Музикалната хидра Александър Веждаров-Vezhdi

97

Горещо е лятото на 2026-а. Адски горещо, да му се не знае. Гореща беше и сутринта, когато с Александър Веждаров – Vezhdi (ударението е на първото „е“ – Вѐжди) си уговорихме среща в центъра на мързелива ваканционна София. Градинката зад стария книжен пазар на Солунска беше най-примамлива със сянката си. А и част от постоянните ѝ обитатели внесоха философски колорит в разговора ни. Всички пейки бяха населени с търсещи прохлада, затова седнахме под зоркия поглед на бюста на …..

„Казвам се Александър Веждаров. На 27 години съм. Роден съм в Благоевград, израснал в Самоков. Учих три години в Англия и се върнах тук, за да правя моето си нещо“. Така в три изречения се описа самият той. Но няма как да ми е достатъчно, защото срещам Vezhdi постоянно на различни сцени, с различни музиканти и различно амплоа. Повече от интересен е този музикален калейдоскоп, който той поставя пред личността си.

В началото е китарата

Животът му е музика и е така още откакто е 9-годишен, когато за първи път хваща китара. Днес е фронтмен на метъл бандата Attaxic, развива солова кариера под името Vezhdi и е част от няколко странични експериментални проекта, най-интересният от който е Ognebesgur. 

Детството в Самоков е точно толкова скучно, колкото във всеки малък град в България, затова китарата е неговият портал за бягство от ежедневието. Класическият китарен ансамбъл Акустика обаче  стават недостатъчни в тийнейджърските му години и той хваща електрическата китара. На 15 вече свири по барчетата в Самоков с първата си банда Outcast, която по-късно прекръстват на Me and Mosquito, щом започват да пишат авторска музика. В нея свири на китара и пее. Стилът им е гръндж с влияние от сайкъделик и малко стадионен рок – Muse, Soundgarden, Arctic Monkeys. 

И докато ми разказва за тези първи години в музиката, покрай нас преминава бездомник, считаш за нужно да ни осведоми, че му викат Васил Левски, който завършва тирадата си с думите „Убий дявола, за да не те убие той!“ „Силни думи за финал“, усмихва се Vezdi и се връща към детството си, повлияно от AC/DC, Bon Jovi. По-късно идват Nirvana и Pearl Jam, за да се отклони към по-експериментални артисти като Filter, Swans, IDLES. 

Англия е gamechanger

След като завършва гимназия в немска паралелка заминава за Бристол и завършва Creative Music Technology. Широка специалност, включваща тонрежисура, композиция, саунд дизайн. „Пребиваването ми в Англия повлия доста на развитието на възприятията ми как трябва да звучи моята музика. В момента, в който се преместих там започнах да правя соловите си неща. Нямах банда и започнах да се интересувам повече от това какво мога да направя сам. Бристол, като място с доста развита електронна сцена, ме бутна в тази посока. Отворих се за електронна музика и за експериментиране в тази посока“, разказва Vezhdi. 

“До голяма степен съм самоук. Правех самостоятелни опити в стаята си, като гледам артисти, на които се възхищавам. Преминах и през хип-хоп период, в който много исках да правя рап бийтове. Вдъхновявах се от Kenny Beats, който снимаше оналйн поредица за това как да направиш една песен от нулата. Доста техники съм си крал от него. Гледах брейкдауни на песни. Други, от които съм си взимал в този период са James Blake, fred gain..,  Skrillex и други електронни продуценти. Много харесвам и Eric Valentine, продуцирал Queens Of The Stone Age. Ето, при мен винаги е имало баланс между рок и нещо друго слепено“, изрежда дълго Vezhdi, докато аз се опитвам да смеся всички тези влияния наум, чудейки се дали ще се получи на финала нещо близо, до соловата му музика.

Indi bass

Не, не се получи нищо подобно. Или поне нищо близо до издадения му дебютен дългосвирещ албум „But Why?“, който излезе в края на април тази година. Нито пък като EP-то, което го предхождаше – „Good Question!“ от 2021 г.

С тези два рилийза зад гърба се, той вече може да определи точно и стила, в който се подвизава, който, като че ли си е негов личен – indi bass.

But Why?

Дълго чаках този албум да се появи на бял свят. Може би близо две години. Или по-точно, откакто чух Vezhdi като самостоятелен артист за първи път. Беше в началото на 2024 г. на Младежкия конкурс за нова песен, който той спечели с парчето „Blow Up“. Излезе на сцената само с контрабасиста Христо Стоянов. Тази песен беше като изтръгната от дълбините на съзнанието с писък. Нямах търпение да чуя още от това. Но… не стана така. С излизането на But Why? се оказа, че „Blow Up“ стърчи с различния си стил сред останалите парчета, които са сравнително хомогенни. Въпреки финалния ѝ вид и аранжимент, които са доста различни от акустичния вариант, в който я слушах, пак се отличава значително. Оказа се търсен ефект от артиста. „Винаги трябва да има и едно лирическо отклонение и това е моето“, усмихва се Vezhdi.

