След всеки концерт на Me And My Devil си тръгвам с натрапчивото усещане, че не познавам тази банда, въпреки че я следя от самото ѝ създаване, била съм на всеки техен лайв в София (с един пропуск), често дискът им е в касетофона на колата ми. И въпреки това, отивам на всеки следващ лайв с очаквания да ми дадат това, което съм видяла и усетила на предишния, но не се случва нищо подобно. Тази банда е различна всеки път. Толкова емоционални са концертите им, че изключително зависят от това в какво настроение излизат Ангел Каспарянов, Васил Първановски, Мартин Стоянов и Деян Драгиев.
Преди две вечери /21.02/ Me And My Devil буквално пометоха всичко около себе си в „Строежа“ в София. Това беше „експлозивният“ им концерт. Още със стъпването на сцената, и въпреки изисканата чаша вино, с която излезе Ангел, и опънатия му панталон с ръб, рогата на дявола вече надигаха косата му. Присъствието му между парчетата и по време на тях беше в двете крайности на емоционалната крива. Мълчалив между песните, често със съсредоточено затворени очи и с медитиращо изражение, чуеше ли първите акорди, преминаваше в другата крайност на свръхекспресивно присъствие с безумна динамика. Чувствителното и интровертно поведение от предишен лайв беше изчезнало. На сцената беше друг човек. Дори вокалните интерпретации на парчетата бяха други.
Васил Първановски винаги свири като чудовище. Този път обаче нямаше сила, която да го спре. Хипнотични и виртуозни сола нахално се намъкваха почти във всяко парче. Направи дори коронния си номер от концертите с Odd Crew – слезе в публиката и даде китарата си на фен. Финалът беше отлаган многократно и дълъг, точно като очакванията на всеки, който е влязъл доброволно в ексцентрично-сексуалната вселена на Me And My Devil. Басът на Мартин Стоянов ускоряваше чак перисталтиката на присъстващите, като ударите му се усещаха физически в диафрагмата. Беше добавил още и още ефекти, заради които „танцуваше“ върху педалите пред себе си. Сърцето на бандата биеше различно. А Даката буквално си разглоби барабаните, след като на „On Repeat“ му изхвърча педалът на касата. Всички изследваха лимита на физическите и емоционалните си възможности.
Me And My Devil бяха пренаредили сетлиста си (виж във ФОТОГАЛЕРИЯТА). Някои парчета бяха с пипнати аранжименти, плюс няколко „закачки“ с The Doors, Led Zeppelin и .т.н, елегантно промъкнали се за секунди между авторските им песни. Всичко се допълваше от акустичен вариант на „It’s Fine“, или „пловдивската“, както я наричат самите музиканти. За нея Васко Първановски хвана акустичната китара, а Ангел даде глас, на фона на почти тъмна сцена само със загатнати сини светлини, и притихнала, прибрала се в себе си публика.
И като заговорихме за публика – бандата определено вече има твърда фенбаза, която пее с тях парчетата им, купува мърча им и гордо пъчи гърди с тениските им. Ходи на концерт в сряда и пълни Строежа, по дяволите! Често едни и същи физиономии са на първите редици и все по-често момичетата в публиката пищят досущ като в златните години на рокендрола. Сещате ли се? – Елвис. The Beatles. Не, съвсем не сравнявам Me And My Devil с Елвис и The Beatles. Единственото, което искам да отбележа е, че все още има от онези яки рокендрол фенове, които се отдават и разтварят в музиката на групите, които харесват.
И ако вече сме ви подразнили под лъжичката, и сте в Пловдив или на до 2 часа път с кола, Me And My Devil тази нощ ще безчинстват в рок бар Download в Пловдив.
ФОТОГАЛЕРИЯ Me And My Devil:
