Петото издание на фестивала REBEL REBEL идва променено и по-голямо. Двете вечери за пръв път ще бъдат оглавени от чужди банди. И то какви! На 13 септември хедлайнери са непримиримите бунтари Clawfinger, а на 14 септември – мрачните The Sisters of Mercy.
Дни преди на Vidas Art Arena в София да се разрази бурята на свободния дух и алтернативната музика, организаторите от Projector Plus ни предоставиха възможност да поговорим с фронтмена и основен двигател на Clawfinger – Zak Tell. Докато опреснявахме знанията си за бандата с нова информация, като например, че Zak от години работи в начално училище, като отговорник за занималнята на четвъртокласниците, в главата ни не спираше да звъни „When I grow up there will be a day/ When everybody has to do what I say“. Човекът, вокализирал мислите на едно цяло поколение подрастващи преди 30 години, днес работи тясно с тях!
Без да изоставят обикновените си професии, музикантите от Clawfinger ускориха темпото в последните години и вместо по едно парче на петилетка, започнаха по-често да издават сингли. А съвсем наскоро обявиха, че се завръщат с нов албум „Before We All Die“, който ще излезе на 20 февруари 2026 г., 18 години след последната им тава – „Life Will Kill You“. Малко преди да дойде тази новина, естествено, се появи и договор с лейбъл, както и жесток нов сингъл на име „Scum“ – гневен, критичен, агресивен, точно както си трябва.
Clawfinger в момента са на кратък тур, през който Zak Tell намери време да отговори на няколко наши въпроса.
Здравей, Зак. Как си? Къде те откривам?
Добре съм, благодаря. След малко излитаме от летище Arlanda на път за фестивала Rockowizna в Познан, Полша.
Clawfinger се завръщате официално след 18 години и то с нов албум. Как написахте „Before We All Die“ след толкова дълга пауза?
По малко и на парче. Една песен се превърна в две, две песни – в четири, и т.н. Накрая имахме почти достатъчно песни за албум, затова си помислихме „Защо да не издадем албум?!“. Честно казано, не бяхме планирали да го правим като за начало. Възнамерявахме просто да продължим да издаваме сингли тук-таме. В крайна сметка обаче си помислихме – защо не! Заглавието беше шега, която имаме с нашия мениджър. Той ни казваше, че трябва да издадем нещо скоро преди всички да сме умрели. Когато го каза, всички се засмяхме, но после осъзнахме, че е страхотно заглавие и ще работи доста добре с песните, които имахме. Защото повечето от тях за човешкото поведение или по-точно за липсата на нормално такова, за факта, че всъщност разрушаваме това, което имаме и най-вече, че бавно се самоубиваме и унищожаваме планетата.
Снимка: Peter Bjöns
“Zeros & Heroes” от 2002 беше срещу Джордж Буш. „Before We All Die“ има ли си адресат?
Никога не сме казвали, че този албум е против Буш. Това твърдение е на другите. Една от песните е нещо като посветена на 9/11 и терористичната атака срещу Кулите близнаци. Но това е всичко. Нашите песни, като цяло, са за поведението на човека и колко глупави сме по всевъзможни начини ние като човешки създание. Големите теми, лични теми, песните ни са за всичко, в зависимост от това как се чувстваме.
Малко преди да обявите издаването на новия албум, споделихте, че днес има много повече политическа коректност, отколкото през 90-те, когато бяхте най-активни. Това повлия ли на писането на новите ви песни?
Не. Времената със сигурност са различни, но на нас никога не ни е пукало за политическата коректност. Ние сме това, което сме и правим нещата по нашия си начин. Мненията ни са честни и от сърце, дори да не сме напълно в крак с времената. Добре дошъл в това да си човек. Всички ние си имаме нашите капризи, начини да правим нещата и лични мнения!
Повече от 30 години след първите ви два албума и издаването на парчета като “Nigger,” “Warfair,” “Tomorrow” и “Do What I Say”, как виждаш днес посланията им?
Посланията им днес са точно толкова на място, колкото и преди повече от 30 години. „Nigger“ така и не беше възприета напълно правилно заради думите, които избрахме да използваме и заради политическия климат, който се промени много в последните 32 години, с цялата лична неприкосновеност и активност. Но посланието зад тази песен е все още необходимо и ние стоим зад него, защото нищо всъщност не се е променило. Заради всичко това, песните ни са все още толкова важни, колкото бяха тогава… За онези, на които им пука, разбира се.
“Do What I Say” се превърна в химн на младежите. Сега ти работиш в училище с деца. Когато си с тях, звъни ли текста на това парче понякога в главата ти?
Всъщност не. Това са два напълно различни свята, които обитавам. Но, разбира се, има случаи, в които мога да различа поведенчески модели. А понякога вдъхновението за текстовете идва от ситуации в реалния живот и дори на работното място. В края на деня, аз не съм там като член на рок банда, а като отговорен възрастен. Затова се опитвам да не смесвам двете неща, дори ако постоянно ми се напомня моята музикална кариера от приятели, родители и ученици.
Как би описал разликата между това да се занимаваш само с музика и турнета и това да имаш постоянна работа, която да съчетаваш с правенето на музика и турнета?
Това просто е реалността. Щастлив съм, че не ми се налага да правя концерти през цялото време, защото безкрайните турнета те превръщат в джубокс на автопилот, която отнема голяма част от удоволствието.Разбира се, че би ми харесало да мога да живея само от музика отново…, само ако не ми се налагаше да свиря през цялото време. В някои отношения е хубаво да имаш и двата свята, защото се научаваш да ги цениш и двата, и копнееш за единия, докато си в другия.
Ще се завърнете в България за фестивала REBEL REBEL на 13 септември. Какво да очакваме? Новия сингъл „Scum“? Повечко от новите песни, които да чуем на живо за първи път?
Да, ще изсвирим „Scum“ и още една нова песен. Иначе хората може да очакват по малко от всичко, стари хитове, дълбоки парчета, глупости, може би краудсърфинг, добри вибрации, тъпи шеги… Каквото се случи, ще се случи. Важното е да си прекараме добре и да създадем готина атмосфера заедно!
Кой е най-силният ти спомен от България и българите?
Публиката. Просто защото винаги е била направо страхотна, не е разглезена, никой не се изживява като музиката полиция, излъчва просто добри вибрации, усмивки и мошпитове. Вие уважавате, обичате и оценявате музиката!
