Английската банда Apollo 440, която в края на 90-те звучеше от всеки ъгъл, от всяко заведение и всяка радиостанция в България с хитовете си „Ain’t Talkin’ ‘Bout Dub“ и „Stop The Rock“, се завръща в България за най-новия, семеен фестивал Big Garden Party, който ще се проведе в София, на Vidas Arena (Колодрума в Борисовата градина) този уикенд (31 май-1 юни).
Групата, която още от края на миналия век смесва електронна музика със здрави рок рифове, за последно свири в България на фестивала Spirit of Burgas през 2012 г. Тогава бяха на една сцена с легендарните The Prodigy. Сега се завръщат със специален сет, за да открият фестивала на 31 май, точно преди хедлайнерите Morcheeba в първия ден.
Дни преди да кацнат в София, благодарение на организаторите Fest Team, се срещнахме виртуално с един от основателите на Apollo 440 – Noko и вокалистът Mary Byker.
Здравейте, приятно ми е да се запознаем. Аз съм Иваничка от българската музикална медия ЛИЦАТА.
Mary Byker: Здравей, аз съм Мери. Да, женско име е, но това е псевдоним. Истинското ми име е Иън, но така ми казва само майка ми.
Каква е историята зад псевдонима ти?
Mary Byker: Дълга е. Като дете живеех в град, в който много от хората се казваха по един и същ начин. Бяхме пънкари на по 17-18 години и решихме да си измислим женски имена. В бандата ни, която беше от около 25 човека, имаше петима, които се казвахме Иън. Та решихме да си измислим женски имена, но в един момент, аз им казах „Моля ви, просто спрете да ми викате повече Мери“. Това доведе до постоянно повтаряне на „Мери, Мери, Мери…“.
Ха, ха. Ясно. Къде ви откривам в момента?
Noko: Аз съм в Лондон, а той е в Брайтън.
Mary Byker: У дома сме си, въпреки че къщата на Ноко прилича повече на църква.
Първоначално си помислих, че това е AI генериран фон, само за разговора ни.
Noko: Не, не е. Просто обичам да събирам готически неща.
Mary Byker: Много се радваме, че идваме в България. А и за нас ще е малко необичайно, защото сме свикнали да излизаме на сцена с банда, а сега ще сме само трио. Този път ще излезем с DJ, но пък ще изпълним всичките си хитове. Разбрах, че фестивалът ще е два дни. Кои още ще свири?
Natalie Imbruglia е другият хедлайнер.
Mary Byker: О, това е много забавно. Знаеш ли, че между нея и Apollo 440 има нещо общо? Нашият бивш басист е свирил с Натали. Свири в първия ѝ хит, както и на турнетата ѝ в началото.
Какво сте ни приготвили за концерта си в София?
Noko: Последният път, когато свирихме в България, беше доста отдавна – през 2012 г. на Spirit of Burgas. Ще дойдем обаче с нещо малко по-различно от тогава. Няма да сме с банда, което ще ни позволи да премахнем паузите между парчетата и да ви поведем на едно безкрайно DJ пътуване от началото до края, с много китарни включвания и много силни вокали. Така ще създадем повече клубна, отколкото концертна атмосфера. Но пък именно в клубовете са нашите корени.
В какъв състав идвате?
Mary Byker: DJ Harry K, който също живее в Брайтън, Ноко на китара и аз – вокали.
А какво ще чуем? Разкрийте малко от сетлиста?
Noko: Най-общо казано – цялата история на Apollo 440, от 1990 г. насам. Имаме много парчета, много история, минали сме през много жанрове и стилове в музиката през тези години и просто искаме да поведем публиката на едно пътуване през времето, от самото начало на Apollo до днешни дни. Малки парченца от всичките ни периоди, смесено заедно. Върнахме се назад и успяхме да ремиксираме за това шоу почти всеки трак, който някога сме издавали.
Започвате бандата в Ливърпул – мека на британската музика, заради Beatles. Отрази ли се мястото на решението ви да се занимавате с музика като млади?
Noko: Не знам със сигурност. Обичам цялото наследство на Ливърпул. Обичам всичко от the Beatles и ранната бийт ера, рокендрол ерата, всички банди, които излязоха в края на 70-те, като Teardrop Explodes и Echo and the Bunnymen. Но аз живея в Лондон от 1981 г., така че съм живял повече тук отколкото в Ливърпул. Но, ако трябва да отговоря на въпроса – всяко място оставя своя отпечатък върху човек и върху всичко, което той прави. Като дете не познавах друго освен Ливърпул и той ме направи това, което съм. Не знам обаче за Лестър. Бейкър, ти можеш да кажеш.
Mary Byker: Роден съм в Лестър, но и той ми беше достатъчно забавен. Някой от ливърпулските банди, който Ноко спомена преди малко, като Echo and the Bunnymen и Teardrop Explodes, имаха голямо влияние и върху мен. В Лестър си имахме Engelbert Humperdinck и Showaddywaddy (смее се) и толкова. Мисля, че следващото, което дадohme на света бяха Kasabian.
Noko: Говорим за Ливърпул, но той е много близо до Манчестър, буквално на 40 минути път. В онези години Манчестър много повече влияеше на музиката и за мен лично е по-голямо вдъхновение отколкото Ливърпул. С музиката от Factory Records, с клуб Hacienda, от който между другото все още си пазя членската си карта, която извадих, когато отвори през 1982 г. Манчестър е оставил много по-голям отпечатък върху мен.
