Lunikk – дуото, което променя поп музиката в България (ИНТЕРВЮ)

365

Lunikk стартираха, като едно от най-интересните имена на българската алтернативна поп сцена преди няколко години, а от тогава не спират да изненадват. Не спират да бутат собствените си стени и да разширяват границите, както на вдъхновението си, така и на музиката, която пишат. Тя не може да бъде побрана в определен стил. Най-общо казано – поп, но със силни блус влияния, с пищни оркестрации, а понякога, примесена с хип-хоп, денс и рок. В последните си парчета “Lit”, “Mess Like This” и най-новото „Miniskirt“ поемат по пътя на минимализма и завиват към денс сцената. Но за дуото остава важно не просто да се тактува добре в парчетата им, а текстовете да са силен акцент. 

Те са Кристина Йорданова – хипнотизиращият глас и вдъхновените лирики на Lunikk, и Дени Попов – композитор, музикален продуцент и сътворител на вселени от звуци. Имат зад гърба си един издаден албум „Unreal City“. A вторият (както разбираме от разговора с тях) вече е в процес. През петте години, откакто са заедно, не спират да обръщат погледите на хора от световния музикален бизнес към себе си. През 2022 г. подписаха договор с американския независим лейбъл Cleopatra, с който поработиха известно време. В края на 2025 г. свириха на шоукейс фестивал в Хърватия. А само преди няколко месеца, в началото на 2026 г., бяха номинирани за европейските музикални награди Music Moves Europe Awards и свириха в Грьонинген, Нидерландия.

Излизали са на една сцена с имена като Roisin Murphy и Boy Harsher. Неотдавна бяха част и от първото по рода си Next Generation Weekend събитие, организирано от Sofia Live Festival, и поставящо акцент върху най-талантливите млади артисти на Балканите. През юли им предстои да се качат на сцената на първото издание на PhillGood Festival в Пловдив, където ще гледаме още легенди от ранга на The Cure, Gorillaz и Moby.

Преди обаче шеметното лято да ги завърти, се срещаме с Дени и Криси, за да поговорим за новата им музикална посока, как се стига до радиостанциите, как се четат договори, предложени от „големия“ музикален бизнес и още:

Здравейте, Дени и Криси. Започвам направо от най-новото около вас – сингъла Miniskirt. Като го слушам и си спомням как звучаха първите ви парчета. Запитах се дали тази промяна в звука ви беше планирана?

Криси: Ако има някаква промяна, тя започна от „Lit“. Дени е фен на малко на по-мащабните продукции, а тогава аз просто му казах: “Дай нещо по-минималистично да пробваме”. Тогава той ми показа „Lit“. Много я харесах и оттам нататък някак нещата тръгнаха в друга посока.

Дени: Толкова обичаме да експериментираме и вкарваме толкова различни неща в музиката си, че е трудно да кажем “Това е посоката и това правим”. Можем да имаме цялостна концепция за това, накъде да отива даден албум или EP, или песен, но… Трудно правим едно и също. Първо чуваш „Unreal City”, в която има от блус до оркестрации с филхармонии, после акустичните неща, като “Wе‘ll Be All Right“, през поп неща като “Sodapop”, която има и рок като усещане. 

Криси: Колкото до Miniskirt, на мен ми беше малко трудно с текста и вокалната линия. Имах си лично предизвикателство. Във всичките ми песни преди това ставаше въпрос, малко или много, за лични преживявания. Затова как се чувствам, за неща свързани с психичното здраве, защото аз самата се боря с депресия. Това ми беше много основна тематика в предишните песни. Докато в Miniskirt си казах, че изобщо няма да близвам тези теми.

Отново е написана по мой преживявания, но различни. Исках да се погледна малко от страни, да хиперболизирам всичко и главният герой този път да е различен. Не ми се получи от първия път. Оказа се по-голямо предизвикателство, отколкото очаквах.

Защото излезе от зоната си комфорт ли?

Криси: Да.

А получи ли се различен лирическия герой?

Криси: Пак съм си аз. Но това мое аз, което, като ходи по технопартията, не мисли за нищо друго, освен за място, на което се намира.

Показваш друго твое лице значи. Може би пътя от теб до това лице е по-дълъг отколкото до героите в предишните песни?

Криси: Да. В предишните песни някак си по-лично се срещах със себе си. Докато тук съм човек, който може да си изпразни главата посред голямата тълпа от хора. Когато бийтът и басът го ударят в гръбнака, нищо друго да няма значение.

Дени: В първия албум се срещате с философското Криси, а във втория – с парти Криси.

А какво Дени ще срещнем? „Lit“ слага началото на края на твоето мащабно мислене в музиката. Излезе ли от зоната си на комфорт, за да се впуснеш в по-минималистично композиране за тези парчета. Наложи ли ти се да правиш компромиси, за да слушаме този резултат?

