Васко Катинчаров – човекът, който държи рока в национален ефир 25 години с „Фрактура“

Преди дни най-дълголетното специализирано телевизионно музикално предаване „Фрактура“ отбеляза 25-тия си рожден ден. Истинско постижение за формат с изключителен акцент върху рок и метъл жанровете, които пък отдавна са изхвърлени от полезрението на масовите медии. От самото начало през 1998 г. „Фрактура“ и водещият Васко Катинчаров са не просто синоними, а като че ли едно и също нещо. Въпреки не малкото трудности през годините, предаването винаги намираше начин да стига до онази сплотена общност от любители на рока и се превърна в емблема.

Затова с Васко Катинчаров поговорихме на крак за всичко постигнато и непостигнато, за онова, което стои като монолитна подпора в основите на къщата на „Фрактура“, за родната и чуждата сцена, точката на пречупване за него и още:

Здравей, Васко. Какво според теб задържа „Фрактура“ 25 години в ефир?

Съвкупност от фактори, от които най-важният е, че обичам това, което правя. Искрата, която имам към рок музиката идва от баща ми, голям фен на Beatles. Всъщност, моето музикално пътешествие започна от неговите аудиокасети. Започна с Beatles, след това продължи с Led Zeppelin и Deep Purple, малко по-сложните, по-музикантските групи, за които трябва да имаш друг тип усет. Бях възпитан на уважение към тези артисти и всичко, което дават на света.

След това в училище открих метъла. Започнах да си задавам въпроси, за да разбера, защо нещото се случва. Винаги съм бил много любопитен към света и това е основата на „Фрактура“ до ден днешен. Например, когато излезе нов албум на мен ми е интересно как са били измислени тези песни, какво е било в главите на артистите и по какъв път са минали. Заради това мое любопитство, в съчетание с характера ми – аз съм изключително упорит, и страстта ми към това, което правя, „Фрактура“ е вече на 25 години. В допълнение с възпитанието и отношението ми към тази музика, защото за мен рокът е и начин на изразяване, бунт срещу системата и статуквото.

След като учих журналистика, разбрах кое, как и защо се случва. После учих и политически пиар и започнах да разбирам, от психологическа гледна точка, какво работи и какво – не, какво искат хората и какво – не. Всичко това изгради една къща, на която сложих прозорците, покрива, направих я да изглежда добре, поне в моите представи, за да се нанеса. И всички са добре дошли.

Как се промени „Фрактура“ през тези години?

Много неща се промениха, като започнем от мястото, където се излъчва, защото телевизия ММ я няма от 2008 г. Промени се и часът на излъчване – беше от 22:00 до 24:00, вече стартира в полунощ. Имаше сътресения и трудни моменти, като  през 2003-2004 г, когато се смени собствеността на ММ. Влезе човек, който каза, че всяко предаване до края на месеца трябва да бъде финансово независимо от общия бюджет и да си намери спонсор. Тогава се включи бившият кмет на Каварна Цонко Цонев. 3 години беше генерален спонсор на „Фрактура“, за което ще му бъда винаги благодарен.

През 2008 г., когато освободиха всички ни от ММ, беше доста трудно. Всъщност тогава телевизията не спря. Собствениците запазиха ефира още година и половина, но имаше само плейлист, а после тази честота стана Нова Спорт. Тогава се наложи да си стана „сам съм си рекърдс“ – продуцент на всички нива, не само изпълнителен, както бях до онзи момент. Трябваше да се занимавам с финанси, договори, разговори с медийни агенции и какво ли не. Както бяхме екип от 7-8 човека, така останах сам. Трябваше всичко да се гради наново. Аз намерих начин, защото вярвам в това, което правя и през май 2010 г. се договорихме с Диема.

Визията на „Фрактура“ се променяше през годините, съдържанието също. Една от големите промени беше, че слязох от екран с лицето си. Докато бяхме в ММ предаването беше на живо и аз бях пред камера. Държах на това заради интеракцията с хората по време, когато интернет още не беше това, което е в момента. Съвсем нарочно не използвах и ауто кю. Исках хората да усещат, че пред тях е човек, който излиза и прави онези малки грешчици и несъвършенства, които правят всичко автентично. И рок музиката е така.

А защо слезе от екран с лицето си?

Хората станаха все по-взискателни и започнаха все по-малко да припознават авторитети. Не че аз самия се слагам в тази графа, но зрителите все по-малко искаха някой да им казва, кое е добро и кое не. Продължавам да избирам обаче много прецизно музиката според това как ще си пасне с останалото съдържание и в каква посока върви музикалната сцена в момента, защото, ако искаме да останем в играта, трябва да сме си отворили очите широко. Всичко е въпрос на баланс, като в живота.

