Пънкарски текстове, които се съвкупляват доброволно с музика от всякакви жанрове и изскачат ненадейно под неочакваното, но, признавам, оригиналното име Селянин Дион. Абсолютно достатъчно да поискам да видя кой стои зад вече двата реализирани сингъла „Па за мен“ и „Това не е дамско“.
Трудно можех да очаквам гологлав тип от Лонг Айлънд, Ню Йорк, завършил физика в Щатите и нано химическо инженерство в Европа. Казва се Итън Шейбер и от три години живее в България.
„Като дойдох, не познавах никакви музиканти. Случайно видях в една Фейсбук група за чужденци в България публикация от Явор Разбойников (група Nemo), който търсеше вокал за група. Писах му и той ми прати демо. Музиката им приличаше на Audioslave, Rage Against The Machine и затова реших да проверя дали наистина могат да свирят. Къде ли не съм се пробвал в групи и често хората се оказват или несериозни или не свирят много добре. Е, случаят не беше такъв и аз се присъединих към Aliens In Searching Of Space Nar (AISOSN)”, разказва ми Итън, който умишлено бях поканила точно на НДК. Нали е основната притегателна точка за всички „гости“ на София. Оказа се, че той си живее в града, а AISOSN е едно от новоизгряващите явления на родния ъндърграунд и тъкмо пуснаха първия си сингъл – „Rumen (да живей)“.
МОТИВИРАЩО НЕ
Въпреки безобразно сериозната наука, на която е посветил обучението си, Итън всъщност свири от съвсем малък. Също и композира. Затова, един ден събрал идеите си и ги показал на Явор и третия член на групата – барабаниста Николай Иванов (Soundprophet). Стилът му обаче не се вписал в общия им проект и американецът решил да направи отделен солов такъв. Името Селянин Дион си стояло в джоба му отдавна, защото иронията му се оказала трудно доловима за българи. Ей, така се родила нова „звезда“ на небосклона.
За издадените до тук парчета Итън е записал всички инструменти сам. Само барабаните е поверил на Николай Иванов. За звука му помага опитната ръка на Стоян Бозов. „Па за мен“ и „Това не е дамско“ вече циркулират в родния ефир (Роден, не радио! В нашите радиа трудно минават подобни парчета), а в харддиска му има още 3-4 готови трака.
НА БЪЛГАРСКИ
Ключов детайл при Итън е, че говори много добре български, граматически правилно, само с лек акценти. А е само от три години у нас и повечето от времето е прекарал в принудителната изолация на пандемията. Дори пише песните си на български. „Мисля че повече групи трябва да пеят на български. Като дойдох, търсех музика на български, за да уча езика, но не намерих достатъчно, нямаше и канали, през които да я намеря. Мисля, че ако се пее на български, това ще допада повече на хората. Чувал съм ного хубави групи – One Day Less, Soundprophet, Bloodrush. Има със сигурност и други, но не знам къде да ги търся“. Това казва един чужденец. Пише парчетата си без речник. Когато е готов с една цяла песен я дава на жена си, за да му помогне да я трансформира с по-правилните думи и изрази.
Снимка: Licata.bg
ИРОНИЯТА
Адски благодарна съм за този негов авантюризъм да пише на нашия език, защото зад всичко, което може да се чуе в музиката и текстовете му, стои една безценна добавена стойност – иронията. По такъв чист начин само един чужденец би имал смелостта да погледне на всички онези български черти, на които се мръщим. Ето че чуждопоклонничеството, простотията, та дори и чехлите с хавлиени чорапи, могат да са повод за искрен хумор, а не за безкраен хейт от публично възмутените.
„Първата песен, която написах откакто съм в България, още преди да измисля Селянин Дион, беше иронична. И следващите станаха такива. Явно такива песни пиша в момента. Ако реша да направя „нормална“, не знам дали ще ми се получи, защото нещото, което за мен трябва да има в едно парче е ирония. Разбира се, заедно с културни, модерни елементи. А името Селянин Дион така добре се върза с това, което правя. Към композирането обаче се отнасям съвсем сериозно – без ирония, без подигравки“, споделя Итън, а аз на ум си казвам, че е открил идеалната територия, на която да се вдъхновява за творбите си. Неизчерпаем източник сме на теми.
