fbpx

„Въпреки любовта“ – роман за слушане

Petko Slavov Vapreki Lubovta copyright Licata.bg

„Въпреки любовта“ е първият роман на музиканта Петко Славов. Разказа ми за него още преди половин година, преди да е излязъл. Тогава не подозирах дори, че ще прочета 192 страници пълни със силата и слабостите на една българска емигрантка, с толкова драматично различно възпитания й приятел норвежец, с кино, фотография, литература, хедонистични удоволствия, но на първо място – с музика.

На пръв поглед леко четиво, с кратки глави и грабваща история за необикновен живот в странство, изпълнен с лични падения и върхове. Между редовете обаче остава сладко-горчивият вкус на истинските удоволствия от живота и вечните опити да се зададе или отговори любовта.

В този дебютен за Петко Славов роман, като че ли се припознаха голяма част от българите зад граница. Те бяха и първите му истински „пиари“, които наводниха социалните мрежи с публикации за книгата. И това е съвсем логично – все пак главната героиня Марина е българска емигрантка в Норвегия.

Petko Slavov Vapreki Lubovta copyright Licata.bg
Страстта на Петко Славов да наблюдава гради основни сюжети във „Въпреки любовта“
Снимка: Licata.bg

МАРИНА

„Преди 17-18 години в Берген се запознах с момиче, което се казваше Марина, доста по-млада от мен. Всъщност тя е прототипа на героинята“, разкрива авторът. Норвежкият град бил и негов дом в продължение на 10 години, през които постоянно пътувал от България за ангажименти там за по няколко месеца. Затова и напълно може да му се доверим на документалната достоверност, с която изгражда обстановката. Дори машините за чадъри не са измислица.

Благодарение на тези 10 години, в които авторът работел като трубадур в Берген, изградил истинско приятелство с Марина. „Нейната история остана в мен и винаги е била в съзнанието ми, или поне това, което успях да видя от живота й. Исках да я разкажа, да покажа този силен образ, какъвто за мен е българката емигрантка“, допълва той. Но и разкрива, че точно както в романа, тази очарователна и интересна българка била колкото безкрайно силна и твърда, толкова и слаба. В книгата Марина прави опит за самоубийство, а нещо подобно се случва и в реалния живот.  За съжаление истинската история не е имала толкова щастлив край като „Въпреки любовта“.

„Марина беше страхотен човек, занимаваше се с фотография, превеждаше от норвежки на български. Беше научила езика перфектно и то с особения бергенски акцент. Беше страхотен меломан и ме запозна с много нова музика, част от която влезе в романа – The Cure, Talking Heads. Беше като енциклопедия за литература, музика и кино”, разказва разпалено за приятелката си Петко. Повествованието е допълнено и от доста задълбочено изследване на тези изкуства, за да придобие романа чудесна автентичност. Ще срещнето дори името на легендата във фотографията Лоте Михайлова. Но реалната Марина служи само като гръбнак на иначе фикционалния образ в книгата.

Petko Slavov Vapreki lubovta copyright Licata.bg
Авторът е подарил на главния си герой Едуард своя собствен начин на светоусещане
Снимка: Licata.bg

ЕДУАРД

Така е и с Едуард, другия главен герой във „Въпреки любовта“. В реалния живот Марина наистина е имала норвежки приятел, който бил бохем, но името му не е Едуард, а Ингве (ще срещнете това има, но на друг герои в книгата). Заложбите му с китарата и професията му на трубадур пък идват лично от Петко Славов.  „В образа на Едуард има много от мен. Дадох му отношението си към света и професията. Начинът, по който ежедневното свирене по барове го деформира, също е внесено от личния ми опит“, разкрива авторът. Хедонистичните страсти на китариста към кафето е друга черта, която намира място в героя, както и тенис манията му. Ако четете съвсем внимателно, между редовете ще разкриете музикалните и литературни пристрастия на автора, който чрез героя си дори прави няколко чудесни музикални класации по стилове на най-свирените и поръчвани парчета в лайв клубове.

САУНДТРАКЪТ

И както истинските майстори пишат творбите си така, че да усещаш аромати, вкусове, да виждаш цветове, така Петко Славов е написал „Въпреки любовта“, за да чуваш музика. Цялото повествование е пропито с ноти. Песните са най-голямото зъбчато колело в механизма на действието между главните герои Марина и Едуард. Явно така пишат романи музикантите!

Всъщност песните влизат съвсем органично в повествованието по време на самото писане. Нито преди, нито след това. Те връхлитат вдъхновението на Петко Славов докато развива сюжета. „Като чуя определена песен тя ме настройва и ме вкарва в друг свят. Започвам да мисля по друг начин. Понякога ме кара дори да напиша нещо. Това, че съм музикант ми помогна много. А героите?! Музиката е част от тях“, споделя той. В продължение на 3-4 месеца около излизането на книгата авторът прави и плейлиста „Въпреки любовта“ в Spotify, с всички песни, намерили място в сюжета, както и с парчета, които са повлияли процеса на писане. Изживяването да слушаш и да четеш едновременно в една сюжетна линия е напълно неповторимо!

