Kula Shaker: Правенето на музика днес помага да останеш с ума си

Една от най-мистичните и завладяващи рок групи, раждала се във Великобритания, и то в ерата на бритпоп-а – Kula Shaker, пристигат съвсем скоро за първия си концерт в България. Търпеливо очаквахме тези сайкъделик магьосници 30 години, за да ги видим с очите си. И това ще стане на 13 ноември в столичния клуб Joy Station, благодарение на BGTSC (Билети ТУК!).

Още по-търпеливо скърцахме със зъби, докато музиката им (също като парчета на Pink Floyd и кой ли още не) бяха отмъквани от високи, гологлави проповедници на чалгата у нас и префасонирани като чудовището на Франкенщайн, сервирани на народа, който и днес, в немалка част, не знае колко гениални са оригиналите. Сега имаме възможност да ги чуем на живо и то в оригиналния им състав, след като и Jay Darlington се завърна в групата 2022г. От тогава, само за 4 години Kula Shaker написаха, записаха и издадоха цели три албума. Последният – Wormslayer, се роди на 30 януари 2026 г. и е нескрито продължение на Natural Magick от 2024 г. Само след няколко месеца пък групата ще тръгне на голямо турне, с което да отбележи 30 години от излизането на дебютния си албум K., придобил вече култов статус и превърнал ги в звезди още на старта. 

Именно органистът Jay Darlington, върховният мислител ексцентрик, и фронтменът Crispian Mills, идеолог и двигател на бандата, отговориха на нашите въпроси, дни преди да пристигнат в София. И ни дадоха съвети как да не бъдем изядени живи от Назгулите, както и как да се самовлюбим отговорно.

Здравейте от България! Нямате представа колко дълго са ви чакали феновете тук! Чудя се, за група, която е турирала толкова интензивно и е свирила в толкова много градове и страни, какво правите, когато посещавате място, на което не сте били никога преди (като София)?

Jay Darlington: Здравей, България! С нетърпение очаквам да посетя Сердика в древната земя на Траките. Знам, че „София“ означава „мъдрост“ на старогръцки, така че сигурно е готино. През 90-те така и нямахме възможност да дойдем. Не знам защо. По-добре късно, отколкото никога, предполагам? За съжаление, доста често нямаме време да разглеждаме нови места. Понякога остава малко време да посетим някой парк или да проучим улиците около залата или хотела. Но пък се откриват хубави гледки от прозореца на автобуса или самолета. Така че няма да се оплаквам. 

Пристигате с нов албум – всъщност третия ви за последните четири години, което очевидно е много силен творчески период за вас. Как си обяснявате този непрекъснат, неудържим поток от музикално вдъхновение?

Crispian Mills: Мисля, че просто наваксваме след твърде много години бездействие. По едно време правехме само по един албум на всеки пет години, което си съперничи с нивата на мързел при Pink Floyd. Освен това сега е добро време за правене на музика и за общуване с хората. Помага ти да останеш с ума си.

Заглавието на албума „Wormslayer“ (Убиец на червеи) наистина ме заинтригува (честно казано, както и заглавията на всичките ви албуми). Откъде се появи този „червей“?

Crispian Mills: В Англия първоначално са наричали драконите „червеи“ (Worms). Нещо като обидно название за дракон. Може би идва от това, че Сатаната е изобразяван като змия, която се гърчи по корем. Така че това означава „убиец на дракони“ – борба с онова зло, което се крие в тъмнината и трупа злато. Също така е съпоставимо с червеите като паразити: хора с нарцистични личностни разстройства, които се държат като паразити; изсмукват енергията ти, опитвайки се да те убият и погълнат. Всичко това е съвсем реално.

Има ли разлика между това, което ви носеше писането на музика през 90-те, и усещането, което ви дава сега?

Crispian Mills: През 90-те писането на музика ти носеше пари! В днешно време – най-вече любов. Въпреки че не мога да се оплача.

Абсолютно обожавам мистицизма, който втъкавате в музиката си чрез индийската музика и култура. Колко далеч ви е отвеждал интересът към индийския мистицизъм?

Crispian Mills: Чак до самия връх на върховете! Govinda Jaya Jaya, в служба на Върховната блажена Реалност (пара-сатя). Точно в това е смисълът, братко.

Тъй като включвате санскрит в текстовете си, колко важно е дали публиката действително разбира какво пеете? Защото, въпреки че повечето хора не разбират езика, песните са невероятно обичани от тълпата. На какво според вас се дължи това?

Crispian Mills: Не е нужно да разбираш музиката, за да ѝ се наслаждаваш. Просто трябва да я почувстваш. Санскрит е езикът на душата, а мантрите – магически звукови формули, действат на много дълбоко ниво. Просто трябва да подходиш с уважение, да запазиш отворено сърцето си и да не го премисляш твърде много. Това е преживяване.

Kula Shaker пробиха в ера, доминирана от бритпоп, гръндж, ню метъл и момчешки банди. Сблъсквахте ли се със скептицизъм или недоверие от страна на музикалната индустрия по отношение на специфичното ви звучене – психеделия и рок от 60-те? Как останахте силни и устояхте да не се отклоните от пътя, който бяхте избрали?