Дени: Не мисля, че съм правил компромис с нищо. Слушам доста огромна палитра от музика. Както обожавам дълги композиции на Pink Floyd, така обожавам и песни на Ariana Grande. Винаги съм бил фен на експеримента, на това да се поставя извън зоната ми на комфорт. Така че за мен това беше доста хубав процес и продължава да е. Като започнахме да правим музика не си казахме: “Това е и това трябва да правим до края”. Може би затова ми е толкова хубаво да правя музика с нея.

Колко трудно ти беше да направиш по-минималистична композиция?

Дени: Много. Може би, защото имам проблем, че постоянно си казвам: „Тук искам да добавя още нещо. Тук чувам още нещо“. В този момент Крисивлиза и казва: „Не, остави го както си е, стига си добавил работи!“ Много етънка границата, когато имаш вече основните моменти да не превърнеш добре продуцирано парче в свръхпродуцирано.

Криси ли е човек, който вкарва нещата в граници?

Дени: Да. Тя с показалката. Като нещо не стане и е много експресивна. Даже май точно за Miniskirt се сдърпахме.

Криси: Да, много им беше трудно там.

Дени: Тя пробваше доста вокали и нищо от това, което записа на мен не ми хареса до степен да кажа „Това е брутално“. След няколко записа, в които ѝ казах, че може да стане и по-добре тя избухна.

Криси, какво те амбицира да довършиш песента?

Криси: Аз просто така си избухвам. Имам нужда да извадя напрежението от себе си и после сядам и пак бачкам. А Дени е супер търпелив. Никога не ми е избухвал. Никога не ми се е сърдил като му кажа „Това не става, дай да пробваме нещо друго“. 

Дени: Всеки фронтмен си има някакви лудости, които си вървят с характер.Не може да правиш толкова яки неща и да си най-благия човек на света.

Криси: Истината е, че е добре, че той е толкова спокоен. Ако правех музика с някой с моя темперамент, нямаше да се получат нещата със сигурност.

Помага ли ви това, че извън музиката сте двойка?

Криси: Не смесваме нещата. 

Дени: Когато започнахме да правим музика, бяхме заедно вече от пет години. На третата разбрах, че тя може да пее. През 2015 г. се събрахме, 2020-а започнахме да правим музика. Така че, за 5 години бяхме научили и кътните си зъби.

Ще задам въпроса по друг начин: Ако ти беше в банда с фронтдама, с която ви свързва само музиката, и тя така ти избухваше, щеше ли да понесеш по този начин нещата?

Дени: Истината е, че двете неща нямат нищо общо. Криси избухва, но аз знам, че го прави, защото е недоволна от себе си и защото иска да стане по-добре. А не защото ѝ е къс фитила. Ти спомена на няколко пъти думата „компромис“, но при нас няма никакви компромиси. Просто се разбираме.

Криси: По-скоро се сърдя, защото знам, че той е прав. Потвърждава съмненията ми. Кара ме да се вгледам в себе си. А и добре, че е Дени, защото вечната ми самокритика ме кара постоянно да поправям и никога нищо не е достатъчно добро. А това е супер голяма грешка на много хора, които не изкарват музика, защото просто няма кой да им каже: „Хайде спри се вече и да дай да го изкараме това най-после“.

Усещали ли сте някога негативи от това, че постоянно се променяте?Този въпрос е провокиран от склонността не само на хората, но и на радиостанциите да слагат нещата в калъпи са да им е по-лесно.

Дени: О, любимата ми тема. Радиата са ужасни. Просто са ужасни.

Някога замислили ли сте се, че всъщност вие губите публичност от това, че не се съобразявате и използвате свободата си напълно?

Криси: Като бяхме в Нидерландия на наградите Music Moves Europe в началото на годината ме питаха: „Как оставяш себе си в музика, коятоправиш?“ Изкуството, и не става въпрос само за музиката, е единственото място, където можеш да бъдеш наистина себе си. Да нямаш абсолютно никакви граници. Никакви стени, които да си поставиш. Защото всеки слагаш едно лице за офиса, друго – за концерт, трето – за приятелите, с които се виждаш. Просто така работи социумът. Обаче музиката е мястото, където мога да кажа всичко без да ми звучи странно, без да се притеснявам от това, че някой ще ме съди. Музиката е мястото, където наистина можеш да си ти и да правиш абсолютно каквото си искаш. Ако не правиш това в изкуството си, какъв е смисъл? А ако радиостанциите са преценили, че това не е за тяхната аудитория – окей.

Дени: Аз мога да бъда малко по краен. Денят, в който започна да правя музика за хора, които си мислят, че чуват и виждат музиката по даден начин,е денят, в който трябва да спра да правя музика генерално. Защото за мен тези хора нямат абсолютно никакво значение. Това са хора с тотално различно светоусещане от мен. Това са хора, които не слушат музика изобщо. Те гледат цифри. 

Ако оставим хората с цифрите, за кого правите музика?

