Periphery: Уязвимостта да излееш душата си в текст е съвсем нова за нас

Преди месец едни от флагманите на прогресив метълкор и джент стила – американската банда Periphery, свириха за първи път в България. Водени от впечатляващия Spencer Sotelo, те излязоха на малката сцена на Vidas Art Arena в Борисовата градина подготвени с чисто новия си албум „A Pale White Dot“, който излезе в средата на май. Само няколко часа преди това се срещнахме с двама от китаристите – Jake Bowen и Mark Holcomb. Отделиха ни 30 спокойни минути в бекстейджа на Vidas Art Arena, които преминаха неусетно в откровения и доста смях.

Интервюто води Михаела Йовчева и се случи, благодарение на организаторите на концерта на Periphery в София – Fest Team.

(ВИЖ ОЩЕ: ФОТОГАЛЕРИЯ ОТ КОНЦЕРТА НА PERIPHERY ТУК!)

Miha: Добре дошли в България! Успяхте ли да разгледате София? Какви са първите ви впечатления за България?

Mark: Тук има много красив парк, в който се разходихме по-рано. Беше много приятно, красиво е. Ще опитаме да се отбием до един магазин за плочи, който е наблизо. Мисля, че сме близо до центъра и може би ще се разходим до там по-късно. Не сме имали възможност да се разходим все още, но всички изглеждат много приятни и that’s the least we could ask for.

Jake: Докато пътувахме насам ни направи впечатление, че всичко е наистина красиво.Иска ми се да имахме повече време да разгледаме.

Miha: Нека да поговорим за новия албум – A Pale White Dot. Брилянтен албум, не мога да спра да го слушам! 

И двамата: Благодарим!

Miha: Мисля, че звучи много личен, все едно сте излели сърцата си в него. Въпросът ми е, кое ви вдъхнови да поемете в тази посока?

Jake: Нашият барабанист, Matt, имаше в главата си идея за цялостната рамка на албума, но не я беше споделил. Направи го по време на едно турне в Европа преди няколко години, на което тръгнахме след като приключихме с Periphery V. Идеята му беше точно за по-личен албум. Мисля, че по онова време всички се усещахме еднакво, макар да не бяхме говорили за това. Затова явно и всички песни от A Pale White Dot се завъртяха около темата за самотата – чувство, което всички сме изпитвали на някакъв етап от живота си. Това го накара да звучи толкова лично. 

Mark: За нас беше забавно, защото никога преди не бяхме правили нещо подобно. Музика ни винаги е била на първо място фокусирана върху инструменталната част, а текстовете винаги са се появявали впоследствие. С този албум обаче нещата се случиха в напълно обратния ред. И за нас, правейки нещата по един определен начин в продължение на 20 години и 7 албума, беше страхотно да направим нещо толкова различно. Уязвимостта на това да излееш душата си в текст беше нещо ново, и ни накара да се почувстваме някак на показ. Мисля, че беше терапевтично. Всички заедно работихме по текстовете, и все едно бяхме на общи терапевтични сесии. Това е ново чувство за нас, а ние не сме свикнали на нови неща, защото сме стари! Беше наистина освежаващо и ни накара да се почувстваме живи. В този ред на мисли, кой знае какво ще ни донесе следващия албум.

Miha: Радвам се, че е било също толкова емоционално за вас, колкото и за всички нас, които слушаме албума. 

Mark: Това са чувства, които всички изпитваме и можем много по-лесно се откриваме в тях.

Miha: Има ли нещо ново, което научихте за себе си в процеса на правене на албума

Mark: Има неща, за които не съм свикнал да говоря. Дори с хора, които са ми близки. Изгубих баща си преди няколко години, през 2023г.

Miha: Съжалявам.

