Поредната отметка в листа с музикални легенди, на които благодаря на Господ, че съм съвременник, и които съм успяла да видя и усетя на живо, е вече факт. С Негово величество Rod Stewart се разминавахме през годините и в залите. Наложи се да изчакам, докато дойде за първи път в България, за да видя тази нестихваща енергия на сцена. Случи се снощи, 11 декември, в Арена 8888 в София, по покана на Fest Team.
Един от най-големите бунтари от края на 60-те (въпреки че множеството все го свързва само с песента Sailing), прекарващ живота си между бекстейджа на най-големите зали в света, стадиона на Селтик и компанията на един от най-близките си приятели Ronnie Wood, беше неудържим по сцената. Завидно присъствие за своите близо 81 години. В продължение на два часа направи концерт, които дори млади и опитни артисти трудно ще издържат. Но онази генерация, или поне оцелелите от нея, като Stewart, всички от Rolling Stones, Eric Clapton, Paul McCartney, Ringo Starr, са артисти от друго измерение.
Ladies First
Rod Stewart излезе с 8-членен бенд и 3 беквокалистки. И първата ми мисъл, като видях тези общо 6 красиви руси дами да изпълват сцената беше „Нямаше как точно той да не се обгради с красавици„. Само че тези дами бяха истински мултифункционални машини. Две от тях бяха страхотни цигуларки, които при нужда хващаха и акустичните китари или дайрета. В дъното на сцената трета сменяше маримба, с други разновидности на перкусиите и дори с арфа. Арфата звучеше неземно в „The First Cut Is Th Deepest“. За „Forever Young“ същата взе тъпан и започна да марширува на предна линия, докато други две танцуваха ирландски танци, а на видеостената се появи емблемата на футболния отбор Селтик. В това време Stewart незабелязано изчезна за не повече от минута, за да смени първия си тоалет. Направи го още доста пъти за вечерта.
Най-доброто
Сетлистът беше като за първи концерт в дадена държава – най-доброто от най-доброто. Всичките му хитове – „Tonight I’m Yours“, „Its A Heartache“, „Have I Told You Lately That I Love You“, „Baby Jane“, „(I Know) I’m Losing You“ (кавърът на Temptations, който му дава един от първите шутове към върха), „Maggie May“, „I’d Rather Go Blind“, „Downtown Train“, „I Don’t Want to Talk About It“ и разбира се, за десерт „Hot Legs“, „Sailing“ и „Love Train“, и още много разбира се.
За всяко изпълнение Rod Stewart и емблематичната му рошава коса мереха дължината на сцената. От единия до другия край на огромното съоръжение. Но не пропускаше във всяка пауза да се поклони. Нещо, което направи сериозно впечатление.
The Name Of The Game – Football
Пееше ту на левите трибуни, ту на десните. После се връщаше в центъра. Точно като високоефективен футболист, какъвто е щял да стане, ако любовта към музиката не е надделяла. Футболът обаче остава завинаги в сърцето му и там има място само за един отбор – Селтик. Освен че емблемата на тима се появи на видеостените, тя красеше и касата на барабаните. А по време на „Da Ya Think I’m Sexy?“ дори демонстрира уменията си и заедно с дамите на сцената изритаха няколко футболни топки в публиката.
Изключение от правилото
Още на първите парчета публиката, която се състоеше предимно от по-зрялата генерация фенове, не издържа и наскача на крака в лудешки танци. Концертът беше с изцяло седящи места. Това не спря сърцата да се почувстват млади и атмосферата се превърна в приказно завръщане в миналото. Не и без помощта на видеостените, на които освен кадри на живо от сцената и публиката, вървяха визуализации със стари снимки на звездата, обложките на първите му албуми и т.н.
Често в България се чуват реплики, че даден артист или група ни включва като дата в турнето си, едва когато са твърде възрастни и кариерата им вече е към своя край, далеч от най-силните години. И за това твърдение има основания. Rod Stewart обаче не спада към тази категория. При него слизане от върха няма и единствено бръчките, свидетелстват за годините.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
