fbpx

Банкси ли? Запознайте се с Едуардо Кобра

Едуардо Кобра

Ай сиктир с тези драсканици по стените на хората! … биха казали доста, малко по-тясно скроени, хора щом заговорим за графити. И може би ще са прави в голяма част от случаите. Нужно е обаче само едно изключение, за да седна да споря с тях с чиста съвест.

Естествено, първото изключение, което всеки ще се сети е Банкси – тайнственият артист, чийто „драсканици“ струват милиони. Моето обаче има друго име – Едуардо Кобра.

Няма да си кривя душата – харесвам графити. Но само до преди няколко години съвсем не знаех за съществуването на бразилския гений. Случайно ми попадна негова фасада в социалните мрежи и ми врътна такъв шамар, че зарязах всичко до края на този ден и започнах да ровя, за да науча кой е.

Stop Wars – Маями, 2015 г.

Хип-хоп хулиган

Оказа се 44-годишен, слабообразован „хулиган“ от предградията на Сау Пауло, който започнал да се подписва по блоковете в квартала още на 12. Естествено си изпросил няколко ареста, но това съвсем не го спряло. Баща му бил тъкач, а майка му домакиня. Няма грам художествено образование. Интересите му се въртели само около хип-хоп културата – брейкденс, скейборд и … графити.

Любопитството към „драскането“ се засилило още повече от филмите за Ню Йорк, които гледал. А щом в ръцете му попаднали двете книги Subway Art and Spraycan Art, за уличното изкуство в Голямата ябълка – нещата станали необратими. „Те ми отвориха очите за света на графити и аз осъзнах, че вместо да се подписвам, мога да рисувам картини из целия град. Нямаше много бразилски артисти, от които да се уча по онова време, затова започнах да гледам работата Жан-Мишел Баскя и Кати Редни“, разказва пред Magenta самият той.

Дали – Мурсия, Испания, 2017 г.

Никога не си е представял, че това може да го храни. Въщност това било и невъзможно, когато започнал през 1987-а. Единственото, което можел да спечели с рисуването си били неприятности – с полицията, гражданите и дори семейството. През цялото време, докато рисувал чувал подвиквания – „Ходи си намери някаква работа!“.

Като задобрял започнал да разменя творбите си за дребни блага като скейборд или дреха. Парите дошли много по-късно и то от рисуване на плакати за най-големия увеселителен парк в Браизлия. Справил се така, че завалели още оферти да тръгне в тази професионална посока. Той обаче гонел друга цел – да покаже изкуството си в особено големи размери по фасадите из цяло Сао Пауло.

Калейдоскопът и геометрията

В негова запазена марка се превърнал калейдоскопът от ярки цветове в геометрични фигури – триъгълници и квадрати, образуващи легендарни образи. Примесени с черно-бели изображения. Малко подксаззване от Анди Уорхол има в цялата история, но пък и той си признава, че се вдъхновява от него.

Целувката – Ню Йорк, 2012-2016 г.

До момента е изрисувал повече от 3000 мурали (както модерно им викат на графитите, които покриват цялата фасада) на 5 различни континента в повече от 40 града. С тях е успял достатъчно добре да размие границата между високото и ниското изкуство, между това, изложено в музеи и галерии, и онова, нарисуваното на стената.

Изпод целунатите му от Бога ръце са излязли безсмъртните образи на Ейбрахам Линкълн, 2Pac и Notorious B.I.G, Артур Рубинщайн, Нийл Армстронг, Боб Дилън, Дейвид Боуи, Eйми Уайнхаус и Кърт Кобейн като част от Клуб 27, Йода, Ане Франк, Дали, Майка Тереза, Джон Ленън, Боб Марки, Айнщайн и много други.

Джон Ленън – Бристол, Англия

Покоряването на САЩ

През 2012-а на Тайм Скуеър прави репродукция на култовата снимка Моряк целува момиче на Алфред Айсенщадт от 1945г.

Айнщайн

Рисува Линкълн през 2013 г. върху фасадата на театър Форд във Вашингтон, където е бил убит, за да подчертае безсмъртието му. Боб Дилън пък грее като парадокс от офис сграда в родния му Минеаполис.

