P.O.D.: Длъжни сме да бутаме границите си като артисти. Не можем да повтаряме „Sattelite“ отново и отново

Бекстейджът на Арена 8888 е като мравуняк два часа преди разпродадения концерт на Godsmack, P.O.D. и Drowning Pool, организиран от Bulgarian Live Music. Гъмжи от сценични и тур екипи. Всеки бърза, награбил листи или оборудване в ръка. Бандите вече са в гримьорните си или пък на специалните срещи с фенове. Точно след такава Meet & Greet сесия се срещнахме за бърз разговор с P.O.D. Когато ни поканиха в залата, най-заклетите им фенове още не си бяха тръгнали, а им връчваха подаръци, на които музикантите адски се радваха. Ровеха из торбичките, разглеждаха, разпитваха. И тримата – Sonny Sandoval (вокали), Marcos Curiel (китара) и Mark “Traa” Daniels (бас), бяха в страхотно и приповдигнато настроение. София май ги беше посрещнала добре.

(ВИЖ ОЩЕ: GODSMACK, P.O.D. и Drowning Pool стартираха общото си турне от София (ФОТОГАЛЕРИИ))

P.O.D. идват за първи път в България. За съжаление след сътресения в бандата. През 2023 г. се оттегли (за момента временно) техният барабанист и основател Noah „Wuv“ Bernardo. Човекът, от чийто гараж започва всичко през 1992 г. и чийто баща Noah Bernardo-старши е основател на Rescue Records – първия лейбъл на P.O.D. Барабанистът е и първи братовчед на фронтмена Sonny Sandoval. Въпреки тази липса P.O.D. пуснаха нов албум в края на 2024 г. – „Veritas“, а сега, заедно със старите си приятели Godsmack и Drowning Pool, са на голямо световно турне. Първата му спирка беше България и трите групи направиха епичен концерт миналата събота (22 март).

(ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Sully Erna (GODSMACK): Най-тъмната страна на музикалния бизнес е времето, което ти краде)

На сцената P.O.D. бяха истински чудовища, от които кипеше ярост и адреналин.

Зад сцената обаче тримата се оказаха забележително благи, дори тихи личности. Sonny, който като че ли опитваше да „накаже“ публиката с камшичните удари на дредовете си и електриковия кабел на микрофона си, говори толкова тихо, че трудно се чува. А усмивката не слиза от лицето му. Същото е и с Marcos и Traa. И тримата майсторски сменят философски  разсъждения с някоя и друга шега. Владеят настроението на разговора. Довършват изреченията си. Дори спеделят най-ключови моменти от живота си, като смъртта на майката на Sonny, влизането в армията на Traa… Зад изрисуваните им тела всъщност се крият забележително хармонични личности със слънчев характер. Израстването им през последните 30 години е закодирано във всеки техен отговор. Вижте:

Как сте? Как ви посрещна София?

Traa Daniels: Не успяхме да видим толкова колкото ни се искаше

Marcos Curiel: В последните два дни основно репетирахме.

Traa: Обаче се влюбихме в храната ви.

Marcos: Да. Но почти навсякъде тук се предлага пица. Защо няма вашата традиционна храна на повече места?

Какви емоции ви владеят сега, часове преди разпродадения концерт, на старта на турнето и в страна, в която не сте били и за която може и да не сте чували?

Sonny Sandoval: Чували сме за България, но не знаем какво да очакваме, защото е ново място за нас. Радвам се, че дойдохме, за да видим колко е красиво, каква архитектура имате и планините ви. Уау.

Marcos: София е красиво място и като слязохме на летището вдишахме този чист въздух…

Traa: Да! Чистият ви въздух!

Наистина?

Marcos: О, да. Ние идваме от Лос Анджелис и Сан Диего. Няма сравнение.

Sonny: Да се върнем на темата. Най-вероятно ще свирим пред хора, повечето от които не са ни виждали на живо преди. Затова и емоциите ни са много положителни преди концерта.

Marcos: Разбира се има и някакво безпокойство, защото това е първи концерт от турнето.

Sonny: Да, защото е първи концерт, а не защото е тук. Но се чувстваме страхотно. Все пак правим това много отдавна.

От 30 години! Имате и нов албум – “Veritas”. Каква моментна снимка на P.O.D. представя този албум?

Marcos: Вече съм един по-стар човек (смее се) Сега сериозно. Приемам този албум, като отражение на това, през което сме преминали през последните 5 години. Написахме и записахме този албум по време на пандемията. Направихме го по много по-различен начин, защото имаше толкова много забрани, ограничения. Влизаш в студиото и продуцентът крещи: „Трябва да си сложиш маската!“ Но аз истински се гордея с „Veritas“. Мисля, че леко загатва каква е следващата ни стъпка. Не сме правили нещо много различно в него, но пък и не мисля, че трябва да се очаква това от нас, предвид нашата възраст. Благословени сме, че още сме тук и сме на сцена. Не знаем още колко ще продължи така – още един албум, още 3… Не знаем. Мисля, че етапът, в който се намираме, всеки индивидуално, но и общо, като банда, е може би най-добрия, на които сме били от много време насам.

Защо?

Marcos: Защото пораснахме заедно…

Повдигам може би деликатна тема, но съвсем наскоро от бандата се оттегли вашият барабанист Wuv Bernardo, с когото основахте P.O.D. Това не се ли отразява до някъде негативно на групата?

Sonny:  Това също е част от процеса. Момент като този, в който той не е с нас и сме само ние тримата, също ни помага да израснем. Той прави същото, но сам, за себе си. Дори и да не сме заедно сега, не се знае какво ще стане в бъдеще. От друга страна, ние сме още по-благодарни, че можем да продължим да правим музика. И ето, сега сме в България.

