Бирата, която си поръчва може и да е на стайна температура (заради гласа му), но парчетата от първия албум на чисто новия му проект са вече в ефира и Spotify плейлистите на немалко радиостанции в Европа и САЩ. Той е Крас Кунчев и от него се роди Eagle Post, след като 15 години даде всичко за култовата ъндърграунд банда МЛЪК!
Всъщност от края на МЛЪК! се ражда Eagle Post преди две години. Крас измисля и записва сам вокалите и всички инструменти без барабаните. С напълно готов албум започва да представя новата си стилова посока сингъл по сингъл в интернет пространството. Все още първият, едноименен албум не е свирен на живо, защото му предстои трудната задача да събере банда, а до тогава ви препоръчваме да увеличите бройката от вече 1500 месечни слушатели на проекта в Spotify, да се насладите на тази непокорна смесица от класически рок с вкус на Zeppelin и пънк, и да прочетете следващия разговор.
Здравей, Крас. Разкажи ни как се появи този албум от автор, който 15-16 години свързваме с по-агресивен музикален стил и съвсем друг вид музикално изживяване?
Отговорът е в твоя въпрос – 15-16 години. Когато един музикант иска да се развива, това е доста време. В Млък! през цялото време се опитвахме да бутаме границите си. И ги добутахме до едно място, откъдето нямаше накъде повече, а аз вече бях започнал да пиша малко по-различни парчета, които не виждах в контекста на групата.
А защо не ги виждаше, при положение че този първи албум на Eagle Post пак е направен с помощта на твои колеги от Млък!?
В последния албум на Млък! половината от парчетата можеше спокойно да са на Eagle Post. Тогава усетих нежелание да работя в този формат.
Започнах работа по новите песни и броени дни след като си взех звуковата карта, с която да правя демо записите, започна пандемията. Освободи ми се доста време и бях готов за няколко месеца.
Сам с китарата вкъщи?
С китарата, с баса. Доста завършени демо записи направих. Нямаше обаче как да се събере група, която да репетира, заради забраните.
А ти опита ли да намериш музиканти съмишленици тогава?
С барабаниста на Млък! Теодор Обретенов, с който сме приятели от деца, се чухме и му казах: „Брат, имам едни дема. Чуй ги и, ако искаш, да удариш едни барабани. А аз ще направя всичко останало.“ Изрепетирахме ги 2 седмици, след което той ги записа за няколко часа и топката вече беше в моето поле. В рамките на няколко седмици в края на 2020 г. записаха баса и китарите. Значително повече време отделих на китарите, защото те са нещо повече в този проект. А и по начало правенето на китарни аранжименти е нещото, което ми доставя специално удоволствие. Всяко парче има средно по три китарни трака, а на места и повече.
След това отиде за микс при бившия китарист на Млък! Георги Малчев. Периодът беше такъв, че всеки общуваше само с най-близкия си кръг от хора, а тези двамата са в моя, защото сме заедно от ученици. Въпреки че те доста отдавна напуснаха Млък!, в началото на 2012 г., и дълго време не бяха свирили в никакъв формат, сме си останали приятели и си говорим на сходен музикален език.
Написан на един дъх в условия на пандемия, този албум временно музикално отклонение ли е за теб или нова посока?
Категорично нова посока. Вече имам около 15 нови парчета, върху които започвам работа. Това си е нов албум и половина. Да речем, че първите 9-10, на които напиша текстове, ще влязат във втори албум, а останалите – в трети. Тази посока, която изследвах с Млък!, ме доведе до 5 албума, но я изчерпах. Чувствам се много горд от всичко, което сме направили, но то приключи. А Eagle Post е нормална еволюция, която започна с края на Млък!.
Само музикална или лична промяна е Eagle Post?
Музиката, която пиша е много лична и вероятно е отражение и на вътрешна промяна. Аз продължавам да искам да променя света, но вече не знам с блъскане с глава в стената колко се постига,… освен че те боли глава.
А защо, въпреки че това е твои проект, ти си композирал и написал всички парчета и си ги записал сам, през цялото време говориш в множествено число и за група?
Eagle Post е по-скоро колективно усилие. Аз така го усещам. Не мога да свиря на барабани и ако не беше Теодор, нямаше да ги има тези песни. Твърде вероятно е, ако Георги не се беше заел със записа и микса, също да не успея да реализирам идеите си. Не съм чак толкова самодостатъчен и слава Богу!
Музиката ти е записана без много технологии, по класически начин, сурова е и много рокендрол. От друга страна обаче достига до хората само в модерните дигитални платформи. Интересен смесен подход си избрал да реализираш Eagle Post.
Не мога явно да избягам от еклектиката.