Нийл Армстронг – Синсинати, 2015 г.

Изпълва мечтата си и рисува в Ню Йорк. Цели 18 графита. Твори ги в продължение на 5 месеца и ги кръщава „Цветовете на свободата“. От Айнщайн до Майкъл Джекъсн, във всеки графит е закодирал символ на мира.

Рекордите на Гинес

2016-а обаче е неговата година. Тогава сътворява графитът „Етноси“ (Ethnic), не само поставил рекорд на Гинес по размери, но и превърнал се в емблема на Едуардо Кобра. Нарисуван е по повод Олимпийските игри в Рио и изобразява представители на разлини раси с послание за обединение в различността. За да създаде мащабната си творба работел по 12 часа в денонощието, в продължение на две седмици и използвал над 400 литра бяла и 1600 литра цветна боя.

Етноси – Рио, 2016 г.

Година по-късно Едуардо Кобра сам подобрява рекорда си с двойно по-голям графит изобразяващ прибирането на реколтата от какао с големина 5,742 квадратни метра в Сао Пауло.

Кобра е работил за големи организации и публични фигури като Coca-Cola, Nestlé, Chevrolet, Ford, Roché, Johnie Walker.

Коронавирус

Последното му творение е провокирано от коронавируса. Пет деца, от пет различни континента, който се молят с поставени маски на лицето. На тях са изписани символите на верозиповеданията им – Ислям, Будизъм, Християнство, Индуизъм.

Последният му проект е посветен на коронавируса

Тази творба е достъпна и на ограничен брой платна, които Кобра дава на търг, а прите са за най-нуждаещите се в родния му град. „Ако ние сме уплашни, доакто си тоим вкъщи, просто си рпедставете какво е на хората, които живеят на улицата“, казва той.

Всичко си има цена

Мащабите, в които работи са харктерен белег на творбите му. Разултатът е впечатляващ, но зад него стои къртовски труд. „Понякога ме молят да изрисувам цяла фасада за много кратко време. Представете си да трябва да прекрате 10 часа от деня си, работейки на скеле. Трябва да имам дисциплина на атлет, за да поддържам качество“, казва Кобра след като е обяснил, че отдавна се е отказал от купоните, пиенето, цигарите.

GENIAL RIDING BIKE – Сао Пауло, 2015 г

Следва строг режим на хранене и почивка, когато може. „Това може да ви се струва необикновено за някой, който рисува графити, но работата ми зависи от този режим. Изкуството ми, поради мащабите си, изисква много усилия – физически и психически. Трябва да познаваме лимитите си“, казва той.

Проучването е по-дълго от рисуването

„Като цяло, избистрянето на концепцията ми отнема много повече време от самото рисуване“, споделя едуардо Кобра. „Започвам с 20-30 варианта преди да стигна до фасадата. Може да се събудя някоя сутрин и да имам идея, след което следва процес на изследване на детайлите. Посещавам галерии и музеи, за да търся препратки към портретът, който ще правя. После го рисувам на платно, за да направя прототип и да избера точните цветове. Едва тогава се качвам на фасадата“, разкрива бразилският артист.

Съкровището на Сейнт Луис, Маранхао, 2017 г.

Определя себе си като хиперактивен и признава, че най-голяма част от времето си, когато отиде в чужд град, за да работи, прекарва в книжарниците. „Събирам книги от различни части на света, най-вече такива за древната история на градовете. Изследвам историята на мястото, на което се намирам. Затова и графитите ми винаги са базирани на история. Старая се винаги да рисувам по теми, тясно свързани с това място“, споделя Кобра.

Вдъхновение

Артистът, на който се възхищавам е Банкси. Има най-изчистеният и същевременно интелигентен почерк. Пленен съм от Баскя. Разбира се харесвам и традиционни художници като Густав Климт Джаксън Полак и Анди Уорхол.

Едуардо Кобра безспорно е артист, който използва уличното си изкуство, за да остави смислено послание и следа сед себе си. Или по-точно не само своя, а следа на цялото ни поколение.

Четете още по темата