Яна Костадинова и нейните кръстовища на шумни булеварди

758

„Обикновено идеите ме спохождат, като съм на много шумни булеварди. Спирам на пешеходни пътеки, за да пиша“. Тези изречения са извадени като от текст на песен, но всъщност са част от разговора ми с един млад и адски талантлив артист. Яна Костадинова. За някои тя е Яничка Нуши – момичето, което изпя „43“. За други – фронтдамата на група „Тлен“, която в последните дни се превърна в най-голямата изненада на българската независима сцена с дебютния си сингъл „пътник“. Но всъщност това е само една малка част от вселената на Яна, която напира да излезе от нея под формата на изкуство.

След известна пауза от дебюта ѝ с първия ѝ солов сингъл и пробива на групата ѝ, спечелила третото място на Младежкия конкурс за нова песен в края на 2024 г., Яна и Тлен се завърнаха едновременно и с пълна сила във фокуса на меломаните.  Преди дни Яничка Нуши пусна втори сингъл „изтръгване“, който скоро ще се появи и с видео, а дни преди това Тлен избухнаха с „пътник“ и дебютен албум на път.

Тлен

Тлен съществува вече от 2 години, но само месеци след като се събраха, подсказаха, че идват, за да останат. Чух ги за първи път именно на Младежкия конкурс за нова песен на Музкаутор през ноември 2024 г. с парчето им „Уста“ и сърцето ми спря. Нова генерация най-накрая имат наследници, си помислих още от първите секунди на изпълнението. „През годините много съм се вдъхновявала от Нова генерация“, казва ми в последствие Яна.

В момента „Тлен“ са Яна – вокали и текстове; Йосиф Салтиел – клавир и китара; Георги Вачков – бас и Виктор Вълчев-барабани. А „Пътник“ е едно от най-дългочаканите парчета, за всеки, имал късмета да засече Тлен по клубните сцени на София. Страхотното видео на сингъла е на Камен Панайотов – режисьорът, който направи и „43“ за Яничка Нуши. Дебютният им албум е на финалната права. Записани са и вокалите на втория им сингъл. „Не бях пила кафе и бях спала само 5 часа, но някак си станаха“,усмихва се тя, след което ми разказва набързо как в движение се е научила да записва.

„Всичко се позабави, защото като стане въпрос за записване на вокали малко ми хлопа дъската. Краен перфекционист съм в дадени моменти и се докарвам до истерии. Едно и също го презаписвам и презаписвам, защото никога ми харесва. Започнах обаче да се променям. Не мога да си причинявам да правя по 200 опита, защото вредя на психическото си здраве. От тук нататък съм решила, че ще правя максимум 4 тейка на парче. Всичко това откривам и научавам в процеса на работа, защото и аз съм нова в музикалния свят“, разкрива ми тя. Колкото до албума – можем да го очакваме или в края на тази година или в началото на следващата.

Нещо, което напомня за разлагане, но звучи поетично

Името на бандата звучи малко странно. Но само за онези, които не са слушали музиката на групата. Дори да сте чули само едно парче, ще ви стане ясно, защото Яна избира да се казват „Тлен“. „Исках да е нещо, дума, която напомня за гниене и разлагане. Тлен е трудна за произнасяне дума, но съдържа  и нещо нежно и поетично“, разказва ми тя и само вмъква, че е имало и други вариант за име като „Авария“. За щастие бандата се е доверила на Яна. 

Яничка Нуши

Всъщност Яна започва пътешествието си в музиката като самостоятелен артист. И до днес целта ѝ е да развива соловата си кариера и групата паралелно. „Просто винаги съм чакала да стана достатъчно добра, за да излизам сама на сцена“, разказа ми тя. Само че талантът ѝ надига глава преди, може би, още да е готова. Получава покана за първия Самодива фестивал, след като са харесали демотата ѝ в Саундклауд. Записвала ги е в стаята си с една китара на телефона. За щастие приема поканата и заедно с останалите артисти, които тогава се качват на сцена, основават това, което днес е Самодива – обединение на млади независими артисти. А Яна е важна организационна част от него.

Признава, че и до днес не се чувства достатъчно уверена да е сама на сцена, особено, ако трябва и да свири на китара. “Пръстите ми просто омекват. Все още“, признава тя.

„изтръгване“

Вторият ѝ самостоятелен сингъл „изтръгване“ излезе преди дни и нагазва в много травматична тема за обсебващите родители или както тя ги нарича „майки хеликоптер“. Подходът в лириките е повече от интересен поглед и през детето, но най-вече през светоусещането на майката. „Тази песен написах на 17. Тогава бях прочела „Сърца за изтръгване“ на Борис Виан и в същото време много се интересувах от психоанализа, от Фройд“,връща се назад във времето Яна. 

„Исках да предам и това преживяване, което може би всеки родител има – нон-стоп да се притесняваш за детето, да си фантазираш какво лошо може да се случи. Подозирам, че начинът, по който избрах да направя тази песен, може да не се хареса на всеки и съм сигурна, че не е радиофонична. Но не ми пука“, усмихва се дяволито младият артист. Парчето ще има и видео, отново дело на Камен Панайотов, но много по-различно от „43“ и „пътник“ на Тлен. Ще е DIY и дори част от кадрите Яна е снимала сама с камерата си.

Краят на Яничка Нуши

За момента Яна се представа под псевдонима Яничка Нуши в соловата си кариера. Но това ще е временно, подсказва ми самата тя. Това артистично име идва от детството ѝ, от галеното Яничка и съкратеното Нуши от Януши, прякорът, който майка ѝ използва към нея. И този псевдоним най-вероятно ще си отиде, заедно с детството на Яна. А тя планира да затвори това детство в дебютния си албум, в който ще събере всички песни, които е писала като тийнейджър.

