –името му, датата на излизане, кой е следващия сингъл. Дава ни и поредния ценен поглед върху концертната и музикалната индустрия у нас, окрупнен с мерилката си, култивирана вече в него в Англия.
Здравей, Благо. Съвсем скоро се върнехте от участие на един от големите летни фестивали – Summer Well в Румъния, където свирихте в един ден с Arctic Monkeys. Как дойде поканата да се включите или участвахте в конкурс?
Организаторите ни писаха в края на есента на 2021 г, че ни следят от известно време, харесват ни и искат да ни поканят. Беше много неочаквано. Всъщност бяхме една от първите официално потвърдени групи и името ни е още на първия афиш, заедно с Arctic Monkeys, Inhaler, Rооsеvelt.
Най-често пътят към такива фестивала наистина минава през кандидатстване и някакъв вид гласуване след това. Фактът, че Summer Well се свързаха с нас без да сме имали никакъв контакт никога, беше добрият атестат за мен. Явно името ни се появява на правилните места.
Честно казано преди време се зарекох с Hayes&Y повече да не участваме по подобни гласувания за влизане в афиша на фестивали. Кандидатствали сме за INmusic в Хъраватска, където не стигнахме до гласуване. След това бяхме в подобна селекция за Mad Cool в Мадрид. Там бяхме одобрени с гласуване и направихме предварително свирене. За мен обаче тези „конкурси“ са малко… унизителни за групите. Дори и да те изберат за участие ти дават най-лошия възможен слот и те обявяват много непосредствено преди фестивала, малко между другото, и хората нямат време да се запознаят с музиката ти. Тези шансове за инди групите са малко половинчати шансове.
Успяхте ли да поговорите с хората, които ви поканиха и какви отзиви получихте от тях?
Много добри. Оказа се, че са ни фенове и ни слушат вкъщи. И предполагам, че скоро ще успеем да се върнем в Букурещ.
Имахте ли някакви очаквания, въпреки ранния час, в който трябваше да свирите на Summer Well?
Не приемам като минус ранния час, защото знам, че в момента това ни е нивото. Човек трябва да е реалист. Ние не сме група, която има сериозно присъствие в Европа, за да претендираме на такъв голям фестивал за друго място. Всъщност, мястото ни в афиша беше много добро, защото беше в деня на Arctic Monkeys. Заради това и свирихме пред голяма публика. Озвучителят ни казва, че са били 6000 души, но може би преувеличава. Аз лично не очаквах публиката да е толкова позитивна и така да се ангажира с нас. Приятно изненадан съм, да не кажа шокиран. След като свърши участието ни и слязохме в публиката, дори и на следващия ден, имаше моменти от по половин-един час, в които сме се снимали и сме си говорили с хората. Много от тях споделиха, че са ни открили именно на този фестивал и че сме им интересни. Преди самия фестивал, организаторите също много се постараха да ни промотират, да запознаят хората с нас. Те са изградили страхотна атмосфера за тези 10 години, в която хората търсят нови имена, а не чака само хедлайнера.
Колко дълъг сет бяхте подготвили и имаше ли нещо специално в него?
Имахме 45 минути, затова и всичко бяхме разчели до минутата. Бяхме репетирали много, за да правим бързи преходи и свирихме основно нови неща, включително „Control“, както и едно парче от новия албум, което още не е излязло – „Take It Away“. То е по-бързо и е откриващото за албума. Заложихме на енергичен сет, затова и нямаше нито една бавна песен. Според мен 45 минути не е достатъчно време, за да си позволиш да включиш балада. Трябва сетът да е ударен от начало до край.
Като заговорихме за нови песни. Съвсем наскоро пуснахте “Control”, която е първи сингъл от дебютния ви дългосвирещ албум. Тя е доста различна като звучене, това означава ли, че целият албум ще е толкова различен?
Не бих казал. Албумът със сигурност е разнообразен, казват го и хората, които вече го чуха. Например, има песен, в която съм само аз с акустична китара, и е записана изцяло лайв в хола ми.
„Control“ е много „performative песен“. Затова и в момента ми е най-най-любимото нещо за свирене, тъй като ми дава невероятна свобода за моята лична изява в нея.
Не вярвам много в това, че изразните средства определят музикалния стила. За мен лично „Control“ е едно от най-рокендрол парчетата, които сме правили от много време насам тъй като носи много агресия. Това, че не използваме китарите като основен инструмент, а синтезатор, който е супер агресивен, не променя нещата.
Та дори и Control да не хареса на някой, би трябвало поне да му подскаже каква група сме, а именно – такава, която няма да тъпче на едно място, която ще опитва нови неща, ще се променя, дори и това да е леко рисково. Въпреки че не виждам никакъв риск в това, защото старите ни песни са си там.
Къде видя ти мястото на Hayes&Y покрай този фестивал?