Днес вече името „Фрактура“ работи само за себе си. Преди няколко години, на среща в една медийна агенция ми казаха „Нали си даваш сметка, че ако сега започваше с това нещо, нямаш никакъв шанс. Най-голямата ти сила е, че името, за което си работил ти отваря много врати и че мениджърите на много от агенциите и фирмите са на възраст 40+ и добре знаят кое е предаването“. Много хора с днешна дата може да не знаят каква точно е формата на предаването, как изглежда, каква е визуалната му опаковка, но  веднага се сещат за „онова предаване за рок и метъл“. И това е напълно достатъчно.

Говориш за баланс, но как го постигаш в съдържанието на „Фрактура“? Къде го търсиш между собствените си предпочитания, желанията на публиката и модата в музиката в момента?

Почти изцяло всичко е подчинено на това какво е адекватно и актуално на деня. Не модерното. Например, излиза ново видео на Iron Maiden – те не са модерни, но са адекватни на деня. Водя се от това какво аз като фен бих искал да видя и чуя, както и от случващото се в световния шоубизнес. Най-важната цедка обаче е какво харесват хората тук. Има много банди от по-старите, които отдавна на Запад нямат този статут, който преди са имали, но на концертите си у нас събират по 15 000 души, които плащат по 100 лв билет. Не може да се правиш, че тези групи ги няма, независимо че идват за десети път.

Съобразявам се с очакванията на публиката си, която познавам. Тя е на 35+ и съставена предимно от мъже – около 65%. Интересувам се от рейтинги и профили на публики, за да поставя правилно фокуса си. Например, за последните 2 години, според рейтингите, едни от най-гледаните предавания са тези със Sabaton. Фактите са си факти – тази група все повече расте в България и аз трябва да бъда воден от това, което хората искат. Но в никакъв случай на 100%! Подхлъзнеш ли се даваш 100% от поисканото, започваш да губиш идентичността си. В крайна сметка отново се стига до това как аз виждам нещата.

Има летва за качество, под която не трябва да се слиза. Едно от най-трудните неща е, когато трябва да откажа да пусна видео на българска банда. Има минимум от качество на видеото и аудиото, което трябва да предоставят и не трябва да изглеждат като хора, които са се събрали след работа. Няма го усещането за група.

Какви са причините да откажеш?

Във всяко издание на „Фрактура“ има българска песен в рубриката BG Sound. Има само една причина да отказвам да пусна песен – когато качеството на аудиото или видеото не отговаря на елементарни стандарти. Много от бандите ни очакват нещо, което им е хоби да има резултати като от професионален подход. Но ако пусна новото видео на Foo Fighters и след него мине българско видео, което не е направено добре, това не прави добра услуга на българската банда, защото хората на подсъзнателно ниво сравняват.

Кога усети, че познаваш толкова добре публиката си?

Не съм я опознал, не. Публиката е жив организъм, които се променя непрекъснато, а аз се опитвам да се адаптирам. Хората започнаха да пътуват много по концерти и фестивали и ако каже на някого, който е бил преди 3 дни на фестивала Download, че фестивал Х в Долна Диканя е много як, ще ти кажат „Сори, пич, малко си в грешка“.

На какво ниво е българската сцена днес?

Първо ще се върна към годините на телевизия ММ. Много голяма част от българските бандите по онова време – Анимационерите, Уикеда, Остава,  намираха ефир в тази телевизия. Имаше място, където те знаеха, че като направят ново видео и то е добро, ще бъде излъчено и ще стигне до правилната публика. Тоест – имаха платформа и мотивация. Нямаше обаче всичката тази информация и техника. Днес имаш ноу-хау и инструменти, но ги няма специализираните платформи, които да те мотивират. Затова интернет е нож с две остриета. Той даде равно начало на всички, но вече не стига само да свириш добре и да направиш добър продукт. Трябва да разчиташ и на много трикове, защото колкото и страхотна песен да си създал, пускайки я в мрежата става една от милионите там. Затова започваш да хитруваш. Затова и музиката в днешно време отиде в посока провокация.

Представи си, че има някакво много плодовито зрънце. Ако го метнеш на асфалта, то ще загине, трябва да го метнеш в почва, за да хване корени. Ние нямаме почва, среда. Медийната среда в България генерално не толерира изкуството по никакъв начин, защото всичко е политически обвързано и тема №1 е политиката. Като ни разделят сме по-лесни за контролиране.

В началото ти каза, че ти е интересно какво се е случило с артиста, докато е писал албума си, например. А на мен ми е интересно, какво се промени в теб за тези 25 години, в които правиш „Фрактура“?

Използвал съм „Фрактура“ като мост, за да стигна до определени разговори, които са ме променили много чрез възгледите на тези артисти, историите, които са ми разказвали. Отваряли са ми очите за много неща, които не съм знаел, като например защо албумите излизат в петък? Оказа се, че това е останало от преди много години, когато хората са си купували музика в петък, за да имат какво да слушат през уикенда. Или защо години наред се правеха бонус тракове само за японските издания?! Всъщност японските издатели са си плащали за това. За да не внасят дискове от САЩ и да си намалят производствените разходи, са направили фабрики за производство в Япония. Със спестените пари са плащали на артистите, за да записват допълнителни песни. Така дават на феновете нещо повече, а и повод да купуват.