„Като ги издам бих се превърнала в нещо друго. Може би ще си измисля и друг псевдоним“,казва Яна. „Бих искала да мога да сложа точка на това, което съм писала като тийнейджър. То вече са минало за мен, и се отдалечава все повече. Но искам да извадя тази Яничка Нуши на показ, тъй като тя дълго е била в стаята си, депресирала се е, ревала е и е писала песни. Искам да ги дам на останалите, за да си вземат каквото им харесва от тях. Защото аз много вярвам, че както музиката може да действа на мен терапевтично правейки я, може да подейства и на други хора, като се припознаят в нея, слушайки я“.

След това ще продължи на чисто, ще стъпи в света на възрастните, ще пуска песни, които е писала вече като пораснал човек, който учи Културология в Софийски университет, работи и развива музикална кариера. Едновременно.

Думите

Яна пише още от дете. От трети клас. „Винаги съм писала с идеята думите ми да се превърнат в песен“, тихо казва тя, докато леко смутено отпива от капучиното си във се още тихия бар Timeless в една ранна делнична утрин. Не се познавахме. Яна е млад артист. На 20 години е. Интервютата все още не са ѝ станали рутина и усещам първоначалното ѝ смущение, примесено с любопитство и желание да говори за музиката си.

Вече може би на всички е ясно, че Яна е далеч от простото определение „певица“. Самата тя се възприема и представя главно като текстописец. „Писането на текстове ми е много важно“. Това са първите ѝ думи след като се срещнахме. Не се учудвам. Въпреки че в стрийминг платформите има само една нейна солова песен, и съвсем отскоро една на групата ѝ „Тлен“, съм слушала Яна на живо неведнъж, откъдето познавам и малко по-голяма част от творчеството ѝ. Без значение дали се представя като солов артист или с група на сцена, тя оставя една много силна и ярка след в съзнанието – именно с текстовете си. Красиви, меланхолични и пълни с онова отчаяние и бунт, които само младостта може да роди. 

Пеша

„Думите винаги идват с мелодия. Като се прибирам от работа и вървя пеш, не си пускам музика. Потъвам в мислите  си и започвам да си пея. Така нещата се подреждат. След това започвам да напасвам думичките. Когато това се случи, спирам и записвам в телефона, за да не изчезне“, лека-полека Яна започва да ме допуска в творческия си свят. „Не мога да пиша, докато не съм сама и на спокойствие. Да изключвам света, докато той шуми наоколо може би е някаква форма на бягство от него. Със сигурност знам, че писането на песни за дълго време е било форма на бягство за мен. Намирала съм утеха в това да си изписвам чувствата в рими и мелодии“.

държиш ме будна, защо ли? 
ти си моят таласъм
изпуши всичките цигари
и взе душата ми насън
погълни черния ми дроб
със късмет да се натровиш
после ще ти дам възможност
сам себе си да заровиш

„43“ – Яничка Нуши

След този откъс от дебютния сингъл на Яна Костадинова под псевдонима Яничка Нуши някак естествено идва продължението на темата за творческия ѝ процес. “Пиша предимно за себе си. Предпочитам в писането на текстове да съм по-критична, дори когато става дума зa мен. Може би това е някакъв опит за се съхраня. В трудни ситуации музиката ми е остров. Дори най-често музата ми идва, когато имам много шум в личния живот. Чрез писането успявам да го осмисля и анализирам. Чрез песните си изследвам неща, които ми се случват. Има и терапевтичен ефект за мен“.

„Дори когато аз съм в грешка и съм правила неща, от които не съм горда, ми е било по-лесно да ги осмисля в песен. И в творческия процес съм способна да си простя“.

Освен че пише изключително, Яна свири и на китара. Така оформя първоначалните варианти на парчетата си. „Четири акорда и идея“, както сама казва. После започват да влизат различни хора в довършителния процес. „Песните ми, чисто музикално , са като Франкенщайн. Всеки слага по нещо малко от себе си. Намирам го за много красиво“.

Днес ще извърша зло, нямам мотив
Движи ни празният локомотив
Сам съм и двама сме в моето купе
Пътят към лудостта няма билет

„пътник“ – Тлен

Страданието – път към вдъхновението

Яна е завършила Търговско-банковата гимназия в София. Място, в което „няма много изкуство“, както го описва самата тя. Затова и е било трудно да вирее там. „Като прекарваш по-голямата част от дните си на място с хора, с които няма какво да си кажеш,  започваш да се чувстваш изолиран и отлъчен. И много се радвам, че това мина. Че вече не съм тийнейджър. Макар че имам още много да уча и да разбирам как работи света“, казва Яна с широко отворени очи, които спират да мигат, навлизайки в темата за сложния свят на възрастните. 

„Ставаш на 20 и внезапно започваш да носиш толкова мн0го отговорности. Всичко изгледа толкова трудно, несигурно и сериозно. А аз все още се чувствам като един ембрион в света на възрастните. Има усещане за неадекватност в някакви момент, но се радвам че повече не съм тийнейджър. Макар тогава да имах много храна за песни, всъщност много страдах през цялото време и сега се чувствам доста по-добре“.

Талантът ѝ намира среда извън гимназията. И още докато учи излиза на сцена с първата си група Klein König (Малкия крал от немски). Там е беквокалистка, но в края на сета ѝ позволяват да изпее своя авторска песен – „Чистота“. Първият и последен път, в който парчето прозвучава пред публика. Бандата се разпада след само още един концерт, но заедно с басиста – Георги Вачков създават нова група. Тлен. 

Настоящата публикация е създадена в рамките на проект „Слушам те“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на Licata.bg и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.