Сам или с групата си Airbag създава песни от емоции
Светната лампа, вдигнати щори, различни сюжети във всеки апартамент. Разговори в кафене или сцена на отсрещния тротоар през улицата. Всичко това дърпа струните на китарата на Петко Славов.
„Аз съм един вид воайор – гледам отстрани хората и емоциите им, как въздействат върху тях, как те се променят и какво аз чувствам от видяното“, признава музикантът. Всяка дума в текстовете му минава през това какво чувства и мисли в такива моменти.
Краят на една утопия
Такъв е случаят и с най-новата му песен „Краят на една утопия“. Заглавието звучи глобално, пророческо, но всъщност смисълът е минималистичен и много личен. „Заглавието на една песен е като корицата на книга. Много хора си купуват книги само заради начина, по който изглеждат“, хвърля светлина върху играта за слушателското внимание музикантът.
А текстът?! – „В текста винаги съм много директен, много искрен в това какво мисля и показвам какво чувствам. И в „Краят на една утопия“ е така. Тя показва някакво мое състояние и раздялата ми с определи илюзии, дори мечти, в които не вярвам. Изчистването ми от излишното. И както се казва в песента „Може би ще става по-трудно да се живее с мен“, заявява категорично той, докато с изключително благ поглед отпива от сутрешното си кафе пред НДК. Тази категоричност изглежда в пълен и леко абсурден синхрон с тихия му благ глас и уважителното обръщение „Вие“. Та дори и с педантично изгладената риза. Вътрешното и външното Аз, като че ли не се отразяват в едно и също огледало. И тихо подсказване за това е носталгичновдишаният дим от чужда цигара и моментът на откровение, че не пуши отдавна, но още харесва аромата на този порок.
Airbag
След краткото лирично отклонение разговорът поема в една от стотиците посоки, в които може да тръгне, заради шарената биография на Славов – групата му Airbag. Създава я с брат си Николай, по същото време, по което решава да стартира и соловата си кариера – около 2013 г. Той е тук, а Николай в Норвегия. Композирането е трудно, а живите участия – невъзможни. Те и до сега са бутикови, редки и затова – повече от интересни.
Последната им песен с Airbag – In My Head, излезе преди няколко месеца и е сред най-приятните парчета, които сме слушали наскоро. Може би, защото е написана за 30 минути?!
Но как избира коя песен ще пише за Airbag и коя – лично за себе си? Оказва се, че формулата е много проста. Когато идеята идва от брат му – пишат за Airbag. Когато новото парче изкристализира в неговата си глава – използва я за себе си. За групата творят само на английски. В личните си песни предпочита да се изразява на български.
Точно така в последните 6 години Петко пусна 6 самостоятелни сингъла – „Проблем в рая“, „Не е реклама“, „Неон“, Велика самота“, „Прогноза за хубаво време“ и „Краят на една утопия“. Има още 10 готови песни и до края на годината всичко това ще се окомплектова във втори албум. Първият излезе през 2014 г. и се казва „Записки на последния влюбен“. В него е и едно много специално парче – „Носталгия“, в което пеят заедно със Свилен от Остава.
Лично и лирично за Остава
Меломаните с по-достолепна възраст помнят Петко Славов зад баса точно на група Остава. И не само – още на Blueba Lu, Koka Mass Jazz. А заедно с китариста на Остава – Георги Георгиев, наливат основите на страничния проект Homeovox и написват първата песен „Само тя“. Жоро е „виновник“ за музиката, а Петко – за текста.
Двамата се познават от много години. Градски са. Родени в Казанлък. „Запознах се с Жоро още докато работеше във военното комендантство там. Бях се върнал от Англия с албума OK Computer на Radiohead и исках да го покажа на всички, защото преобърна представите ми за музика. Тогава с Жоро седнахме на бири да го слушаме“, разказва Петко. Този спомен обаче е скъп не само за него, а и за Жоро, който го включи в биографичната книга „Аз, Остава“, която излезе само преди няколко месеца.
От тогава започва едно силно приятелство и професионално партньорство. Освен в Homeovox двамата свирят заедно и в Airbag, където Жоро записва част от китарите и помага с аранжиментите. Останалите китари и баса Петко си ги свири сам, а клавишните с тези запомнящи се синтове, са на брат му. Общо взето само на барабани никой не може да свири, затова канят на ударните или Даниел Петров (пак от Остава) или Мартин Профиров (P.I.F.).
Сам съм капитан
Въпреки всички групи, в които сам признава, че обожава да свири, нещо не му достига. „Имах насъбрани много идеи, които не можех да чакам някой да реализира. Аз съм нетърпелив човек, искам всичко да става на мига“, признава той. И преди 6-7 години тези идеи изригват като вулкан. Не малък фактор е и едно падане от колело през 2014-а, гарнирано със счупена ключица. Разчита инцидента като знак. Знак да довърши започнатото с първа си самостоятелна песен „До края на света“, да събере албум и да тръгне към соловата кариера.
Започва да набляга и на лийд китарата. Винаги е можел да свири на класическа, защото на нея композира, но в продължение на 20 години басът е бил негов инструмент №1. Това се променя заедно с намеренията му за кариера.
„Кремона“ – Made in Kazanluk
Точно Кремоната е най-често в ръцете му в последните 5 години, въпреки че у дома има и скъпи играчки като Gibson. Освен че българската китара е много добра, тя носи и някаква много носталгична нотка, която мирише на двора на фабрика Кремона, която граничи с родната къща на Петко Славов. Там двамата с брат му тайничко са играли със счупените и изхвърлени инструменти. На тях разбира се, не е можело да се свири, но като всяко себеуважаващо се семейство преди 89-та, и в техния дом е имало музикален инструмент. А щом си от Казанлък какво друго да е освен китара Кремона.
Никога обаче не е ходил на уроци. Самоук е. Рокът го обсебва в 6-ти клас. На завършването. Когато група негови връстници, които не познава, излизат и свирят Let It Be. На мига разбира, че иска да прави това. По-късно със същите тези момчета събират първата си банда в гимназията за етерично-маслени култури. Групата се казва „Трафик“. „Спомням си, че веднага щом научих първите си два акорда написах песен. Дори скоро я изрових. Беше нещо за летене и за космоса“, смее се Петко Славов.
Отново с тях, но и с брат си, бягат от малкия град направо в Скандинавието. Годината е 1993, а те са само на по 23. 10 години кавъри обаче му стигат и той се връща през 2003 г. Периодът у нас е повече от златен – Димитър Паскалев тъкмо е направил „Жълта музика“, появили са се групите Bluba Lu, Остава, Анимационерите. Ражда се и Homeovox. „Исках да бъде част от всичко това“, признава Петко Славов. Сега тази романтика я няма. Днес е нещо като „краят на тази утопия“, а Петко пак се връща от време на време да работи в Норвегия, но вече като самостоятелен артист, с една китара и глас, акустично.
Музикант-меломан
Той е истински меломан. Не само заради албума на Radiohead, който занася в Казанлък и повлиява на доста млади тогава музиканти. Обожава The Beatles. Но като всеки луд музикален фен е безвъзвратно пленен от класическата музика. Дори му е хоби да чете анализи на класически произведения. Сега търси една от книгите на любимия си автор Харуки Мураками (бел.ред. също голям меломан), в която заедно с японски диригент обсъждат как им влияят определени класически пиеси. Обича да чете и музикални биографии, за да се пренася в други светове и да се изгубва в тях.
Освен да чете се оказва, че обича и да пише. Скоро предстои да излезе първият му роман – “Въпреки любовта” от изд. “Жанет 45”.
