През изминалия уикенд (24-25 януари), стартира поредния нов формат, който слага акцент върху младите банди, които дават качество на поп (разбирайте го в най-широкия смисъл на популярна) музиката. Той е и поредният лост, с който непознати или слабопознати на масовия слушател имена застават под светлините на прожекторите. Доказателство, че музикалното любопитство у нас рязко нараства. Този формат носи името Next Generation и е иницииран от Sofia Live Festival. В рамките на два дни даде сцена на общо 6 групи от България и Балканите, които се представиха в Sofia Live Club. Слушахме и гледахме любимите ни Lunikk, Mono and the Stereos, на които залагаме огромни надежди за светло творческо бъдеще, Jenyka, както и румънците Alone at Parties, унгарско-сръбския проект Nemeček и гръцкия музикант Thanassis Dzingovic с бандата му.
ДЕН I:
Първият ден беше доминиран от българските артисти. Творческото дуо Дени Попов и Кристина Йорданова, или просто Lunikk, са една от големите сили на новата българска сцена. Само преди дни те се завърнаха от фестивала в Грьонинген, където участваха като номинирани за наградите на ЕС Music Moves Europe Awards. За 4 години от двойка, която започва да твори у дома заради рестрикциите на Ковид епидемията, те са се превърнали в истински динамит на сцената. Присъствие, характер, визия и силна връзка с публиката, са нещата, които отличават живите им концерти. Музиката им е онова, което може да привлече дори най-заклетите противници на попа, защото в нея няма нищо от захаросаността на иначе шлагерната естрада, която се лее от българския национален ефир. Заедно с тях на сцената излезе и един от най-добрите млади барабанисти Радо Казасов.
Lunikk:
Mono and the Stereos:
Mono and the Stereos са може би най-новото явление на сцената, което привлича почитатели със 100 км/ч. До сега ги бях слушала само в стрийминг платформите и веднага признах качествата на продукцията им. Но на живо разбрах защо само за месеци са увлякли толкова много и стабилни фенове. Музиката им е смела, неподлежаща на граници, многопластова. Звучат и се държат като опитна банда, творчеството им носи някаква зрялост, която съвсем не отговаря на ЕГН-тата им. И онази щипка различност с въвличането на иначе класическата цигулка в песните им определено изгражда солидна идентичност.
Моно Николов попадна в радара ми още преди няколко години, когато се премести от САЩ в родната си България и започна да ни показва музиката си. Първо с няколко самостоятелни сингъла под собственото си име. После -като част от Ouch Blanket. А сега го гледам в бандата му Mono and The Stereos и си доказвам за пореден път, че има нещо в това момче. Може би широтата на погледа и свободата на мисълта… Имат страхотна енергия на живо. Адски динамични са и дори парчетата им звучат коренно различно, заради тези електрони, които излъчват при пряк контакт.
Alone at Parties:
Alone at Parties са румънци. От Клуж-Напока. Много приятна лирична инди банда. Топли вокали, нежни хармонии, но без заучените формули на баладата. Музика за сърцето и коренно различна, но не по-слаба, енергия на сцена от българските взривове в първия ден.
Те бяха подготвили и малка изненада. За една песен на сцената към тях се присъедини българката Деси Латинов. Alone at Parties са се запознали с нея по време на участието си в So Alive Music Conference в София и тази среща се е превърнала в бърза творческа сесия, а резултатът е общо парче.
ДЕН II:
Вторият ден на Next Generation беше в другата крайност на емоционалната крива. Доста по-лиричен, музикантски и доминиран от групи от Балканите.
Dzingovic:
Първи на сцената се качиха гръцкият китарист Thanassis Dzingovic и групата му. Въпреки че песните им бяха на гръцки и не разбирах текста им, бяха толкова емоционални и носталгични, че ме убеди в искреността си. Dzingovic е едно от разпознаваемите имена на гръцката инди сцена. През 2021 г. пусна първия си самостоятелен албум, а тази година предстои да излезе втори.
Jenyka:
Jenyka е безсрамно млад български изпълнител, композитор и инструменталист. Още в гимназията тя има такъв авторски репертоар, какъвто двойно по-възрастните ѝ колеги трудно събират. Прави откровен поп. Парчетата ѝ се движат в модерните днес рамки на стила. Отличават се с чувствителност и женска енергия.
Nemeček:
Живителната енергия на вечерта беше унгаро-сръбската банда Nemeček. Те бяха и голямото стилове изключение в Next Generation със своя нойз рок. Но съвсем не се съобразяват с ограниченията на един стил, а смело вкарват фолклор и прогресив елементи. Въпреки недостатъчното публика във втория ден на формата, те успяха да развържат част от бесовете си на сцена. Банда, която определено бих се радвала да се върне за самостоятелен концерт пред стабилна публика. И тога проектирам истинска вакханалия с много танци и пръски пот летящи от сцената.
