Nightstalker са една от най-старите и влиятелни гръцки рок групи. Историята им започва преди 30 години и продължава да се пише без умора и намаляване на темпото. Преди по-малко от месец те издадоха новия си, дeвети албум – „Return From The Point Of No Return“. Mалко преди това обявиха дата за концерт в София – 10 май, по покана на Threechord Records. Argy и компания ще забият в столичния клуб Mixtape 5, като водят със себе си и солунската стоунър рок банда Embargo.
Nightstalker са живите легенди на гръцката сцена. Често ги наричат бащите на гръцкия рок. Започват кариерата си в клубовете на Атина, пред максимум 100 човека публика, за да стигнат до международно признание в началото на новото хилядолетие. Освен с музика, животът на бандата е изпълнен и с грехове и зависимости, от които грабят с пълни шепи, използват за вдъхновение, но и надживяват. Може би и заради това Nightstalker са истински любими на публиката – искрени, себе си, с всички плюсове и минуси, извадени на показ в парчетата им. Музиката им винаги е била повлияна от света около тях и личните им преживявания. А какво ще ни споделят в София и какво са разказали в новия си албум, говорим с фронтмена на бандата Argy.
Здравей, Argy. Как си? Къде те откривам в момента.
Току-що пристигнахме в Австрия. Бяхме в Германия, последно направихме няколко концерта в Мюнстер и Майнхайм, а утре имаме концерт във Виена.
София е част от актуалното ви турне. Какво да очакваме от концерта на 10 май?
Все още не знам колко от песните от новия албум ще изсвирим при вас. Може да изсвирим и целия. И ще добавим по 1-2 от останалите ни албуми.
Броил ли си колко пъти сте идвали в България?
Много. Първата страна, в която свирихме извън Гърция, беше България. Беше в началото на 90-те. Не бяхме в София. Мисля че бяхме в Благоевград. Бях обаче толкова бурни години, че не помня нищо от тогава.
Издадохте нов албум преди по-малко от месец – „Return From The Point Of No Return“, а сега го представяте на турнето. Тази тава внушава някакво апокалиптично усещане. Какво ви провокира да тръгнете в тази посока?
Може би пандемията. Ние сме банда, която обича да свири на живо. Когато дойде пандемията и затвори всичко, беше голям шок за нас. Искахме да се върнем на сцена. Започнахме да правим концерти, които са полу-акустични, със седяща публика. Но публиката в Гърция е луда. Не можеш да ги накараш да седят седнали. Въпреки това, това беше единственият начин да правим това, което обичаме.
Да, по време на вашите концерти, хората наистина полудяват, публиката прави постоянно стейдждайвинг. Как се чувстваш ти, когато публиката се разбеснее така?
Хората обичат да танцуват и да се мятат от сцената. А аз се чувствам страхотно, защото виждам, че им давам нещо.
Като толкова пъти сте идвали в България…
А, аз съм бил в България и без бандата. На почивка. На зимна почивка.
Но знаеш ли нещо за българската рок сцена?
Не.
Разбирам. Предполагам, че и на гръцките банди, с изключение на вас, 1000mods, Rotting Christ и още няколко, също не им е лесно да станат популярни дори в съседна страна.
Да, не е лесно. Изобщо.
А вие как успяхте да го направите?
Не можем да правим нищо друго освен музика. Не е лесно, определено. Но е възможно.
Може би подписването на договор с американски лейбъл преди години ви е помогнало?
Не знам. Мисля че музиката ни беше тази, която прескочи границите.
Ако се върнем на новия ви албум, които наистина харесах много, коя е точката, от която няма връщане („point of no return“) за теб лично?
Всеки я открива сам за себе си. Аз го направих преди няколко години. Тогава стигнах дъното с алкохола и наркотиците. Нямаше накъде повече да падам. Трябваше да изплувам. Да осъзная, че аз слагам границите си.
А сега как си? Как се чувстваш физически?
Перфектно.
Кой е победителят във войната между теб и вътрешните ти демони?