Днес в интернет може да намериш цялата тази информация, но аз съм задавал тези въпроси преди 15-20 години, защото съм бил любопитен. Любопитството ми на фен го пресъздавам в работата си и се опитвам да извлека от тези хора истории, необичайни ситуации, но никакви жълтини. Искам хората, които гледат „Фрактура“ да си зададат и те въпроси и да научат нещо ново, което би им било интересно.

Има ли разговор, който да е променил светогледа ти?

Вероятно са много. Спомням си Матияс Ябс от Scorpions, който ми каза нещо, което много ми допадна. Тяхното поколение е живяло по начина, по който иска – със самолетите, мацките, забавата, и са пеели за това, което им се случва. Докато младите групи сега пеят за живота, който искат да живеят. Това е голямата разлика.

Помниш ли си първия ефир?

Имах месец–месец и половина сухи тренировки пред камера, защото това беше нещо съвсем ново за мен. Студиото беше много студено като усещане. В началото стояхме на столове и снимахме с две камери. От първия ефир си спомням две конкретни неща. Бях чел и се бях подготвил много, пуснах видео на Korn и след това повече от 2 минути обяснявах за Джонатан Дейвис, за псевдонима му и т.н. Това за телевизия е ужасно много време.

Излязох от ефир и един от тогавашните собственици – Вихрен, който после продаде дела си на Камен Воденичаров, дойде и ми каза „Виж какво, моето момче, виждам, че си подготвен и се стараеш, обаче, ако отново ми излезеш и ми говориш 2 минути в ефир, си събираш партакешите и кой откъде е“. Така разбрах, че идеята на телевизията не е да обясняваш и показваш колко голям специалист си, а да бъдеш „лепилото между тези песни, които искаш да пуснеш“.

Другото, което си спомням от този първи ефир е, че се появих със слънчеви очила. Бяха ми казали да го пробвам като психологически ефект – когато си с очила, усещането е, като че си защитен от външния свят. След 2-3 предавания ги свалих, но ми трябваше време, за да се пречупя.

Нямам спомен дали имах интервю в този първи ефир. Вероятно не, защото не съм бил готов за такова нещо. В началото правех интервюта само с български артисти. Първото ми чуждо интервю беше през 2000 г със Suicidal Tendencies. После започнах да се попречупвам и най-важният момент за мен беше през 2008 г., когато застанах срещу Джеймс Хетфийлд. Тогава разбрах, че вече съм стигнал до точката, в която не се притеснявам срещу кого заставам. Не че и до ден днешен не се вълнувам. Ако в мен е умряло вълнението това би било пагубно и за професионалиста и за фен в мен.

Мислиш ли, че има някой, от когото да ти се разтреперят ръцете на интервю сега?

Тези, които към днешна дата биха ми били интересни са от друго естество – режисьори. Аз съм много голям фен на Ридли Скот. Той е човек, на когото бих искал само да стисна ръката за нещата, които е направил. Дал е на много поколения повод за размисъл и чудесни продукции, които ще издържат времето. А и имам една много силна емоционална връзка с него, защото последният филм, на който успях да отида на кино заедно с баща ми беше „Гладиатор“.

А от музикантите?

Все повече са ми интересни тези с много силната харизма и автентично излъчване, до които не можеш да стигнеш. Трент Резнър е такъв изключително автентичен персонаж. Майк Патън също. Когато съм чел и гледал негови интервюта виждам, че е страшно труден – отговаря с по едно изречение. Дейв Грол за мен е много висока топка, защото както си беше тихичкият барабанист на Nirvana така избухна с огромен талант. Интересни са ми такива артисти, които като влязат в стаята и я пълнят. Спомняш си онази импровизирана пресконференция през 2012 г. на Slash, и какво беше усещането, когато той влезе в стаята.

Има, от друга страна групи, които са идвали много пъти в България, но по различни причини, аз никога не успях да стигна до тях. Такива са Iron Maiden. Те не желаят да разговарят с нашите медии, нито позволяват професионално да се снимат концертите им.

Как измисли името „Фрактура“?

Когато ми предложиха от музикална компания Wizard през май 1998 г. да правя предаване за рок музика, започнах да мисля в посока българска дума, която да е лесна за произнасяне на английски и да има сходно значение, но и да олицетворява това, което ще има в предаването. Първото, което направих беше да си погледна аудио касетите, тогава имах огромна колекция от около 1000 касети. Имаше една банда, на която албумът ѝ се казваше Knockout нещо си. Това беше първият ми вариант. После видях касетка на, мисля че шведска банда, Lost Souls. Албумът им се казваше Fracture. Започнах да се колебая между двете. Питах няколко приятели и те бяха категорично за „Фрактура“. Предложих го на ММ и те се съгласиха.

*Гледайте „Фрактура“ всяка неделя, точно в полунощ по Диема.