Vladislav Ulasevich (Jinjer): Композирах, докато бомбите свистяха над мен в Киев

535

Освен една от най-успешните украински метъл банди, Jinjer от повече от десетилетие са истински любимци на българската публика. Татяна Шмайлук и момчетата са изнесли безброй концерти у нас, стартирайки като малка група по задимените софийски клубове и достигайки до хедлайн концерти с отдадена и вярна публика. Точно като последния им гиг, който беше преди месец и напълни клуб „Маймунарника“. Тази дата беше приятно изключение от тур плановете на Jinjer, които представят в момента новия си албум Duel (2025), но основно по фестивали. София беше междинна спирка за бандата часове след Download Festival и на път за Hell Fest.

(ВИЖ ОЩЕ: Jinjer ни организираха DUEL на живо в София (ФОТОГАЛЕРИЯ))

От 2022 г. насам, малко след старта на войната между Русия и Украйна, Jinjer получиха разрешение от Министерството на културата в родината си да я напуснат и да турират като посланици на нацията. От тогава не са се прибирали и живеят пръснати по света, но не спират да концертират и да пишат и издават музика. Минути преди да се качат на сцената на „Маймунарника“ поговорихме с барабаниста на бандата Владислав Улашевич. Той свири в Jinjer от 2016 г. и освен, че вече е незаменима съставка в еднородната смес на бандата, композира немалка част от парчетата, но и се е срещал доволно много пъти с българската публика и я познава добре.

Здравей, Влад. Добре дошъл. Как си?

Чудесно. Наспах се добре тук в София, защото пристигнахме вчера през нощта.

В момента сте на турне, на което представяте новия албум „Duel“. Как върви?

Добре. Този концерт в София е един от двата ни хедлайн концерта за цялото турне. Останалите дати са ни по фестивали или като съпорт група на In Flames.

Вече сте успели да изсвирите новите песни пред публика. Как ги усещате? Как реагира публиката на тях?

С издаването на всеки нов албум предпочитам да свиря новите песни. След като години си свирил едни и същи парчета, спират да са ти толкова интересни и ти се иска да свириш повече новите. А ние сме група, която турира и свири много. Поне по 100 концерта на година правим. Представи си колко пъти свирим старите парчета. Затова, когато има нови песни, винаги ги предпочитам.

Имаш ли си любима песен за свирене от новия албум?

Всичките. Предпочитам по-тежките и по-технични парчета. Като „Kafka“, която ще свирим днес. Първата ѝ част е по-меланхолична, но втората има повече бластбийтове. Затова понякога е трудно просто да се качиш и да свириш такива песни. Налага се да упражниш по малко преди концерт (смее се). С толкова концерти не става въпрос за репетиции, а по-скоро за добра загрявка, да вкараш мускулите си в кондиция. Опитвам се да не репетирам обаче в дома си. С Роман, нашият китарист, си направихме репетиционна, която е близо до моя дом и ми е много удобно да ходя.

Сигурно като дете си вдигал голяма врява у дома с барабаните и затова сега предпочиташ репетиционната.

Започнах да свиря на барабани, чак когато бях на 15. Така че това не е първият ми инструмент.

А кой беше първият ти инструмент?

Преди това съм свирил на пиано, а в първата си банда свирех на китара. Просто после се случи да седна зад барабаните. Но мога да свиря и на бас.

Ако трябва да избереш за себе си инструмент, кой ще е той?

Барабаните. Но композирам доста музика, за която използвам китара, разбира се.

Нека се върнем към новия албум. Започнали сте да го пишете в годината, в която станахте културни посланици на Украйна. Каква е връзката между новата ви музика и тази нова роля на посланици?

Не мога да говоря много категорично за текстовете и от името на Тати (б.а. Татяна Шмайлук – фронтдамата на Jinjer), защото тя е авторът. Но като музикант и като композитор, мога да ти кажа, че музиката ми помага да преживея войната. Когато започна войната бяхме в Украйна. Първите три месеца бяхме в Киев. Единственото, което правeх тогава беше да свиря. Седях вкъщи, бомбите свистяха, а аз просто свирех на китара и композирах нова музика, само за да се фокусирам върху нещо и да се откъсна от това, което се случваше около мен. Това наистина ми помогна. Тогава написах няколко песни. Включително „Kafka“ и още една песен, която до сега не сме свирили на живо. Казва се “Tumbleweed”. Тези две се родиха точно в онези първи дни на войната, когато бяхме в Киев.

След като сега сте официални посланици на Украйна, могат ли да ви мобилизират?

Ако се върна в Украйна ще ме мобилизират незабавно. Всички мъже в момента са длъжни да се сражават и нямат право да напуснат страната.

Страх ли те е от това?

От кое? Да ме мобилизират ли? Разбира се. Страх ме е от войната точно толкова, колкото може да си представиш.

Къде живееш в момента?

Във Варшава.

Всички живеете в различни държави. Юджийн е в България, Вие с Роман сте в Полша, Татяна е в САЩ. Не е ли ужасно трудно да правите музика заедно при тези обстоятелства?

Нищо не се е променило особено.

Но няма как да репетирате заедно.