Marcos: Това е нещо, което трябваше да се случи и не мисля, че имаше как да го избегнем. Какви ще са последствията от това оттегляне, не знам. Но знаеш ли, това ни научи на много важни неща и затова е част от израстването ни. В момента сме на прекрасно място и му пожелаваме същото и на него. Той започна свой собствен път.

До сега говорим за израстване и ме провокирате да ви попитам, какви бяхте като личности, когато написахте първите си два албума – „Snuff the Punk“ и “Brown”?

Sonny: Дори не бяхме момчета, бяхме още деца.

Traa: Бяхме толкова незрели за много неща. Представи си да си в рок банда и да обикаляш света, да изследващ различни държави и култури, да изживяваш върховете и спадовете на музикалния бизнес – така растяхме и учехме ние.

Marcos: Когато си млад все още се опитваш да откриеш себе си, да намериш средата си и да разбереш как работи света наоколо. Мисля, че с порастването…

Sonny:  … започнахме да се оценяваме повече един друг и да се учим един от друг…

Marcos: А аз лично се научих да живея в настоящето, да живея за момента и да го оценявам. Когато бях млад не ми оставаше време да се насладя, защото все имаше за какво да се тревожа, все мислех за бъдещето.

Започнали сте от един гараж като хлапета, как улавяхте тогава вдъхновението? Покрай момичетата и рокендрол живота ли?

Sonny: (смее се) Това се израства. Но знаеш ли, винаги сме се вдъхновявали от истинския живот и това, което се случва както лично с нас, така и по света. Затова бих казал, че по отношение на вдъхновението, няма промяна, същото е като в началото – истинския живот, просто вече ни интересуват по-различни неща.

Воините, които горят в цял свят, и битки на обезумели лидери, рефлектират ли върху музиката ви?

Sonny: Не по онзи директен начин, в който да изпеем „Направи това или онова“. В повечето случаи става дума за усещане. Музиката ни по-скоро е отражение на това как се чувстваме ние от случващото се в момента. И точно както говорихме преди малко, че всеки албум е моментна снимка на групата в даден период от време, то следващият ни ще ни покаже в друг момент, различен. Това е вид еволюция. Не се опитваме да повторим “Sattelite” отново и отново, защото хората го харесват. Като артисти сме длъжни да бутаме границите си по-надалеко и да се предизвикваме един друг със „Защо не направим това?“ или „Нека опитаме онова?“ Може би хората не го усещат, но докато ние израстваме като хора и докато музиката ни ни вдъхновява, ще продължим да се променяме.

Да, все пак предполагам, че сте напълно различни хора от онези, написали Sattelite?

Marcos: Би било скучно да стоим едни и същи.

Кой момент или събитие в живота ви ви превърна в хората, които сте днес?

Sonny: Лично за мен порастването, съзряването, целият този изминат път e процес. Винаги е било процес. Но голямата промяна при мен дойде, когато майка ми почина. Тогава бях на 19. Тогава се сблъсках челно с живота и смъртта, с крайните ситуации в истинския живот. Трябваше да се справя и осмисля такива неща като вяра, надежда, любов. И всичко това ме поведе на това пътуване, в което аз вече години уча и пораствам.

Мarcos: За всеки от нас е различен момент. За мен е желанието да открия типа човек, който искам да бъда и личността, която да покажа пред света. Защото всички ние градим някакъв имидж, но за едни работи едно, а за други – друго. Аз исках да открия вътрешния си мир, да не се опитвам да се харесам на хората и да се правя на това, което те искат да бъда. Когато осъзнах това се промених.

Това е много трудна задача?

Marcos: Да, защото много хора не могат да го постигнат.

Traa:  През тези 30 години са много нещата, които са оформили човека, който съм днес. Влизането ми в армията, раждането на децата ми, както и да съм с тези момчета толкова години и да преживеем всички върхове и спадове заедно, като банда, с различни музиканти в нея и с различни отношения помежду ни. Всички тези неща те променят и те превръщат в това, което си сега. Не винаги ни се е случвало най-доброто, но и това ни е помогнало в израстването, защото ни накара да се оценяваме един друг. Ние сме много различни като хора, но и затова нашите отношения са толкова специални.

Marcos: Точно като в семейство е. Случват се и добри, но и лоши неща и ако не ги приемеш, за да продължиш и да се промениш, рискуваш да влезеш в порочен кръг, в който всичко се повтаря. А какво е лудостта – да повтаряш едно нещо отново и отново и да очакваш различен резултат.

В последните два дни, имахме възможност да поговорим също със Sully Erna от GODMSACK и със C.J. и Ryan от Drowning Pool. За финал, помолих всеки от тях да разкаже най-щурата история от живота си в банда. Независимо един от друг и тримата ми разказаха една и съща случка, в която са на Ozzfest някъде около 2000 г. и момче от публиката хвърля изкуствения си крак на сцената по средата на концерта, за да бъде разписан. И понеже знам, че и трите банди сте били чести гости на Ozzfest, няма как да не ви попитам – вие разписахте ли тази протеза?

Sonny: Да, и ние я разписахме. Всички я разписахме (бурен смях).

Marcos:  И като говорим за шантави неща, ето още нещо шантаво. Godmsack са вече толкова години на сцена, както и Downing Pool и ние. Сега говорим за годините на Ozzfest, когато бяхме заедно, но след толкова години, ето ни тук, отново заедно. Дали пък не се завъртяхме в онзи порочен кръг? (смее се)

Заедно сте, да, но сте различни хора вече.

Sonny: Да! И още можем да правим такива големи концерти!