Човек винаги трябва да има около себе си добра книга, хубава музика и качествен филм. Една добра книга искаме да ви представим днес – биографията на Фреди Меркюри от Лора Джаксън, издадена от „Сиела“.
Томът е второ издание у нас и е доста изчерпателен поглед върху целия кратък, но безкрайно бурен живот на Фарук Булсара. Истинска ценност са описаните детски години на бъдещия крал на рока Фреди Меркюри и свидетелствата от първа ръка за живота му в Занзибар, после в Индия и преместването му на Острова. Докато е жив певецът не говори за този период от живота си, рядко засяга и темата за семейството, но авторката е успяла да изрови малко, но ценна информация, която допълва доста цветно образа на Фреди като дете.
Фарук Булсара
„Въпреки че обича да се перчи, той често е самотен. Тъй като баща му непрекъснато пътува, Меркюри неведнъж прекарва празниците при роднини, дори остава в пансиона (б.а. на британското частно училище “Сейнт Питър“, което посещава в Индия), когато останалите ученици се прибират вкъщи„, надига завесата на някой от най-дълбоките рани в характера на звездата авторката Лора Джаксън.
Изключително подробната история на живота му преминава през първите му години в Англия; през първите му банди там; през запознанството му с Брайън Мей и Роджър Тейлър; през безкрайното търпение и амбиция, с които се е заредил, за да спечели двамата музиканти да го вземат в тяхната група; през сергията за дрехи, от която си вади мижавите пари на пазара в „Кенсингтън“; евтините квартири; безпогрешната цел, която си е поставил; колежа по изкуства…. Все части от живота му, за които той не говори много в и без това малкото си интервюта след като Queen стават звезди. Тези моменти авторката е уловила чрез свидетелски разкази на негови близки хора в определените периоди от време, хора с които е живял, свирил, учил….
Звездата преди да изгрее
„Той държеше да се отнасят с него като със звезда много преди да стане известен.
Истинският му талант беше амбицията
а хората реагираха по различен начин, когато влезеха в досег с нея, но тази амбиция в никакъв случай не беше неприятна„, казва за първите му стъпки в музиката Майк Бърсин, един от бандата Ibex, в която Фреди Меркюри започва да пее преди да се присъедини към Брайън и Роджър в Smile. И продължава: „Открай време подчертавам, че както на сцената, така и в живота, Фреди винаги се преструваше“ и „Амбицията на Фреди да успее беше несъкрушима още от самото начало. Приличаше на влак, набрал скорост. Щом потеглеше, нямаше начин да го спреш, като се хванеш за някоя от дръжките. Или трябваше да скочиш, или да останеш вътре и да се понесеш напред„.
Първи досег с наркотиците
Биографията успява да разкрие и някои лични качества на музиканта, като това, че е бил страхотен майтапчия.
„На пазара „Кенсингтън“ редовно си осигурявахме марихуана, смесена с жасминов чай и след като се върнехме вкъщи се редувахме, докато отделим чая от тревата. Години по-късно Фреди не можеше без кокаин, но по онова време не пипваше наркотици. Един ден Тъп донесе чай, но го захвърли, все още смесен, до чайника и излезе веднага. Фреди се прибра и си направи една кана чай. Докато си дойдат останалите вече беше адски надрусан.
Любимият му албум беше Only In It for the Money и се чу шум като драскане на грамофонна игла по плоча. Куфееше на музиката от албума и се въртеше, размахал ръце, а когато чу стържещия звук, хукна към плочата, за да я огледа, обзет от страх, че някой е надраскал съкровището му. Oнзи ден беше яко изтрещял.
Когато по-късно Mеркюри разбира какво му се е случило, той решава, че това е страхотен майтап и няма търпение да направи номера на някой друг, който, също като него, няма да има представа какво става. Шансът му се усмихва, когато една вечер в апартамента идват двама полицаи, за да сложат край на безобразно шумно и разюздано парти. Той веднага влиза в ролята на услужлив домакин и предлага на полицаите чай и сладкиш – опечен с марихуана – а служителите на реда приемат с удоволствие.“
Секс, наркотици и рокендрол
В 252 страници авторката брилянтно описва всички силни черти от характера на Фреди Меркюри, които са го направили (и него, и Queen) звезди от вселенска величина. По никакъв начин не са спестени и негативните моменти от поведението му. Не само наркотиците и разгулния живот, безразборния секс, но и на моменти отвратителния характер, звездоманията и кошмарното поведение на певеца. Дори бих казала, че е сложен
малко по-дебел акцент от необходимото върху тези негови характеристики
До някъде може да бъде оправдано, защото авторката не е познавала Фреди и си е служила за общото си възприятие с чуждо мнение и впечатления от пресата. А последната никога не е била благосклонна към Меркюри, дори напротив.
На фона на пищно описаните негативни черти на Фреди Меркюри, липсва истински разкази за другия му – личния живот зад високите стени, които си е изградил. Какъв е бил той у дома, когато е бил по пантофи и без грим, как се е държал с най-близките си…? Цял живот крие истинското си лице, заради враждебната преса на Острова, но явно и авторката, въпреки задълбоченото изследване на живота му, не е успяла да отрие истинския Фреди, такъв, какъвто отдавна всички искат да го видят.
