Sully Erna (GODSMACK): Най-тъмната страна на музикалния бизнес е времето, което ти краде

За българският фен на тежката музика Sully Erna и групата му Godsmack са истински култ. Те вече са в София за поредния си концерт у нас (отново по покана на Bulgarian Live Music), който се разпродаде напълно три месеца преди датата. Утре, 22 март, ще излязат на сцената на най-голямата ни зала – „Арена 8888“ и ще забият за пръв път на живо в България някои от парчетата от последния за кариерата им албум „Lighting Up The Sky“, който излезе през 2023 г.

Този албум отбеляза и края на каталога на бандата, но в продължение вече на повече от година Godsmack ни дават доказателства за думите си, че макар да приключват с издаването на музика, няма да слязат от сцена. Най-голямото доказателство е, че именно от България стартират поредното си турне.

Не веднъж Erna е заявявал, че страната ни е специално място за него и обича да свири тук, и сега го доказва за пореден път. Дори последният концерт на Godsmack в България се превърна във видео на сингъла „Surrender“ от „Lighting Up The Sky“. А за разкош, Godsmack водят още две страхотни америкснаки банди, които пък ще дебютират пред българска публика – Drowning Pool и P.O.D. Всяка от тях е достойна за хедлайнерски концерт, но комбинацията от трите заедно, ще е истински празник.

Sully и Godsmack пристигнаха няколко дни предварително в любимата му София, за да направят и задължителните репетиции преди старта на турнето. Така му остана време и да се срещне с Licata.bg за един картък разговор.

Здравей, Съли! Как си? Как се чувстваш отново в София?

Здравей! Обичам София. Всеки пък, когато дойда е страхотно.

Защо толкова обичаш България? Какво толкова намираш в страната ни?

Мисля, че вие приятели, сте намерили в себе си толкова любов за нашата музика и за групата. Ние сме вече братя. Начинът, по който се отнасяте към нас през годините, добрината и великодушието на феновете ни и на всички хора тук, храната, страстта ви към музиката. Всичко тук е страхотно. Никога не съм имал неприятни изживявания.

Защо решихте да започнете европейската част от турнето си именно от България?

Защото тук е най-голямата ни публика. И не само най-голямата, но и най-отдадената в Европа.

Гордeя се да чуя това.

И знаеш ли, без значение какво се случва през годините, дори публиката в друга държава след 5 години да е по-голяма публика и да свирим на стадион там, няма значение, България винаги ще е на първо място!

Каква толкова е разликата между нашата и публиката в другите държави?

Хората, страстта. Трябва да попиташ феновете защо точно нашата музика ги докосва толкова.

Усещаш ли разлика между турнетата преди, когато знаеш, че след финала на обиколката трябва да се прибереш и да седнеш да запишеш нов албум, и турнетата сега – когато тази мисъл вече я няма?

Разбира се. Разликата е, че вече няма припряност, нещо да те кара да бързаш, няма … не ми се иска да казвам отговорност, защото ние като артисти имаме отговорност да пишем нова музика. Но с Godsmack сме стигнали до такава точка в живота и кариерата си, в която сме постигнали толкова много успех и дори не можем да съберем в един концерт всички песни, които са ни донесли този успех. Ако аз, например, искам да ида на концерт на моя любима банда, дали ще е Aerosmith или някоя друга, искам да ги видя как свирят хитовете си, искам да видя „Dream On“, “Walk This Way”, “Sweet Emotion”. Хората не искат да слушат новите неща след определен брой години откакто си на сцена. Така че, ние сме в такъв момент от кариерата си, в който искаме да почетем нашия музикален каталог.

Сега просто се радвам на музиката, която сме написали през годините и излизам на сцена освободен, без никакви отговорности да работя върху нова музика или да измислям начини да я промотирам. Просто се завърнахме към причината да обичаме музиката – на първо място, защото обичаме да свирим. Забавляваме се с нея. Сега просто се радваме на музиката, на феновете, културата и различните страни, които посещаваме. Преди нямахме време да изпитаме това.

В последното ни интервю ти каза, че един само текст на песен с правилното послание може да спаси някого от това да дръпне спусъка. Изпитвал ли си някога подобна емоционална връзка с някоя песен?

О, разбира се. Не бих могъл да кажа подобно нещо без да имам личен опит. Има толкова много песни през годините, които мисля, че са спасявали човешки животи и са докосвали по начин, по който да променят даден човек, защото разбира, през музиката и изкуството, че хората на сцена са преживявали подобни ситуации, в които се намират той сега. Така че, това се случва от много десетилетия. Откакто хората и музиката се свързват толкова дълбоко, така че една песен да може да спаси живот.

За мен лично, не мога да назова една песен, защото има толкова много, които са ми помогнали да премина през трудни ситуации.

Не само песни на Godsmack, нали?

Не, никога песни на Godsmack. Песните на групата за мен са нещото, което не просто ме е измъквало от трудни ситуации, но са лекували какъвто и да е процес, през който съм преминавал, и в каквато и ситуация да съм изпадал. Превърнаха се в двигател, който да ми помогне да преработя каквато и да е емоция, която изпитвам и да превърна това в терапия.

Липсва ли ти този двигател сега?

Не. Не ми липсва. Имам го всеки ден в живота си.

А липсва ли ти да пишеш музика?

Винаги пиша музика, всеки ден.

Защо тогава реши да си я запазиш само за себе си като спрете да издавате песни и албуми?

Вероятно ще издам нова музика в някакъв момент. Но с четиримата членове на моята банда няма да издаваме повече. Ще издам солова музика, защото постоянно пиша нови неща. Все пак съм музикант и това ми е работата.