Вече сте идвали в България, как я видяхте тогава, преди 13 години?
Noko: Спомням си напълно отдадената публика и това, че изкарах останалата част от нощта след концерта на плажа. Свирихме в една вечер с Prodogy. Имам един много конкретните спомени от тази нощ на плажа. Имах прекрасна гривна от малки сребърни черепи, която изгубих в пясъка и морето я отнесе. Отне ми около 2 години, за да намеря абсолютно същата. Ето я (показва я), не съм я свалял.
Представяш ли си, някой късметлия я е намерил и сега може би ще разбере на кого е. Спомняте ли си как стигнахте до идеята да вкарате рок музиката на дансинга? Тоест да смесите рок и денс.
Noko: Всеки минава през някакви фази в живота си. Аз бях по китарата и свирех предимно музика, в която китарите преобладават. В края на 80-те вече бях безкрайно отегчен от електрическата китара. Мислих, че съм казал всичко, което може да бъде казано с моя инструмент и се хвърлих с главата напред към семплите, дръм машините, синтезаторите. Започнах да се вълнувам от новата електронна музика, която тогава навлизаше. Затова през първите няколко години на Apollo 440 правихме предимно и само електроника. Нямаше никакви китари в нея. Загърбих всичко свързано с рока.
Но той остана моето греховно удоволствие, което се прокрадваше през задната врата и малко по малко, свирейки на големи сцени пред толкова много хора, отново започнах да се замислям защо пък да не включа малко китари? Защо пък да не сложа един класически рок риф? Изведнъж всичко започна да се очертава много логично. Може би, когато дойдохме в Източна Европа, във всички тези страни от Източния блок, разбрахме колко повече вие разбирате това смесване на електронна музика с рок. Усещате го то по начин, по който дори британците не можеха. Във Великобритания малко бавно се случи това, докато в България, Чехия, Полша някак веднага хванахте вълната и ние успяхме да намерим своето „племе“ при вас.
Издадохте последния си албум през 2012 г. Защо решихте да спрете да правите нова музика?
Noko: О, Боже, не знам. Заради времето. Опитахме, но… Не знам, няма прост отговор на този въпрос.
Кой всъщност е основният текстописец на бандата? Интересно ми е, защото вдъхновенията ви са много необикновени – Буковски, философи като Бодрияр и Жижек.
Noko: През годините всички членове на Apollo 440 са писали текстове, най-често според това, кой ще изпълнява вокалите. В самото начало аз бях този, който беше поел писането на текстове. Но и аз бях основният вокалист.
Mary Byker: След това аз започнах да ги пиша, когато започнах да пея в Apollo 440.
Noko: Колкото до вдъхновението от философи и писатели – за мен те просто са интересни личности, които мислят извън рамките. Kато Бдрияр. Обичам цялата постмодернистична ера във философията. Толкова добре се съчетаваше с музиката. В някакъв момент тезите им спират да звучат толкова високо интелектуално и дълбоко, стават общодостъпни, но същевременно много интересно обясняват света. Хауърд (б.а. Howard Gray – основател на групата) пък беше човекът в групата, който винаги много се е захласвал по Жижек. Той прокара тази линия в текстовете. Но всичките тези философи и творци са много интересни хора с много интересна гледна точка към света. Как да не се вдъхновим от тях.
Е, няма особено много музиканти, които да са вплитали Жижек в текстовете си. Затова и се запитах, защо вие решихте да покажете това ваше вдъхновение пред света?
Noko: Човек е това, което чете. Взимаш онези парченца и части от книгите, които те вълнуват и които ти се струват актуални, и вярваш, че може слушателите ти да поискат сами да проверят откъде си се вдъхновил, да започнат да четат и да са любопитни за размислите на тези философи. И може би да започнат да гледат по друг начин на света.
Имате образователна мисия, значи.
Noko: Да, образователна. Да подтикнем слушателите да се замислят по-дълбоко и да четат повече. Това в крайна смета е една от мисиите на музиката, нали?! Нашите вдъхновения и тези частички, който подхвърляме към публиката, идват от толкова различни места. Например, аз израснах, слушайки метал и прогресив рок през 70-те. Това беше първата музика, на която станах фен. Обичам всичките тези неща, на които им е минала модата отдавна и затова прибавям по малко от тях в нашата музика.
Кои бяха първите ти любими банди?
Noko: Yes, Rush и King Crimson, златната ера на прогресив рока.
Кой е последният албум, който си пуснахте и изслушахте от край до край?
Mary Byker: Мисля, че беше на The Comet is Coming. Последният им албум – “Trust in the Lifeforce of the Deep Mystery” от 2019 г., така че е сравнително нов.
Noko: Аз пък слушах “Relayer” на Yes от 1974 г.
А има ли някоя нова банда, която да е привлякла вниманието ви?
Mary Byker: Много харесвам Fat Dog. Музиката им е смесица от денс и рок с малко психиделична.
Noko: Има един клуб близо до дома ми в Хакни. Казва се Cafe Oto, и дава сцена на много нойз банди, свободни джаз импровизации и т.н. Много обичам да слушам просто импровизации там.