Мелина и нейните зъби
Лора Джаксън обаче ни дава немного известни, интересни моменти от живота му, които са ужасно ценни за всеки фен на музиката на Queen, пък и за почитателите на добрите биографии. Например, Фреди е бил много докачлив за зъбите си. Не е позволявал да го снимат и си е покривал устата с ръка. Единствено когато е сред най-близките си хора е позволявал да го наричат Мелина, по името на гръцката актриса Мелина Меркури, известна с ролята на проститутка в „Никога в неделя“. Става ясно още, че не от първия текст Меркюри разбира, че е болен от СПИН. Всъщност се тества за пръв път след като гръмва новината, че от СПИН е починал американският идол Рок Хъдсън. Тогава обаче резултатът на Фреди е отрицателен.
Бил е готов на всякакви жертви в името на славата и успеха като да остане без глас. Нещо, което в последните активни откъм турнета години на Queen се случва често. Първият път обаче бил през 1974 г. в Америка. След като слиза от сцената на един от концертите на първото им турне в САЩ, Фреди изпитва ужасни болки. Лекарят го съветва да спре да пее за известно време, а той отговаря:
Ще пея докато гърлото ми заприлича на задник на лешояд
Тази непримиримост тласка групата през всичките им 20 години с Фреди Меркюри само напред. Тя е и поводът светът да чуе най-великото им произведение „Бохемска рапсодия“. Историята на седемминутното рок-опера парче е чудесно и подробно описана, и си заслужава да се научи точно от тази книгата.
Сблъсъци с други артисти
Има и доста интересни разкази за сблъсъците на Queen с други артисти. Като със Sex Pistols например – Фреди, отявлен фен на монархията, и бащите на пънка, които биха заровили короната 10 метра под земята. На всичкото отгоре появата на пънка в края на 70-те изтиква Queen от полезрението на пресата и те изпадат в пълно изгнание,а God Save the Queen на Pistols оглавява всички класации.
„През 1977 г, след като Sex Pistols подписаха с Ей анд Ем Рекърдс – спомня си Майкъл Макларън (мениджър на Pistols), всички се занесохме в студио „Уесекс“ в Северен Лондон. Queen записваха в първо студио, а Крис Томас, продуцентът на Sex Pistols, беше във второ студио. Когато влезе в първо студио, за да мине в съседното, Сид Вишъс коленичи и пропълзя между краката на Фреди Меркюри. В този ден Sex Pistols завършиха втория си най-известен сингъл God Save The Queen„.
Друг подобен сблъсък се състои няколко години по-късно. С Майкъл Джексън. Меркюри отива в частното му студио в Енсионо, където двамата завършват Victory и State of Shock.
„Меркюри е все още на кокаин и първоначално, докато записва с Джаксън, тъй като знае какво мисли американецът по този въпрос, дискретно се оттегля в тоалетната. Само че започва да се дразни, задето му се налага да се крие толкова често. Макар да не обича да стряска непознати с поведението си – независимо дали става въпрос за наркотици или хомосексуализъм – този път той става небрежен. Изглежда Джаксън видял как Меркюри смърка кокаин и това е достатъчно, за да сложи край на приятелството им. Затова записите с двата им дуета не са пуснати. State of Shock излиза година по-късно, включен в един от албумите на Mайкъл Джаксън, но Мик Джагър е заместил Фреди като гост вокалист.“
Убийствена критика
Дали Queen ще са в изгнание за пресата или ще са под прицел й – не се знае, кое е носело по-големи позитиви за групата. Британските критици така и не успели да напишат положителна рецензия за бандата. Напротив, дори изпадат в нечувани крайности. Като заглавието на NME за сингъла Fat Bottomed Girls, чиято визия е снимана на стадион „Уимбълдън“ с голи момичета, каращи велосипеди. Изданието излиза с обидата за Фреди
Дебелогъз педераст
Разюзданите купони
В книгата читателите ще намерят и много подробно описани култовите разюздани купони на Queen по време на турнета. Един от първите, който остава и в митологията за бандата е от 1978 г – парти за Хелоуин в Ню Орлиънс. По принцип купоните им продължавали с дни, но се наложило този да е само 12 часа. Това обаче не попречило на качеството на партито.
„Изцепките били много – гола манекенка е сервирана скрита в огромен поднос, отрупан със суров черен дроб, полуголи момичета танцуват в бамбукови клетки, спуснати от тавана, имало и женски бой в кал, голи до кръста сервитьорки, развличащи най-странния коктейл от хора, които някой може да си представи“, пише Лора Джаксън. Дори има снимка как Фреди, точно на този купон, се разписва с маркер върху голия задник на една стриптийзьорка.
Въпреки че за пореден път открих много малко от истинското лице на музикант, към който имам (меко казано) нездрав интерес от години, биографията, която Лора Джаксън е събрала за Фреди Меркюри е чудесна книга, която се чете на един дъх. Без опити за невероятна белетристика, хронологично издържана, книгата ще ви даде допълнителен поглед към един от най-големите гласове, раждали се някога.
Самият той заявява в последното си интервю:
Накрая всички грешки и всички извинения опират до мен!
и се оказва пророк, разбран (донякъде) едва след смъртта си!