„Аз съм щастливец, че вече 28 години изкарвам хляба си с това, което обичам – музиката“, казва самият Петко Славов

ПЪРВИТЕ НЯКОЛКО РАЗКАЗА

Всъщност книгата започва от няколко разказа, които Петко Славов е писал по време на работните си странствания в чужбина.“ Много от главите в книгата са отделни разкази. Излязох в чужбина много рано, на 23 години. Може би 10 години по-късно започнах да пиша. Музикантът има целия ден пред себе си докато дойде време вечерта да отиде да свири в клуба. Използвах тези дни за писане“, разказа ми авторът.

Преди 4-5 години решил да събере тези истории в кратка новела и да кандидатства в националния литературен конкурс „Развитие“. Написал около 80 страници, които кръстил „Марина и нейните два опита да избяга от живота“. Не спечелил надпреварата, но получил окуражаваща рецензия, която го мотивирала да доразвие историята. Така и направил. Опитал и на следващата година, но без резултат. „Бях пред отказване. Междувременно обаче бях дал ръкописа на двама приятели, които пишат и те ме окуражиха“, споделя китаристът. Въпреки това новелата остава в архива.

petko slavov vapreki lubovta copyright Lica.bg
„Въпреки любовта“ е роман, сглобен от разказите, който авторът пише докато странства с китара
Снимка: Licata.bg

НОВЕЛАТА СТАВА РОМАН

До преди 1-2 години, когато съвсем импулсивно решава да я изпрати в същия вид на електронните пощи на две издателства – Сиела и Жанет 45. „Месец и половина по-късно ми се обади Божана Апостолова от Жанет 45. Бях в Рига, в едно кафене. „Има нещо, но ако наистина искаш да издаваш, трябва да работиш много! Дебютният роман е веднъж в живота!“, каза ми Божана“. Петко не изпуснал пиленцето, кацнало на рамото му.

Божана Апостолова го свързва с библиофила и търговски директор на  издателството Красимир Лозанов, който веднага го сваля на земята с доста критична рецензия. Налага се и доста да дописва. И Славов го прави – в продължение на още една година удвоява обема на книгата си и я превръща в роман. Не и без подкрепата и съветите на редактора си Яница Радева – неговия „продуцент“, както прави препратка към музиката Петко. Романът е готов да направи премиера през март 2020 г., но точно тогава всичко спира. В крайна сметка излиза миналата есен и се радва на изключителен интерес. А корицата е дело на дъщеря му Симона Славова. Рисунката е част от комикс, които момичето сътворява по време на обучението си по „Илюстрация и комикс“ в Лисабон.

ПИСАНЕТО ПРЕДИ МУЗИКАТА

petko slavov vapreki lubovta copyrigt licata.bg
Петко Славов пише още от ученик
Снимка: Licata.bg

Въпреки че Петко Славов е доволно познат като композитор и китарист на групи като Homeovox и Airbag, а и поддържащ паралелно самостоятелна кариера, се оказва, че първият му избор в живота е било писането. „Пиша от дете. Дори скоро си намерих тетрадка с надпис „ Тетрадка за всичко и нищо“, пълна с текстове и впечатления. Бил съм сигурно 6-7 клас. Баща ми също пише, но стихове. Под негово влияние, и под това, което Петя Дубарова ми оказа със стиховете си, аз също се увлякох по писането. В допълнение съм нескрит воайор и обичам да наблюдавам хората, как се държат един с друг и винаги ми изникват истории и сюжети около тях. Пък и любимият Джон Ленън също пише“, нахвърля набързо страстта си Петко. Връща се към писането малко след 30-тата си годишнина, когато решава да не пропилява дните си докато е в чужбина и работи в нощни заведения. Именно в тях наблюдава клиентите,  хората по улици и паркове, и черпи вдъхновение. Тогава започва да пише разказите си, които в последствие прикача към историята на Марина, за да се получи „Въпреки любовта“.

„Искам да продължа да пиша. Чувството да напишеш книга е като да напишеш песен – изпадаш в нещо като делириум – започвам да пиша и всичко друго около мен изчезва. Така съм писал и някои от главите в книгата. Пиша на телефон, на тефтер, на компютър, каквото ми попадне в този момент. Искам това чувство отново. Искам го първо за себе си, а ако се получи нещо добро – да го споделя и с хората“, не се страхува да мечтае Петко, и с половин уста признава, че вече има една написана глава от следваща книга.

Четете още по темата