НИЕ СМЕ ВДЪХНОВИТЕЛИ
Сякаш ми прочете мислите и започна да разказва как е наблюдавал българи, които отиват в чужбина и започва да обясняват колко е хубаво там, но се връщат тук на зъболекар. Бързо навързвам, текста на „Па за мен“ с разказаното. Отнякъде му попаднал откъс от нещо като риалити, в което челно го блъснало поведението на някаква дама. Чуйте само как го е събрал в „Не е дамско“.
Иначе чудесно знае и най-малкия нюанс, който ние, българите, влагаме в думата „селянин“, когато я използваме в негативния ѝ смисъл. „Има един руски образ гопник. Той е безкултурен, селянин, с джапанките с чорапи, пуши, пие на улицата. Този образ ми е познат и свързах думата селянин с него“, добра асоциация е направил, за да вникне в смисъла на този колоритен и събирателен български образ. Има и доста лични наблюдения. Жена му е българка и покрай нея е прекарал доста време във Враца, а с приятели често ходят по различни села, където „има интересни културни натрупвания“, както ги описва. На финала е смесил всичко това, за да създаде своя „Селянин Дион“.
РУСКИЯТ ЕЗИК
Откъде обаче един американец от Лонг Айлънд знае за руския гопник?! Отговорът всъщност разплита цялата лична история на Итън.
До 19-годишна възраст не е пътувал никъде. Записва обаче да учи физика в университета, която не се оказва това, което е мислил и решава, че иска да замине да учи на друго място. Прекарва доста време в научната библиотека и естествено голяма част от книгите са на руски. Изцяло на инат, пък и защото е изключително нестандартно за един американец, научава руски и отива в Санкт Петербург за един семестър. Връща се в Щатите, за да завърши, но пътешественикът в него не го оставя на мира и заминава за една година за Испания, където преподава английски.Отново решава да даде шанс на Щатите, но този път се установява в Тексас и свири с няколко банди. Само един от проектите му дава резултат и успява да издаде авторска музика – Little Alien. Духът му обаче е неспокоен и записва да учи отново, този път нано химични технологии по програма Еразъм, чрез която всеки семестър учи в различен град в Европа.
В месеца преди старта на програмата решава да поживее на интересно място на Стария континент и се насочва към Босна. В последния момент сяда да чуе как звучи всеки от балканските езици. Единственият, от който разбира нещо, е българският. Това сменя решението му и през 2018 г. идва в София. Само този град е научил, защото все пак е столица. Дни по-късно, среща бъдещата си жена, която си разхожда кучето. Трябва обаче да замине да учи, първо в Марсилия, после Вроцлав и Рим. Но се връща през януари 2020 г., за да напише дипломната си работа в Софийски университет. Онова българско момиче – Милена, вече е негова жена и майка на 6-месечния им син.
ЗА КУЛТУРАТА И АЗИС
„Като дойдох за мен всичко беше много евтино и качествено тук. Много ми хареса, че специално в София има всичко – има Витоша, има култура, много хубави заведения и всичко е много евтино. Продължавам да мисля, че е хубаво тук, но вече не е толкова евтино. Друго, което ме впечатли още в началото беше, че тук има и култура, не е като онзи патриотизъм в САЩ. Нещо, което не мога да изразя е. Имате характер. Усещам, че мога да приема нещо от средата тук и да се развивам“, искрено нарежда Итън. Дори и чалгата не е толкова страшна за него. Дори призна, че харесва някои песни на Азис и затова е вкарал леки фолк елементи в собственото си парче „Не е дамско“.
Снимка: Licata.bg
ПЕЕХ УЖАСНО
Всъщност Итън е самоук музикант. Е, в 3-ти клас са го натискали с виолата, но тя не успяла да го омагьоса. Сторила го е китарата на братовчед му, когато бил на 12 и започнал да се учи сам от сайта Ultimate Guitar. Същото било и с пеенето. „В началото пеех ужасно, дори сега ми е неудобно като слушам стари записи. Но не спирах да пея и с времето нещата се промениха. Мисля, че и слушането на много музика помогна. В университета постоянно бях със слушалки“, разказва 28-годишният американец, който в момента определено има страхотен вокал, отличителен и много запомнящ се тембър. От всички групи, в които се включва в щатите само с Little Alien успява да реализира албум, който обаче е съвсем различен стилово – нещо като прогресив рок, примесен с инди звучене. Тогава са и първите му опити за игра с иронията в текстовете. „Обичам да играя с думите!“.
Играй, Итън, играй.