Mark: Това е нещо, за което не говоря често. Споделям с групата, приятели и семейството ми, но не се чувствах комфортно да говоря за това с други хора. Песента Everyone Dies Alone е за скръбта. В групата всички имаме подобни преживявания, губили сме близки хора. Да говорим за толкова лични теми, не само помежду си, но и да го споделим с феновете, които също вероятно са преживели подобни неща в личния си живот, е нещо, което не бях осъзнал, че би ми било комфортно да направя. В песните Unlocking и Carry on Спенсър пише за проблемите си с менталното здраве.Това са много лични неща, за които мисля, че той не би говорил свободно с феновете. Но писа за това. А това е много по-дълбоко откровено отколкото да си го кажем лице в лице.

Jake: Мисля, че едно от нещата, които научихме е, че всички можем да пишем текстове. Някак си намерихме начин да дадем глас на темите, които ни тежат чрез Spencer, който обикновено сам пише текстовете. Възможността да седнем с всички от бандата и да изкажем на глас заедно всички тези неща е ново умение, което отключихме, и което не бяхме осъзнали, че влаедеем. Мисля, че беше полезно откритие, защото можем да го използваме в бъдеще. Това ще направи музиката ни малко по-лична. 

Miha: Радвам се, че сте успели да преживеете процеса по този начин. Наистина е важно да говорим за нещата, които ни тежат. Това, че сте успели да изразите това, което ви е тежало, е страхотно.

И така, Subhuman – интересна песен, която сте направили с Will Ramos от Lorna Shore. Нестандартна колаборация е. Как се роди идеята за нея?

Jake: Идеята беше на Spencer. Той се познава с Lorna Shore, а всъщност аз съм от Ню Джърси, от където са и те, и сме се срещали тук-там. Spencer се свърза с Will и той на драго сърце се нави да участва в парчето. Не мога да си сваля усмивката от лицето, когато дойде частта от песента с Will. Не можеше да се получи по-добре. За мен това е връхната точка на албума за мен. Нямам търпение да я изсвирим на живо, ще е много красиво.

Mark: Ние така и не се срещнахме с него по време на записите. Spencer се свърза с него, размениха си няколко съобщения и той ни изпрати по имейл частта. Направихме всичко дистанционно.

Miha: Предимствата на дигиталната ера! Говорейки за други артисти, има ли някой по-нов и по-малък артист, от който сте вдъхновени или просто харесвате и искате да споделите с нас.

Mark: Знаете ли групата Loathe? Момчетата коментираха новия им албум. Тази сутрин го слушах и беше много добър! Те не са малка група, но ако не сте ги слушали, трябва да ги чуете. 

Miha: Ако имате шанс да работите с някой изпълнител, независимо дали е активен, дали е жив или мъртав, кой би бил това?

Mark: Ihsahn от Emperor. И също, Devin Townsend. Обичам те, Devin!

Miha: Представете си, че цялата банда трябва да си направите еднакви татуировки. Какво бихте си татуирали?

(показват татуировките си) 

Jake: Имаме доста такива татуировки, защото ни става скучно по време на турнетата, аи имаме доста приятели татуисти.

Mark: Но ако трябва да си направим нещо ново, какво би било? Трябва да е свързано с някаква вътрешна шега?

Jake: Винаги са свързани с вътрешните ни шеги.

Mark: През 2012 г., по време на турне, автобусът ни се запали. Тогава Matt си го татуира. Трябваше всички да го направим, но някак си не ни се искаше да ни боли докато сме на турне. 

Miha: Всички ли бяха добре тогава?

Jake: Да, само багажът ни не беше.

Miha: Има ли някоя дума, която бихте искали да научите на български? 

Jake: Как е куче? Защото искам да да отида при някой и да кажа „Може ли да ви погаля кучето?“

Mark: Как да кажем „Може ли да погаля кучето ти?“

Упражненията по български продължиха десетина минути, а след края на разговора ни дори открихме куче, с което да приложат наученото. Двамата ужасно се забавляваха. И ние, покрай тях.