Jay Darlington: Не мисля, че някой от нас, момчетата от Kula Shaker, се е чувствал част от някакво попкултурно движение или нещо подобно. Аз със сигурност не се чувствах така. Имахме късмета и благословията да бъдем повлечени от вълната на китарната музика през 90-те години. Със сигурност бяха забавни времена да си млад и в рок група. Бяхме толкова заети с турнета и промоционални ангажименти, че честно казано, голяма част от това мина покрай мен. Като група обаче сме доста умели в това да приемаме нещата спокойно, а през останалото време доброто чувство за хумор помага да преминеш през всичко. Никога не сме се вписвали в никоя от подредените и чисти кутийки, с които музикалната преса по онова време изглежда обичаше да се борави. Не съм сигурен дали изобщо ни разбираха на някакво ниво? Мисля, че може би сме от онези групи, които или мразиш, или абсолютно обожаваш. Това напълно ме устройва. Според мен няма нищо по-лошо от това да си „просто окей“. Е, може би да бъдеш изяден жив от мравки. Това може би е по-лошо. Или пък нападнат от яростни пияни молци. Но нямам намерение да разбирам в близко бъдеще.

Чувствали ли сте се някога неразбрани и как се отрази това на вас като творци?

Jay Darlington: Ако хората не те разбират, обикновено има няколко прости причини за това. Ето моя личен вътрешен списък за проверка на причините:
А) Говориш глупости.
Б) Не си достатъчно ясен в изявленията си.
В) Човекът, с когото говориш, е глупав.
Г) Човекът, с когото говориш, не иска да те разбере.

Само няколко месеца след дебюта си и след като издадохте няколко сингъла, последвани веднага от албума „K.“, той се превърна в най-бързо продавания дебют за онова време, славата ви връхлетя мигновено. Бяхте ли готови за нея? Какво ви донесе тя, което остана скрито за публиката?

Jay Darlington: О, да, наистина! Нещата се развиха много бързо за нас през 90-те. Веднъж щом тази снежна топка от хаос се затъркаля, няма спиране! Мисля, че всички бяхме доста скептични към цялата тази история със „славата“, дори като млади. Лично аз не мога да кажа, че това има голямо значение, честно казано.Забелязал съм, че хората обикновено не се приближават до мен, когато съм тежко дегизиран като Кинг Конг. Но обикновено правя такива неща само през летните месеци. Никога не съм се смятал за известен. По-скоро скандално известен? Дори не съм сигурен какво означава това. В днешно време всеки е известен поради възхода на социалните медии и други подобни. Хора, има по-здравословни методи за самовглъбяване/ самовлюбване! Ако трябва да назова няколко изпитани алтернативни – медитация, духовна практика или изкуство. Наслаждавайте се на самовлюбването си отговорно!

Изминаха точно 30 години от онзи момент – издаването на „K.“. Ето защо след няколко месеца стартирате юбилейно турне. Как чувате този албум днес? Преоценихте ли песните в него? Изглеждат ли ви различни сега или ги разбирате по различен начин?

Crispian Mills: Това е албум, който все още усещаме жив и актуален, защото свирим някои от тези песни в продължение на почти 30 години, а те все още се развиват и ни изненадват. Това всъщност е целта на албума и на турнето – да проучим кои сме сега, в светлината на това кои бяхме тогава.

Както споменах в началото, „подправката“ на вашата музика за мен е индийското влияние. Кой ви запозна с индийската култура и мистицизъм?

Crispian Mills: Всичко това са неща от минал живот. В минал живот бях в Бенгал. Ако някой иска да разбере какъв е бил в миналия си живот, много е лесно – били сте СЕБЕ СИ. Просто погледнете всички неща, с които сте заобиколени, следите са навсякъде.

В интервюта сте споделяли, че винаги сте искали да правите музика, която създава светове, в които хората, а и вие самите, да се изгубят. Когато се изгубите, докато пишете музика, кое е най-неочакваното „място“, на което някога сте се намирали?

Crispian Mills: Под дивана.

Различните музиканти влизат в музикалната индустрия с различни мотивации. Каква беше вашата мотивация в самото начало и каква е мотивацията ви да останете в този бизнес днес?

Jay Darlington: Всъщност никога не съм имал намерение да влизам в музикалната индустрия. Просто изглежда се случи случайно. Последвай музата и тя ще те отведе до доста интересни места, според мен. Просто отговорих на обява, за която си мислех, че гласи: „Търси се магьосник“ (Magician). А тя всъщност гласеше: „Търси се музикант“ (Musician). Сега нося очила. Истината е, че… просто искам пари!… много пари! Награди и заслуги! Златни награди! Не съм сигурен от какво са направени заслугите. Вероятно от злато. Споменах ли златото? О, и да стана крал на вселената също. Твърде много ли е да се иска това от музикалната индустрия!?

Crispian Mills: Нашата мотивация в началото беше рицарски стремеж да спасим света. Недостатъчно групи са на тази вълна. Това е забавно приключение. Горещо го препоръчвам, но наистина трябва да потърсите убежище и напътствия от истински духовни учители, иначе ще бъдете изядени живи от Назгулите и дадени за храна на червеите. Моята мотивация в днешно време е просто да оцелея през седмицата, без да хвърля телефона си в най-близката тоалетна.

Ако тези два часа, които прекарвате на сцената по време на концерт (където, както казахте, всеки се пренася в друг свят като във филм), бяха истински филм, какво щеше да е заглавието му?

Crispian Mills: Надявам се някой епос на Дейвид Лийн, а не някоя помия от Netflix!