Дъждът тъкмо беше измил плочките на площада и такова чудно сутрешно слънце беше напекло, че ни се наложи с Ташо Колев от Jeremy? да се направим на истински рок звезди и невъзпитано да останем със слънчевите си очила. За едно кафе време китаристът на една от яките родни банди ме зареди с цял вагон информация за бандата.
А още преди да включа на запис разговорът тръгна повече от гладко и за секунди неусетно научих, как този освен много усмихнат, но и адски талантлив мъж, експериментира с всякакви струнни музикални инструменти – тамбура, гъдулка, даже и ситар. На последния свири като гостува на Стенли, с когото са приятели. Така са музикантските гостита – не минават без песни и свирене… е и някоя и друга ракия с готино хапване.
Връщайки се обаче на Jeremy?, които повече от година потънаха в пълна тишина и ни оставиха да чакаме един отдавна обещан албум, ето какво разказа Ташо Колев.
Здравей, Ташо. Завърнахте се с нов сингъл и видео – Day Job. За нас песента е нова, но колко е нова всъщност?
Това парче е написано преди повече от година, може би. Заради тази пандемия обаче плановете на повечето артисти, предполагам и на всички хора, спряха. Така и тази песен си изчака момента. Всички видяхме как нещата за миг се преобръщат. Затова решихме да пуснем точно Day Job, защото в текста става въпрос за хора, които следват мечтите и Day Job да стане Dream Job. Това е същността на цялата песен. Най-готиното е, че в тази пандемия видяхме хора, които са работили дълго работа, която наистина не обичат, но взеха решение и я промениха. Видяхме как много хора започнаха да правят това, което наистина обичат. Някак си и ние искаме да им повлияем да си следват мечтите. Всеки може да бъде и работи каквото си иска, но е хубаво да преследваш това, което обичаш пък дори и да го превърнеш само в хоби. Важното е да го правиш по някакъв начин.
Вие сте точно от хората, чийто day job всъщност е техният dream job, ако мога да се изразя като теб.
Да. Цялата група Jeremy? работи професия музикант. За щастие има и други групи у нас, които успяват само с музика. Но на повечето им се налага да работят и други професии.
Мислиш ли, че може да се прави музика, когато ходиш на работа от 9 до 17 ч?
Не. Можеш, но не професионално. Защото реално ти имаш професия, тя ти носи финансови дивиденти, а другото остава хоби. Една група, за да е професионална, тя трябва да е на линия 24/7. Това означава, че ще ми се обадят да ида на интервю в 10:30 и за мен няма проблем. Един човек, който ходи на работа в офис, няма да успее, или ще трябва да направи много уговорки. И той през цялото време ще мисли и за работата и за музиката си, а това отклонява малко посоката.
А как се отразява на самата музика като я правят хора, които работят в офис например?
До някъде има отражение. Музиката им, сама по себе си, е готина. Аз харесвам много такива банди. Въпросът е след това какво правиш. Когато издадеш песента, нали трябва да я представяш и колкото повече свириш и турираш в България, Европа и света, това означава, че започваш да работиш професия музикант. Докато, ако имаш друга професия, това няма как да се случи.
Но тези хора пък имат финансовия комфорт да се отдадат на музиката без да мислят за печалба от нея, докато, ако си само музикант ти се налага да мислиш нови песни, едновременно с това откъде да спечелиш?
Това не е само в България. Всичко зависи от артистите. И ако има повече, които приемат музиката професионално, най-вероятно и сцената ще стане много по-добра, и пазарът ще се повиши, и конкуренцията ще стане вече истинска. Пак ще дам пример. В Англия или Щатите е същото – ти трябва да направиш много компромиси със себе си, много лишения, може би ще има дни, седмици и месеци, в които няма какво да ядеш. Това се случва и на английските музиканти и на американските. Познаваме много групи такива. „Лишаваме се, но нищо, и утре е ден. Продължаваме, защото нашата музика един ден ще се чуе и може би ще има какво да ядем“. Ако мислиш така, то се случва.
