Роден в една от най-северните точки на Норвегия (сама по себе си безобразно северна страна), на брега на леденото Норвежко море, гласът му е по-дълбок от ледените води, край които е израснал. И по-вълнуващ от вълните, разбиващи се в каменните брегове на родния му Сортланд. Той е Sivert Hoyem, един от най-невероятните живи вокали, и гостува в България за втори път на 16 септември по покана на Alarma Punk Jazz.
За разлика от първата му визита през 2024 г. (за два концерта – в София и Пловдив), когато дойде сам, преди дни Sivert излезе на сцената на столичния клуб Joy Station с цялата си банда. Великолепните музиканти, които пазеха гърба му цяла вечер бяха Cato Thomassen (китара), Christer Knutsen (клавишни, китара, беквокали), Børge Fjordheim (барабани) и Ulf Ivarsson (бас). Колко дълго само феновете му, както и тези на вече неактивната му група Madrugada, чакахме този концерт. Наистина години. Клубът жужеше пълен доста преди обявения час за начало, а първи редици запяха още с първата нота на първото парче „Blown Away“.
На сцената излезе съвсем различен Sivert – експресивен, динамичен, но все така загадъчен. Беше обещал пълнокръвен рок концерт и се завърна да го направи. И то с тези страхотни музиканти около себе си. А сетилстът?! Той беше някаква сбъдната мечта – смесица от парчета от седемте му студийни албума и песни на великолепната му банда Madrugada (която никога няма да прежаля, че се разпадна, преди да съм видяла на живо).
(ВИЖ ОЩЕ: ИНТЕРВЮ със Sivert Hoyem: Тишината идва преди музиката)
Зад студеното и дистанцирано изражение на този артист не може да се скрие безкрайната топлина, бликаща от дълбоките му вокали. Като че ли може да направи всичко с гласа си. Но най-важното – може да докосне всеки, да нахълта неканен в емоциите, да ги провокира, да отключи спомени, да разкаже мечти, да вокализира любов.
Цялата вечер, която продължи повече от два часа, се рaзви в прогресия. Стартира леко меланхолично, интровертно. След което постепенно динамиката се повиши. А щом Sivert остави китарата и махна сакото беше ясно – време е за танци. От него излезе звяр, който се развилня по сцената. Ярост и сила се изливаха вече не само от гласа му, а и от движенията му. Докато изпълняваше „Now you see me, now you don’t“ толкова силно удряше стойката на микрофона в сцената, че звукът се чуваше над инструментите.
Доказателство, колко силно въздейства музиката на Sivert на живо е и лекотата, с която дирижира поведението на публиката. Как успява да я разбушува като буря и в следващото парче да я приласкае в пълна тишина.
Някаква полусбъдната мечта беше изпълнението на няколко парчета на Madrugada. „Honey Bee“, „Look Away Lucifer“, бруталната „Majesty“, на която чухме дори историята и то в дълга версия, за да бъде настроена китарата на Sivert. А на биса – „Nobody Loves You Like I Do“.
Концертите на Sivert Höyem са много далеко от просто слушане на музика на живо. Те са цяло изживяване, тригер към емоционалния свят, споделеност, която може да се усети само на живо. А на финала българската публика получи обещание, че ще се срещнем отново. Предният път спази подобно обещание, надяваме се да го направи отново и то скоро.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