Не, не е вярно. Репетираме. Юджийн (б.а. Юджийн Абдуканов – бас) лети от Бургас до Варшава и му отнема не повече от 2 часа. Не е проблем това. Правим редовни репетиции тримата, а с Роман (б.а. Роман Ибрамхалилов – китара) репетираме почти всеки ден. И всичко е доста лесно. Тати е голям професионалист и не и трябват много репетиции. Ако например тръгнем на хедлайн турне с голяма продукция, наемаме някаква малка зала в първия град, в който свирим. Там строим продукцията си и репетираме няколко дни заедно. Това ние е напълно достатъчно, за да влезем във форма. А за обикновени репетиции, Юджийн просто долита при нас и свирим заедно.

Какво искаш света да знае за случващото се в Украйна? Има ли нещо, което новините не казват?

Новините казват достатъчно. Ако аз започна да говоря за това…

Мислиш ли, че нещо ще се промени скоро?

Не. Нищо няма да се промени. Или поне не скоро. Вече станаха повече от 3 години. Но не виждам края и не виждам как ще се намери решение.

Но хората в Украйна имат ли още сили да продължават тази война?

Не. И всеки ден става все по-лошо и по-лошо.

Имаш ли приятели и роднини там?

Да, разбира се. Майка ми живее в Киев. Знаеш ли, когато хората живеят във война всеки ден, започват да чувстват, че случващото се е нормално. Питам майка ми – „Искаш ли да дойдеш да живееш при мен във Варшава или пък на друго място?“ И тя казва – „Не, не. Аз съм си щастлива в Киев“.

И не я страх?

Не.

Това е лудост!

Да.

С толкова войни, които горят в момента, не съм оптимист за бъдещето на света.

И аз.

И музиката ви звучи така.

Може би. През целия си живот съм харесвал и свирил тежка музика, композирал съм тежка музика, така че не съм добър в други жанрове, а и не харесвам други жанрове.

Какво те привлече към тежката музика?

Нямам точен отговор на този въпрос. Просто не мога да харесам друг стил. Това е. Иначе мога да ги свиря. Аз съм джаз пианист, знам как да композирам и свиря джаз. Но това не е моята музика, не е в сърцето ми.

А мислиш ли, че музиката може да донесе мир на хората?

Не! Ние музикантите не можем да направим нищо за мира. Нищо. Политиците могат. А какво могат да направят музикантите?! Ние можем само да говорим за войната. И какво ще последва от това?! Нищо. Всичко си продължава по старо му. Всички по света знаят какво се случва в Украйна. Социалните медии разказват всичко, но нищо не се променя.

Хората, които държат големите пари в света, само изкарват още повече от тази война. Единствено когато тези хора започнат  да губят пари, тогава ще прекратят войната.

Надявам се музиката ви поне да носи мир на вас самите.

О, да. На нас носи. Може би и на публиката, когато е на концертите ни за два часа.

Кое оръжие е по-силно – думите или куршумите?

(смее се силно) Разбира се, че куршумите!

Това може да е отговор само на човек, живял във война. Всички, които съм питала и които за разлика от теб са гледали войни само по телевизията, отговарят – „думите“.

Мисля, че в момента думите не струват нищо. Виждаш как политиците лъжат всеки ден, така че колко тежат думите им, а? Навсякъде лъжат.

Как се чувстваш в Полша?

Харесва ми и то много. Чувствам се добре приет.

Питам те, защото тук в България, мненията за бежанците от Украйна са в двете крайности. Част от българите и до днес се стараят да помагат, но друга част не са доволни от присъствието на бежанци и изразяват това недоволство публично.

Знаеш ли, разбирам тези хора, които негодуват.

Защо?

Защото познавам украинците и знам колко лоши могат да са някои от тях. Понякога разбирам хората, които не искат украинците да живеят в техните държави. Но аз лично не съм срещал някой, който да ме нагруби във Варшава или да ми каже нещо подобно.

Мислиш ли да се върнеш в Украйна след войната?

Да, разбира се, че искам. Но също така осъзнавам, че Украйна няма да е това, което познавам отпреди войната. Ще е много променена. И заради войната и заради полиците. Едното води към другото. А всичко взето заедно, няма да направи тази страна по-добра.

Как всичко, което чувстваш в последните три години, се отразява в музиката ти?

Музиката ни се променя и разбира се, че и войната влияе, но не е причината за тези промени. Ето ти един пример. Когато композирам, просто измислям и събирам ноти в готини рифове. Не мисля за …. Доста труден за обяснение е този въпрос… Докато пиша музика, не мисля какво искам да кажа на публиката си, а просто искам да звучи добре.

Войната не натрупа ли гняв в теб, който да изливаш в новите рифове?

Не, не. Предишната ми банда преди Jinjer, в която също свирех на барабани, беше далеч по-тежка от Jinjer. Така че, аз просто харесвам тежка музика и тази агресия.  Ще правя тежка музика дори и когато войната приключи.

Нашите животи в момента са много различни от преди. Нашето мислене, чувствата ни са различни, заради войната. Музиката ни се променя, но не мога да кажа, че се променя само заради войната.

Какво друго променя музиката ви?

Просто порастваме. Добре е, когато растеш. И не мога да разбера как някои банди свирят една и съща музика 30 години, например. От албум на албум те правят просто различни вариации на старите си песни. А ние се стремим точно към обратното. Много тежка задача е да се опитваш да не копираш и да не повтаряш сам себе си. И това е напълно съзнателен избор. Трудно е, но не спираме да опитваме.