Говорейки за лечебната сила на музиката и вашата фондация The Scars, какво се случва в нея? С какво се занимава в момента?

Справяме се страхотно с фондацията и с всяка година тя става все по-голяма. Работим с все повече хора и партньори. Измисляме нови категории. В момента работим по няколко много големи проекта, но не мога да говоря за някои от тях, защото са под строго ембарго за разкриване. Договорът не ми позволява.

Продължавам лично да помагам на хора. Дори преди няколко дни помогнах на двама тийнейджъри. Те са братя и единият е зависим от хероин и фентанил. Осигурихме му рехабилитация. Но това са неща, които правим редовно. Заедно с това измисляме все по-големи и по-добри проекти. Стартираме съвсем скоро нова категория във фондацията – “Disabled Dogs for Disabled People”. Търсим кучета по приютите, които са загубили крак или са парализирани и правим за тях помощни средства или протези. После търсим хора, които да им осигурят добър дом и живот. Много често тези хора също са със здравословни проблеми и това им дава цел и смисъл – да се грижат за някого, който прилича на тях.

Как чувството да помагаш, както си го направил за тези двама тийнейджъри, те променя?

Аз го приемам като мое задължение, отговорност, която имам. Реших да стартираме тази фондация и да помагаме на хората и го приемам като нещо, което просто трябва да направя. Не мисля за него, просто го правя, защото е част от това кой съм аз. Ако знам, че трябва да помогна на някого и имам средствата и начините да го направя, разбира се, че ще помогна.

Предполагам, че след 30 години в музикалния бизнес си видял всичко…

Видял съм много.

Добре – много. Коя е най-тъмната страна на този бизнес?

Най-тъмната страна на този бизнес е времето, което жертваш и отнемаш от хората, които обичаш и искаш да си с тях. Но трябва да си далеко, толкова далеко. Годините минават много бързо и имаме само един живот. Но не мисля, че човек разбира това до момента, в който не остарее и не усети сам колко бързо е минало всичко. Тогава се опитваш да забавиш темпото, но то вече е развило бясна скорост. Mисля, че това е не само най-тъмната, но и най-сложната, трудната част на музикалния бизнес за мен.

Как се справяш с нея?

Както всеки човек, който трябва да стане рано всяка сутрин, да остави децата си на училище и да иде на работа, да работи цял ден, да се разправя с някой шеф и да прави онези неща, които не обича, но които знае, че трябва да свърши.

Без тази тъмна страна обаче, би ли могло да има света? И може би не само в музикалния бизнес, а във всичко.

Не. Няма плюс без минус и минус без плюс. Няма светлина без тъмнина и обратното.

Нека се поразвеселим. Ще ми разкажеш ли някоя шантава история от дългия концертен живот на Godsmack?

Имаме толкова много през годините, но си спомням, че когато започвахме ни поканиха да свирим на Ozzfest. Бяхме на сцена, концертът вървеше и в един момент виждам, как един пич от публиката се опитваше да ми привлече вниманието. Аз обаче трябваше да продължа да пея и да свиря, защото това трябва да правя. В крайна сметка той не се отказа и аз спрях концерта. „Какво е толкова важно, че ме накара да спря целия концерт? За какво толкова ти трябвам?“ А той просто си свали целия крак и го хвърли към сцената, за да му го разпиша! Беше един цял крак. Спомням си как охраната го вдигна и го огледа, а това момче подскачаше наоколо на един крак. Казах на охранителя „Боже, просто му върни крака“. Така че трябваше да разписвам крак по средата на концерт. Това беше част от човешко тяло! Беше откачено.

Какво искаш от бъдещето?

Просто щастие. Това е нещото, за което всички се борим. Вътрешен мир. Искаме да се събуждаме всеки ден и да се чувстваме добре, да сме в добро настроение, да сме здрави, щастливи, да сме обградени от добри хора. Защото така ще изживееш живота си по най-добрия начин. За мен това означава да се грижиш за себе си, да се фокусираш върху най-позитивните неща в живота, да му се радваш възможно най-много.

Но как може да го постигнеш в този полудял свят, горящ във войни и какво ли още не?

Това, което трябва да направиш е да осъзнаеш, че ние не контролираме събитията. Правителствата създават войните, а политиците създават правителствата. Ние, хората, можем само да свършим нашата част и да продължим да правим това, което е най-добре за нас. Когато интернет не съществуваше, дори не знаехме какво по дяволите се случва в Египет или в Япония. Не мисля, че нашите мозъци могат да обработят и понесат всичко, което виждат, че се случва по света днес. И колкото повече ни се налага да преживяваме тези  събития, толкова повече се уморяваме. Стигаме до момент, в който си казваме „Аз ще се грижа за моето семейство, моите приятели, моят живот, за да съм сигурен, че всичко, което имам върви както трябва – работата, кариерата, семейството ми“.

Жалко е, защото една част от нас усеща онази сила на хората, когато се обединят. Усеща, че заедно можем да променим света. И това е вярно. Аз вярвам! Но ти си длъжен да знаеш как да балансираш между двете. В кои случаи да стоиш встрани и да не се стресираш с всичко, което се случва, и в кои да вложиш енергията си. Много неща не са под наш контрол и да седнем да се вайкаме за тях всеки божи ден ще ни доведе само до много нещастен живот. Затова мисля, че ключът към всичко е да намериш баланса. Да прекарваш достатъчно време с приятелите и  семейството си, с хората и нещата, които обичаш. Да отдадеш времето си на нещата, които са важни в твоя живот. Да се увериш, че си успял да постигнеш толкова щастие и успех, колкото са по силите ти. И вече през този твои успех, ще добиеш власт. А властта е тази, която може да променя.