Той се казва Sivert Høyem и още по името става ясно, че е скандинавец. По-точно норвежец. Прави изключителна авторска музика и някои меломани у нас го познават добре като фронтмена на Madrugada, неособено известна в България, но иначе впечатляваща алтернативна рок банда. Групата е съвсем апокрифна у нас и защото не беше активна от 2008 г., когато един от основателите ѝ – Робърт Бурас, беше намерен мъртъв. През всички тези години, фронтменът и основен двигател на Madrugada – Sivert Høyem, е правил солова кариера и днес зад гърба си има 7 дългосвирещи албума, 2 EP-та, 2 live албума и безброй сингли. Преди месец пусна поредната си самостоятелна тава „On An Island“, но този път звукът ѝ успя да изненада дори запалените му фенове. Преди малко повече от 4 години Sivert събра и Madrugada отново, и записаха нов албум, последван от турне.
Самият Sivert е изключително екстравагантна творческа личност, за чийто променлив нрав се носят легенди. Едно е сигурно – той твори, за да диша. Неочакваният му утвърдителен отговор на нашето запитване за интервю, след излизането на (по наше скромно мнение) най-добрия му солов албум до сега „On An Island“, ни провокира да възродим една стара идея и най-накрая да създадем рубриката _SMALL TALKS_. Тя ще живее в кратка форма тук, в сайта, и в пълния си вариант – в YouTube канала на Licata.bg (виж видеото на финала на текста). Отне ни повече от месец, за да ви представим този първи епизод с гост Sivert Høyem, но често началото е трудно. И въпреки че той вече е в разгара на турнето, за което говорим на старта на разговора ни, всяка негова дума е ценна и може да я обърнем към собствения си вътрешен творец, когото да провокираме с примерите на Sivert.
– Здравей, Сиверт. Мисля, че това е първото ти представяне пред българска публика. Права ли съм?
– Да, би трябвало да е. Не мога да си спомня някога да съм говорил с някого от България.
– Новият ти солов албум „On An Island“ звучи много различно. Ти самият усещал ли го различно?
– Да. Мисля, че процесът по правенето на албума го прави различен. Пътувахме на север до Вестеролен, от където съм аз, и го записахме в един малък град до океана, който се казва Нуксунд. Построихме импровизирано студиото в стара църква и работихме заедно 14 дни. Да бъда толкова близо до мястото, където израснах, повлия на начина, по който звучи и се усеща за мен. Повлия и на част от процеса по писането на песните.
– Мястото просмука ли се в записите?
– Да, бих казал дори много. Написах всички песни след като вече знаех, че ще записваме там. Изрових и някои ранни вдъхновения, които съм имал, като норвежкия Кнут Хамсун. Препрочетох го и това вдъхнови текстовете ми. Изплуваха и мои спомени от тийнейджърските ми години, ранни романтични изживявания. По всички тези отрязъци създадох нови истории.
– Когато говорим за книги и твоето вдъхновение, как музиката и литературата са свързани за теб?
– Поезията ме фокусира. Имам нужда от това все повече заради всички устройства, които нарушават вниманието ми. Четенето на поезия сякаш отваря малка вратичка към света на мечтите, отваря съзнанието ти към метафори, за да намериш нов начин да изразиш себе си в думи.
– Често споделяш, че музиката е навсякъде около теб през цялото време. Но в кои моменти се нуждаеш от пълна тишина? И какво е тишината за теб?
– В днешно време е трудно да откриеш тишина. Трябва активно да я търсиш. Но е жизненоважно да се опиташ да се свържеш със себе си в нея. Ако можеш да останеш с тази тишина за малко, може да излезеш от нея с песен или нещо, което идва от вътре в теб. Така че тишината идва преди музиката в много случаи.
– Не мога да пропусна да те попитам за Madrugada, които възродихте през 2019.
– Беше удоволствие да направим тези концерти и албума с групата, но сме в дълга почивка сега. За нас е добре и да бъдем разделени. Това помага да оценим групата повече.
– Правиш турне с новия албум, но планираш ли да дойдеш към южната част на континента?
– Имам много последователи в Гърция и ще има няколко концерта там. Има интерес и от Сърбия, Словения, Хърватия. Много е забавно в днешно време, защото музиката се разпространява и се случва много органично. До преди няколко дни дори не подозирах, че ще говоря с някого от България за албума. Така че – нищо не се знае.