На Summer Well се чувствахме абсолютно на място. Няма да е изненада да кажа, че със сигурност ние бяхме най-малкият екип. Имахме само един озвучител. Но това са реалностите на българския пазар. Толкова можем да си позволим финансово. И пак беше повече от това, което обикновено правим. Обикновено нямаме и специален озвучител, който да пътува с нас. Но пък тази ситуация ни принуждава да работим по-здраво. Отдавана сме приели, че трябва да правим голяма част от нещата сами, но не гледаме на това като на нещо негативно. Напротив, носи ни още по-голямо удовлетворение. Например, в секундите между песните аз трябва да си взема китарата, да я настроя, да пийна вода и да започна да пея. Музикантите от другите банди получаваха инструментите си направо настроени. Но това, че аз съм успял да направя тези преходи също толкова бързо, колкото и те с помощта на екипите си, ме кара да се чувствам добре. Не че бих отказал и другото.
Как ще ви се случи това „другото“?
С повече фенове. Като ставаме по-добри и феновете ще стават повече. Свиренето в чужбина, за спечелване на нова публика обаче не трябва да е самоцел. Трябва да стигнеш до правилните хора. И ние малко по малко го правим. Надявам се, че тази стъпка в Румъния ще доведе до следващата и т.н.
Какво зарежда това невероятно търпение, с което гоните целите си?
Първо, успехът, който имаме. Той може да е малък за някои хора, но за нас не е. Може да е нескромно, но смятам, че Hayes&Y сме най-успешната българска група в последно време. Казвам това само и единствено, защото то ни зарежда. Това, че хората ни харесват, идват на концертите ни, слушат музиката ни и купуват билети. Винаги трябва да имаш някакво доказателство, че правиш нещо хубаво.
Казваш работим много. Какво означава „много“ за теб?
Мога да дам пример с дебютния ни албум, който предстои да излезе. През 2021 г. изкарахме 5 сингъла. След това решихме, че е време и за албум. Той реално ще излезе една година след това решение. Това означава, че в рамките на 5 месеца ние бяхме завършили напълно албума без почти нищо написано предварително. Това е ежедневна работа. Започнах да пиша от октомври-ноември 2021 г. и през май тази година вече имахме мастери. Така се получи албум от 9 песни и едно интро, който излиза на 7 октомври. А скоро ще излезе и вторият сингъл. Албумът се казва като него – PRESS. GO. MOVE. SLOW.
Как избрахте името на сингъла и целия албум?
То е до някаква степен достатъчно абстрактно, за да може всеки да избере какво означава за него. За мен в най-доброто изкуство трябва да има абстракция. Всеки сам да прецени това, което чува какво значи и значи ли изобщо нещо. Може да не значи и нищо. Не е и нужно. Мисля, че изкуството не е задължително да значи нещо, може просто да ти носи чувство и това да е неговото значение. Не е нужно да можем да си го обясним.
Какво те води като артист?
Единственото възможно – вътрешното чувство дали нещо ми харесва или не. Ако ми харесва и ако вярвам, че е интересно, значи заставам зад него на 100% и няма да ме разколебае дори и всички да ми кажат, че е тъпо. Защо бих искал да съм артист, ако ще правя нещо, което да се хареса на някой друг?
Винаги искаме да сме различни. Първо, заради нас, чисто егоистично, защото искаме да правим нови неща. И второ – искаме да сме максимално добри, максимално интересни.
Успяхте ли да обмените опит с колеги извън сцената на Summer Well?
Запознахме се с различни колеги, но не сме се бутали на големите звезди. Да се опитваш да се буташ, където не ти е мястото и идеята, че ще напреднеш по този начин в живота, съжалявам, не го разбирам така живота и не разбирам музикалната индустрия по този начин. Ако си мислиш, че ще си нещо друго освен досаден – имаш прекалено голямо его. Може би най-добрата история от фестивала по този повод е с нашия барабанист Денис, който не слуша особено много инди музика и нямаше никаква идея кои са Inhaler, нито че фронтмен е синът на Боно. И естествено Илайджа си беше говорил точно с Денис в бекстейджа, може би защото е усетил, че липсва онази отчаяност от типа „Моля те да се запознаем, за да ме направиш и мен известен“.
На такъв формат фестивали всеки първо гледа да си свърши работата по най-добрия начин. Затова и най-ценният разговор за мен беше с маркетинг директорката на фестивала.
Кое беше най-ценното ноу-хау, което взе от нея?
Че за тези 10-12 години откакто съществува Summer Well са работили за създаване на среда за млади хора, които да търсят нова музика. Основната им цел не е била просто да си продадат билетите.
Мислиш ли, че може да се случи това в България?
Може. След време. За сега основната цел тук е да се канят групи, които да продадат билети. Младите не ходят на концерти, защото няма интересни за тях. Spirit of Burgas го няма вече 7 години и те могат да отидат само на метъл – Hills of Rock. Във Великобритания фестивалите са насочени за публика 18-20-годишни и тийнейджърите се счупват да ходят. Обичат да се забавляват по този начин – да се въргалят в калта, да се смачкат, да се напият за пръв път. Тук не им се предлага тази възможност. Организаторите на събития в България трябва да имат добър музикален вкус, да се интересуват, да слушат музика, а не да искат просто да изкарат пари. Когато направят нещо с вкус, то се усеща, разпространява се и хората отиват да го гледат.