С Jeremy? беше същото. Били сме в много кризисни моменти. Признавам. Искахме да правим само това което обичаме – седмица, месеци, година. В един момент станахме група, която започна да свири на много места, започна да бъде канена и харесвана и това започна да носи дивиденти, включително финансови. И започваш да живееш като всички останали хора, дори малко по-добре. Смятам, че си осъществихме мечтата в този смисъл. Сега ни трябва нова.
Каква ще е тя? Успех в чужбина?
Да. С Jeremy? правим стъпки в тази посока. Преди 2 години спечелихме голямата награда на фестивала „Пролет“ на БНР, която ни прати на „Евросоник“ – шоукейс фестивал в Грьонинген, Нидерландия. Там нашето шоу беше в много хубав час и дойдоха много хора. След шоуто, за пръв път ни се случи в чужбина, да дойде най-голямата португалска букинг агенция и да ни предложи да ни направи турне в Португалия и Испания. Заради пандемията това турне не успя да се осъществи. Най-вероятно обаче ще се случи през 2022 г. Освен всичко друго, едно от радиата, които имат национален ефир в Нидерландия, си избира от всички 300 групи на „Евросоник“ 15 или 20 и прави предавания за тях. Ние бяхме от избраните. Поканиха ни в един тур бус на два етажа. На втория имаше дивани, бяха разположени камери. Настаниха ни там за да говорим и да свирим. Беше страхотно.
Продължаваме да работим в тази посока, да покорим малко по-голяма европейска сцена. Пък сега гледам, че се организират екскурзии до Марс и Луната. Защо някой ден да не направим и там концерт. (смее се с глас)
Има още един начин да излезеш извън границите на България. Много е готино една банда да има мениджър, защото подобни шоукейс фестивали в Европа има много. Всяка една група от всяка една държава може да иде и да свири с още много банди, на много локации, докато я слушат мениджъри, букинг агенти, представители на лейбъли и т.н. Имат и конферентна част, където да научиш нещо важно. Освен чрез победа в конкурса на БНР, всяка банда може и сама да стигне до Евросоник и подобни шоукейс фестивали. Просто трябва да подаде един пакет документи и да плати част от разноските. Били сме с Jeremy? и на други такива форуми, на които сме отишли сами. Като The Great Escape в Брайтън – един от най-големите шоукейс фестивали в Европа, собственост на главния селектор на фестивала Гластънбъри.
Това ли правихте – проучване на фестивали, в последната година?
Основното, което правихме е албума „Jeremy? III“. Отдавна го започнахме, но пандемията спря много неща. А за една банда е хубаво като изкара албум да бъде представен на живо. Готов е музикално. Остава малко техническа работа само. Ще има 10 парчета. Много искрени и лични. Правени са отново в Каварна. Затова му казваме Калифорнийския албум, защото има американско настроение. В същото време има усещане за море, пясък, вълни, влага, ако щеш. Ще пуснем албума тази година, но не искам да се ангажираме с дата. А преди това ще излизат още два сингъла. На единия сме заснели вече и клип.
Ерсин (б.а. Мустафов – вокал на Jeremy?) живее вече в Каварна, а вие сте в София. Колко е трудно да се работи дистанционно?
При нас е лесно, защото не работим друго. Няма проблем да отидем с Росен (б.а. Ватев – барабани) до Каварна, аз също съм от там, и да прекараме един месец лятото затворени, за да композираме. След това започват пътувания до София, за да направим някой запис, после обратно в Каварна, ако трябва да се композира нещо ново.
Говорим за „Jeremy? III“ от около 3 години. Как усещате и възприемате песните, които сте написали в началото на този процес? Променихте ли отношението си към тях?
Правим музика с идеята тя винаги да остава, а не просто някой хит за тази година, защото е модерно и на следващата да го изхвърлим. За нас музиката е вечна и винаги сме мислили така. Като композираме нещо то може да излезе и след 10 години. „Fake Fruits“ – първият сингъл, който направи Jeremy? популярна група, например е написан много години преди да го издадем. Може би 6-7.