Песента е много важна лично за него, но не само заради наградата. „Важна е, защото е една от песните, с които се гордея и смятам, че добре изразява душевността ми и до ден днешен някак си не съм я намразил“, усмивката се разширява дяволито и се разлива по лицето му. „Когато я правих бях в период, в който се сблъсквах с някаква тревожност в голяма част от дните си. Като цяло не се възприемам за човек, който се идентифицира с такава тревожност и това много ми тежеше. Песента е точно за това – как ме преследва това чувство и как искам да видя, че се взривява“, съвсем спокойно обяснява Vezhdi и уверено заявява, че звука на следващия албум ще клони повече към „Blow Up”.

Бърз първи албум

Освен, че събира еднородна смес от архива с вече написани песни, Vezhdiпише и едно чисто ново парче – „Trying To Hide”. “Is It Too Late” е колаборация с Червенски, а на „Сам в мрака“ дели авторството на текста с гост вокалистката Димана ака Лютеница. Всичко останало записва и продуцира сам. 

Слушай целия албум:

https://open.spotify.com/album/62oQ4yTQMuJi7PhqfbzoRa?si=Lb72XCujQyOGX0hQ-I6jFA&utm_source=copy-link

Номер 2

Следващият албум, вече се е загнездил в главата на Vezhdi. “Mоже да е коренно различен. Все още напипвам звука си. Но мисля, че вече горе-долу знам какво да направя. Имам не малко песни, които чакат да бъдат дооформени. Ще продължавам да гоня звучене с повече електронни и акустични елементи в него”, загатва той. От известно време работи с барабаниста Макс Стоименов и във втория албум, той със сигурност ще се появи в кредитите. 

Въпросите

От къде обаче идва това странно и неопределено име на албума – “But Why?”, особено след като няма и парче, което да го носи. Провокирах Vezhdi сам да отговори на въпроса, който задава със заглавието: „Но защо?“ „Нямам отговор. Просто съм човек, който винаги си задава въпроси и с изграждането на този албум през цялото време се питах – ЗАЩО“, казва след доста дълъг размисъл той. Връщайки се няколко години назад, намираме доказателство за това в името на първото му ЕР – „Good Question!“ Пак въпроси, пак питане. Въпросите движат не само музиката, но и живота му, признава артистът. Но на кой ли въпрос винаги е търсил отговор? Това определено го затрудни, но след известно време отговори: „Това ли е то? Като „то“ е правилното нещо, нещо, което усещаш като важно.“

Неговото метъл Аз

Vezhdi обаче живее и паралелен музикален живот с метъл бандата си Attaxic, към която се присъединява още щом се прибира от Бристол през 2019 г. Там на преден план е гласът му, а зад сцена – той е основен композитор и текстописец. Нищо от това, което прави с групата няма общо със соловата му кариера. Дори звукоизвличането му е различно. Направо е невероятно как може да ги раздели и да не привнася от едното в другото. Или поне не видимо за обикновеното ухо.

Слушай Attaxic:

 Свръх експеримент

Ognebesgur е поредната глава на хидрата, която Vezhdi подхранва в артистичния си живот. Проект с необикновено име го свързва с Денис Манев, част от новия български ъндърграунд и електронна сцена, и контрабасиста Христо Стоянов, с който направиха „Blow Up“. Тази трета глава на хидрата е най-експерименталната от всички, които Vezhdi обитава в музикалното си тяло. Тя не признава граници между стилове и комбинира всевъзможно звучене, като включва дори чалга. Е, изкривена и модифицирана до балкан рок.

Невидимата глава

Хидрата има и още една, почти невидима глава. Vezhdi продуцира и свири за други артисти сравнително често. „Миналата година работих доста с Кирил Икономов, който за жалост почина наскоро. Той е легендарен композитор. Работих известно време в неговото студио и с Мая Нешкова. С Теди Кацарова, направихме две песни“, изброява той.

Граници

Че няма музикални ограничения май вече е ясно. “Бих правил и чалга“, без преструвки и категорично заявява Vezhdi. “За мен има само добра и лоша музика. Дори да направиш най-захарния продажен поп трак, ако има як заряд, се усеща. И който и да си, ако го има този заряд, не може да отречеш качеството. Освен ако не си прекалено заседнал във вижданията и елитизма си. И аз съм минавал през фази, в които съм бил елитист. И в момента едно от нещата, които най-много ме дразнят са точно тези хора, които слагат пръчка в гумата на колелото, което се опитва да отиде към някакво ново интересно място“, леко се разпалва той. 

Но продължава: „В момента осъзнавам, че за мен, като човек, правил повече ъндърграунд и експериментална музика, по-рисково е да пусна мейнстрийм песен. Хората, които са по-затворени, ще ме зачеркнат. И това е огромен парадокс с наименованието „експериментална музика“. Да правиш експериментална музика означава да си отворен към всякакви експерименти“. А той определено е и изглежда, като човек, които въпреки рисковете, би правил точно и само каквото си поиска.

Настоящата публикация е създадена в рамките на проект „Слушам те“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“, в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциация на европейските журналисти. Отговорността за съдържанието е на Licata.bg и по никакъв начин не отразява официалните позиции на финансиращите организации.