Каза, че трудно си измислил името на проекта, но кога се появи Eagle Post?
През цялото време мислих за имена на бандата, но без никакъв успех. Лежах на тази кълка, че парчетата са записани, но предстои микс и мастър, и имам време. Всичко стана готово, но аз продължавах да нямам име. Това, естествено, ме мобилизира, както винаги правят наближаващите крайни срокове. Като човек, който работи като копи райтър го знам добре. Обичам този адреналин и мотивация, която така или иначе наближаващия краен срок ти дава. Затова и няма нужда да си прекалено организиран. Така се случи, че съчетах орела на Iron Maiden (б.а. от “Where Eagles Dare”) с пощата. Орелът ми хареса като символ, а и аз съм от квартал Орел в Разград. Плюс това, какво не правят орлите? – Орлите не ти носят пощата като гълъбчетата, които презирам. И каква поща, какво послание, би носил един орел, а не някакво си гълъбче?… В тази поредица от мисли нещата залепнаха.
Снимка: Личен Архив
Текстовете за целия албум си ги написал за две седмици. Усещаше ли себе си различно в този период?
Да. Преди това имах готови само два текста – най-краткия „Smile into the Storm“, това е и първата песен, която се роди за Eagle Post, и, мисля че, „Simply the Worst“ беше донякъде готов. Тогава се зароди и идеята да се върна към едно парче, което съм свирил преди доста години, когато в Лондон бях в една банда Hooray for the good guys и винаги ме е кефело много. Бях завършил демо записите и беше ясно, че имам достатъчно песни за албум, но една нещо не ми харесваше. Така се сетих за това парче и му направих нов аранжимент, за да пасне на останалите, а и да ми спести мъката да пиша още един текст (б.а. става дума за песента “Screen Debut”).
Всички останали текстовете бяха написани точно в рамките на две сутрини, в които се събудих в 4 часа. Първият път ме събуди една муха и, след като ми стана ясно, че няма да заспя, в някаква просъница, започнах да пиша. „Trash City”, “Lonely Van” и Bittersweet and Sour” написах в рамките на три часа. Това се случи в деня след рождния ден на Tим Смит от Cardiacs, на който съм посветил „Shine Starry Sea“ от албума. Не съм си и помислял, че Тим Смит, от болничното си легло, ми е изпратил провидение за тези текстове. Две седмици по-късно той почина. На следващата сутрин отново се събудих в 4 часа и написах останалите текстове…
Къде за теб се крие душата на музиката?
За китариста е в пръстите. По мое наблюдение, каквато и китара да дадеш на големите китаристи, няма да им промени звученето чак толкова. И донякъде това е залегнало в концепцията на албума – колкото по-малко една музика е зависима от технологията, толкова по-добре остарява тя.
Това означава ли, че не харесваш новите технологични възможности в музиката?
Нямам проблем с тях, но използването им не ми е най-любимото. Това обаче е естественото развитие на нещата и не е много конструктивно човек да се бунтува срещу него. Дори да не го прегърне на 100%, трябва да види как да се адаптира.
Auto-Tune научи хората да харесват роботизирани гласове. Познавайки масовия вкус, масата не само ще се научи да харесва музика, написана от AI, а дори няма да забележи разликата, защото за повечето хора музиката е фон, който имат за даденост. Доказателство за това е огромен процент от поп музиката, която в момента е по върховете на класациите и явно наистина много се харесва. В идеалния вариант AI няма да вземе работата на истинските музиканти и song writer-и, защото няма несъвършенствата и емоциите, в които се крие магията и отношението към музиката. AI ще остави без работа продуцентите на танцувалния фаст фууд, който и без това все едно е писан от AI. Струва ми се честно и няма да ми е мъчно за тях.
Как ти започна с музиката?
Мисля че с Beatles през 80-те под влияние на родителите ми. В някакъв момент баба ми ми купи китара. Бях на около 10. Започнах да свиря на тази китара, когато ми купиха касетофон и започнах да слушам много музика. Не съм ходил на уроци. Първоначално слушах класически рок. После открих прогресива, което е нормално, защото като дете ходих на симфонични концерти, в които свириха чичовците ми. В момента, в който открих Faith No More мачът се обърна. Обърнах се към музиката на моето време, преоткрих алтернативния рок, който до тогава не разбирах, а после и пънка и пост пънка. По това време започнах да пиша собствени песни и исках те да са като на Faith No More.
Първата ми банда беше само от батковци в родния Разград. Казваше се Palace и беше най-известната група по онова време в града. Но човек и добре да живее идва казармата. След нея се преместихме в София и изкарахме още няколко години заедно. Вече бях готов да направя собствена група и сам да съм си шеф. Така се появи Млък!
