Опитът на човек да получи безгранична сила, да се приравни с божество, да отнема живот, така както само Всевишният го прави – без следа, да променя парадигмата на злото. Това е „Дебютант“, един роман на руския журналист Сергей Лебедев за промяната на моралните граници от една убийствена политическа система. Това е и втората книга на автора, която се появява на българския пазар от издателство Кръг в талантливия превод на Денис Коробко, който преди две години спечели наградата за превод за работата си върху неговия „Предел на забравата“. А самият Лебедев идва да се срещне с българските си читатели на 22-ри и 23-ти февруари в София точно в този граничен момент.
„Дебютант“ е последният му роман, който е особено важен в контекста на случващото се на международна сцена, войната на Русия в Украйна, настроенията у нас към Русия, вникването в дълбочина в конструкцията на руската власт и то отвътре. Както сам Лебедев отбелязва пред New York Times „Не са много романите, написани от гледна точка на това, което се случва в Русия днес“.
СЮЖЕТЪТ
Въпреки че първата искра на вдъхновението идва от случая с отровения двоен агент Скрипал и дъщеря му във Великобритания, в „Дебютант“ е закодирана и историята на немския химик Фриц Хабер (част от биографията му откриваме при главния герои Калитин) и на всички политически жертви, сред които и Георги Марков.
Основният сюжет се движи по добре познати и отъпкани пътеки. Ученият Калитин от дете влиза под крилото на силните на деня, приближените до висшия ешалон на мощна СССР, растейки в един от градовете без име и точка на картата. Превръща се в талантлив химик, който патриотично служи на страната си, разработвайки отрови в собствена лаборатория скрита в бивш манастир. Най-висшето му дело е смъртоносен, но нестабилен газ, който убива без да оставя следи. С падането на режима, майка Русия се превръща в мащеха и той бяга на Запад. В края на живота му възмездието го настига с една издадена заповед руските шпиони да го убият със собственото му творение.
НА ВТОРИ ПЛАН
Следвайки тази логична линия, Лебедев потъва в дълбините на една прогнила политическа система, изградена от сложни връзки между военни, шпиони, специални отряди, и нейната хватка, която не се отпуска и до днес. За тази системата времето и промените през десетилетията са дали отзвук единствено на големината и мощта ѝ, но не и на механизма на работа. Вътре всичко е в нюанси на сивото, без нужда от дефиниране на добро и зло, черно и бяло. Написан за днешна Русия, в „Дебютанта“ миналото протяга костеливи ръце постоянно между редовете. Ретроспекциите отнасят читателя назад в годините на режима, само за да покажат неизбежния кръговрат и непроменимост на машина, в която всяко човешко същество губи характерните си особености, за да се превърне в идеална част от механизма дори и днес.
ЕДНАКВИ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ
И двамата главни герои – химикът беглец Калитин и неговият преследвач Шершньов, са част от тази система. И въпреки че стоят в опозиция, моралните им компаси сочат в една посока. Именно той, моралният компас на хората, отгледани от системата е в основата на този роман. Дава отговори за границите на морала в науката, за зависимостта на науката от властта, за способността на един политически строй да пренарежда генома на човек. Дълбае във въпроси като – Защо един научен гении, които превъзхожда със знанията си по-голямата част от човечеството, не може да различи непогрешимото зло? Кога човек е способен да обезцени живота и с какво го заменя в центъра на моралната си система?
„Отвлеченото, теоретично мислене за смъртта, станала рутина в лабораторията, близостта до нея бяха породили у Калитин извратеното високомерие на технократ, уверен, че разрушаването и създаването, убийството и изцелението са еднакво възможни; всичко, което може да бъде счупено, може и да се поправи – вещите, тялото, духът […]“
Лебедев създава и един второстепенен, но изключително любопитен, дълбок и двулик герой – свещеника Травничек. Запознат до болка с механизма на тази прогнила власт, откопчил се от нея и заел най-далечната възможна позиция спрямо режима, а именно в религията. Възможно ли е обаче да е успял да скъса всички връзки?
СТИЛЪТ
Написан фрагментарно „Дебютант“ на пръв поглед е лесен за четене роман, разделен на кратки глави, всяка от които акцентира върху един от главните герои. Различните сюжетни линии обаче се прескачат от глава на глава, като всяка залита в своите разклонения и повествованието съвсем не тече гладко и логично. В допълнение, книгата е наситена с вродения в журналиста афинитет към подробности и исторически препратки. Мъчна за читателя е тази книга, заради отвлечените и пространствени описания, с които Лебедев ни превежда през тъмните коридори и катакомби на съветската власт и психологията на малките ѝ човечета, които я поддържат жива. В пълен контраст с това е финалът на романа. Той идва ненадейно, бързо и кратко. Възмездието е дошло по най-лесния възможен път и всички лоши (а в този роман всички са лоши) са наказани едновременно и без последствия.
„Дебютант“ обаче дава интересен поглед към вътрешността на империя, от която зависи настоящето на почти целия свят и с пълна сила – нашето.