Иска ми се да кажа, че съм аз, но…
Водил си истински рокендрол начин на живот. Много музиканти, използват точно този начин на живот за вдъхновение в музиката си. Ти правил ли си го?
Ооо, със сигурност.
А сега какво те вдъхновява?
Целият смисъл е да си в мир със себе си. Тогава откриваш, че всички битки, които си водил през живота си, всъщност са битки със самия теб. Никой друг не стои срещу теб. И когато намериш този вътрешен мир, започваш да мислиш чисто, да чувстваш по-силно. Всички субстанции всъщност подтискат чувствата ти. В момента мисля много по-свободно и се вдъхновявам много по-лесно от много повече неща.
Ако трябва да обясниш с няколко думи на дете какво те е вдъхновило за текстовете в „Return From The Point Of No Return“, какво ще му кажеш?
Не може да обясняваш на дете за смъртта. Ще му кажа просто: “Слушай тази музика, тя е добра!“.
Умишлено те питах за децата, защото както в България, така и в Гърция предполагам, децата най-често чуват друг вид музика, която доминира медиите.
О, да, евтина, много евтина музика.Затова, нека слушат рок!
Музиката ви се променя през годините, предполагам, защото и вие самите се променяте, но можеш ли да ми опишеш твоето по-младо Аз, от годините, когато записа първия си албум, например?
На първо място, тогава свирих на барабани. Не пеех. Поканиха ни да участваме в един сборен албум, но изискването беше да не са инструментални парчетата. И някой трябваше да пее. Така започна кариерата ми на певец. Бях от онзи тип момчето, които могат да събарят стени по пътя си.
Трудно ли беше да свириш на барабани и да пееш едновременно?
Да. Много по-различно е отколкото да свириш на китара и да пееш. Ако свириш на барабани и пееш, 50% от теб трябва да е съсредоточена в пеенето и 50% да отговаря за тялото ти, за всеки крайник поотделно, за да можеш да свириш.
Как реши да избереш пеенето и да се откажеш от барабаните? Трудно решение ли беше?
Не беше трудно изобщо. Един ден се събудих и едната ми ръка изобщо не функционираше, защото бях спал на нея 12 часа. И така реших да потърся барабанист.
Сега сядаш ли зад барабаните понякога?
Да. Но не записвам. Последният запис, който направих е от 2004 г., албума „Just A Burn“. След него всичко друго е записвано от барабанистите на групата.
Вие с Nightstalkers сте една от първите банди, дори ви наричат бащи на гръцката рок сцена. Можеш ли да ми опишеш обстановката, в която създадохте тази сцена?
Нямаше никаква сцена за тежка музика. Имаше няколко банди и те бяха хеви метъл. Ние просто бяхме упорити и не спирахме да свирим, докато някъде около 2000 г., не се появиха още – Planet of Zeus, 1000mods, а в последно време има още и още групи. Но имахме много силна блек метъл сцена с Rotting Christ, Septicflesh и т.н. Когато започвахме обаче, никой не свиреше рок.
А блек метъл сцената подаде ли ви ръка в началото? Знам, че сега има връзка между вас, например басистът ви е свирил и с Rotting Christ.
Преди години тези хеви метъл пичове бяха малко надути, не си помагахме много. Затова и си направихме друга, наша сцена. Днес, вътре в рок средите си помагаме.
С толкова години на сцена съм сигурна, че имаш някоя много интересна история от живота ти в музиката.
Нямам особени спомени преди 2019 г. Всеки път излизах на сцена много зле, под въздействието на разни субстанции. Затова и ми е много трудно да си спомня каквото и да е от тогава. Обичах да правя краудсърфинг и да скачам от сцената. Един от малкото ми спомени е от един концерт, който завърши с доста синини за мен. На сцената се бяха качили 10-20 човека от публиката, за да се хвърлят. И аз реших да се метна. Но липсата на точно тези 10-20 човека, беше образувала дупка, празно пространство пред сцената и аз паднах директно на пода. А тези на сцената решиха, че е много забавно и скочиха върху мен. Имах доста стабилни охлузвания след това и дълго ме болеше.