Снимка: Licata.bg
Все пак човек се променя, променя и разбиранията си с годините. В този смисъл Fake Fruits опонираше ли ви на вас като хора в момента, в който го пуснахте?
Да. Вярвахме си в посланията, защото изживявахме същото, което сме изживявали и когато сме го писали. При нас посланията са любов, любов и само любов. Било тя към музика, човек или Вселената. Затова за нас тази песен беше адекватна и звучеше по същия начин, когато я пуснахме, както и когато я писахме.
След като албумът е готов отдавна. Започнахте ли работа по нови неща?
Има една папка в компютъра, в която има сигурно над 100-200 неща, които чакат своя момент. Така че, може би има нови неща, но тепърва ще започнем да ги правим.
Да очакваме значи да се появяват все по-често и без такива големи паузи?
Лятото започва да става все по-натоварено за нас. Има голям интерес, за който сме безкрайно благодарни. На 18 юни сме в парк „Гео Милев“ в София на фестивала Mood for Food. На 26 юни сме във Варна в клуб Methol. На 3 юли сме в Русе на един готин фестивал. На 24 юли в Кюстендил. Август са летните клубни турнета. На 3 август сме в клуб „Хаштаг Павильон“ в Бургас, на 4-ти в „Хасиенда“ в Лозенец, на 7-ми – в бар Памперо в Арапя, после се връщаме в Methol във Варна и още, и още. Ще свирим и на един голям фестивал, но това ще го разкрием съвсем скоро.
Как се чувствате отново с толкова много дати в графика? Пак сте „хората на път“?
Една група на път може би е най-готиното нещо. Преминаваш през всички състояния – от много хубаво до много лошо. И това те зарежда за много време напред. По този начин успяваме да композираме музика и да се отдаваме на „нещото”. Пътят ти предлага от всичко.
Хубавото на рок музиканти на път го знаем от филмите, а кое е лошото?
Ставаме едно семейство с групата, защото сме 24/7 заедно. Колкото е хубаво, толкова може да предизвика и някои лоши моменти. Качваме се в един бус 8 човека – банда, мениджър, шофьори, озвучител, плюс техниката, и тръгваме от град на град. Дали ще спиш в хотел или в буса като си постоянно заедно с другите в един момент стават търкания – единият се е изморил, другият не се е изкъпал, третият не е хапнал. Но щом стъпим на сцената и след това, след концерта, отидем на мърч зоната да се видим с феновете (хората в Европа имат такава култура – след концерт си купуват дискове и тениски, и да си говорят с групата), забравяме всяко пререкание. Чува се само тракане на кенчета и бутилки.
Дори композираме в буса. Имаме песен – Two Week To The Great Escape от първия ни албум, която така написахме в буса по време на пътуването ни за фестивала в Брайтън, за който вече ти разказах. Минахме и през Ирландия, където Ерсин, заедно с Лора от група ЛОРА, написаха текста. Бяхме им на гости и дори направихме концерт при тях в Дъблин.
Като говорим толкова за този бус. Разкажи някоя история на път?
Едно от последните турнета бяхме в Германия и Нидерландия. Пътувахме с един стар бус, който взехме от група Оратница. Стигнахме до Хамбург. Много готин град. Събуждаме се сутринта. Шофьорът тръгва да пали буса и той започва да пуши, а накрая се запали. Стоим пред хотела, пием кафе и не можем да повярваме какво се случва. Чичо Краси (Красимир Тодоров – клавишни), понеже е стар къмпингар и все кемпери и бусове кара, започна да проучва нещата. Търси в Google, обажда на някакви хора и накрая откри къде е проблемът. Поправихме го и тръгнахме.
С този бус имахме още една случка с Jeremy?. Не можа да запали и с нас беше едно момче от Германия, което беше организатор на турнето. Там имат такава услуга от Пътна помощ – поправка на място. Така дойде един германец, отвори едно шкафче в пикапчето си – беше като аптека подредено. Отвори капака, започна да работи и изкара две метални неща от там с думите „Приятели, тези части не са от този бус. Не зная какво правят вътре“… Явно бусът беше минал български ремонт.