Криси: Аз правя музика, защото там се чувства спокойна и добре. Kато правя музика, влизам в разговори с себе си. Ако разговорът ми хареса, излиза в песен. После ако някой се хареса и се види в цялото това нещо, може да разговаряме заедно. Независимо дали е на концерт или докато той го слуша в стриминг платформите. Пак е някакъв тип връзка. Което е много яко. Много е яко да видиш артист, кой ти казва разни работи, където не можеш да ги кажеш в ежедневието по същия начин. Затова и за ментекстовете са толкова важни. Сега може би не се набляга толкова на текстовете, хората не им обръщат внимание, а по-скоро гледат дали се тактува достатъчно добре на песента.

Дени: Аз правя музика, защото имам нужда от това. Правя я от чистоегоистична гледна точка.

Със сигурност обаче имаш период в моят живот, в който правих музика, за да се харесвам на другите. Това беше най-гадният период в живота ми.

През изминалата година успяхте да стигнете и до европейска сцена, до срещи с професионалисти с различна от българската гледна точка. Какво си взехте от тези моменти?

Криси: Бяхме в Хърватия на шоукейс фестивал и след това, понеже бяхме намирани за Music Moves Europe Awards, отидохме и в Грьонинген през януари. Срещнахме се с всякакви хора.

Дени: Музикалният бизнес е ужасен бизнес, пълна смърт. Няма нищо общо с това, което трябва да бъде. Същото е като с музикалните редактори – просто едни костюмари, които са видели ниша, в която да изкарат много пари от таланта на хората. И го правят по много долнопробен и гаден начин.Това е целия бизнес. Ако нямаш конкретни слушания в Spotify няма да те завъртат в едиториалните им плейлисти. Да не говорим, че тук на Балканите, Sopitfy изобщо няма такива листи.

Криси: В момента Рут Колева супер много се бори за това, за което сме ѝ много благодарни, на нея и на Мила. Стискаме им палци да успят дапроменят нещо.

Когато излязохте на тази европейска сцена, не последва ли контакт, с някой, който може да бъде полезен за развитието ви?

Криси: Водихме разговори с представител на една агенция за синхронизации и с пиари. Но решихме, че това не е нещото, което търсим.

Дени: От агенцията за синхронизации ни предложиха скандален договор. Ще го разкажа, за да предпазя, ако мога, други артисти. Договорът, който получихме от тази агенция, която се грижи да предлага музиката да бъде използвана за кино, игри и т.н., беше брутален.

Ясно е, че те взимат голям процент при реализирана сделка за синхронизация. Но най-проблемната част беше, че, първо, те определят на каква цена ще се продава песента. Ивторо, ако договорят синхронизация, конкретната песен автоматично става собственост на компания. И не говоря само за права за бъдещи синхронизации. Говоря за всичките права – мастър правата, продуцентските права. Всичко. Ако направя мърч за тази песен, те ще приберат всичко. Може дори да ми забранят да я изпълнявам. А най-смешното е, че след успешна сделка за синхронизация, те ни превеждат един паунд и всичко вече е тяхно. Затова, като получавате такива договори, ако трябва дори дайте пари на адвокат, но трябва да сте сигурни, че сте разбрали всичко точно и сте защитени. Вие и музиката ви.

Какво предвиждате скоро да ви се случи?

Криси: Работим по втори албум в момента. След Miniskirt се надявам да изкарам поне още два сингъла до края на годината. Надяваме следващата година да сме достатъчно събрани, защото това ни е най-големия проблем, и да изкараме албума.

Правилно разбрах, че предстоящият албум ще е в настроението и звученето на “Miniskirt” и „Lit“, нали?

Дени: Да. Имаме доста идеи, които са готови на ниво „куплет-припев“. Повечето от тях са много яки, обаче не пасват на  този стил.

Значи и третият албум е готов, така ли да разбирам?

Дени: Ами наполовина, да. Даже имам много любими песни от него и нямам търпение.

Там ще се разгърнеш ли кинематографично? Ще се върнеш ли към широтата?

Дени: Може би. Има малко повече възможности за това.

Я да поговорим малко за времето на сцена. Вижда се огромна разлика в поведението ви.

Криси: Да, отпуснах се и сцената вече е мое място. Но това не ми пречи от време на време да получавам и паник атаки преди да изляза. Затова и не обичам да говоря с никого преди да се кача на сцена.

А какво правите, като стане фал на живо?

Дени: Като Криси си забрави текста.

Криси: Забравяла съм текст един път!

Дени: Три пъти. Три поредни концерта и то на различни песни.

Криси: Аз по-скоро забравям да вляза и като не вляза навреме забравям въобще какво имаше в този текст и за какво пее. Тогава можеш да видиш много близък момент между нас двамата, защото аз се приближавам към него в паника.

Дени: А аз се опитам да ѝ пея.

Настоящата публикация е създадена в рамките на проект „Слушам те“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на Licata.bg и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.