Of the Wand and the Moon – на прага между мрак и светлина (ФОТОГАЛЕРИЯ)

Всеки концерт носи своята харизма. Едни са бурни и енергични, зареждат публиката с адреналин, който може държи човек в продължение на часове или дни. Други са по-спокойни и мистични, могат да те вкарат в дълбоки размисли. Аз лично винаги си тръгвам с една преобладаваща емоция. Но хладната есенна вечер на 15 октомври в столичния клуб Live & Loud беше различна заради гостуването на Kim Larsen и неговия мистичен проект Of The Wand and the Moon. И по време на концерта, и след него се усещаха различни, донякъде противоречиви чувства.

Типично клубът беше пълен с хора, оживени разговори, смях. Интерес будеше мърч щандът, на който освен тениски и дискове имаше оставен дневник, който хората разлистваха с интерес. Малко след 21ч. на сцената се появи фигура и в този момент всичко замлъкна. Кратки аплодисменти. И магията започна.

От Saturnus до Of The Wand and the Moon

За разлика от дет/дуум метъл бандата Saturnus, в чиято история датчанина Kim Larsen е написал името си с дебели букви срещу ролите на китарист и композитор, соловият му проект Of the Wand and the Moon е в доста по-спокойна насока. Няма и следа от гняв, болка, гърлени вокали и избухваща мощност. Интересно е, че въпреки това в по-спокойните моменти в песните на Saturnus се усеща почеркът на Larsen. 

Свещ в мрака

Определено това беше един от онези концерти, които успяват тотално да те изкарат от ежедневието, карат те да забравиш за външния свят и събужда въображението. Kim Larsen, сам на сцената, успя да завладее пространството с излъчването и мекия си топъл глас. Усещаха се уют, спокойствие, някаква невидима интимност, бих казала също топлина, но не изгаряща и плътна, а по-скоро като от запалена свещ в мрака. Мрак – от тук идва противоречието. Сред реклаксиращата атмосфера витаеше и меланхолия, някакво чувство на самота… 

Рунически послания

Няма как да не отбележим и цветята, които имаха основно място в минималистичния реквизит на сцената и заемаха централна позиция, увити около микрофона. На фона на тъмната сцена те бяха като напомняне, че зад мрака има светлина, цветове и красота. Внимание привличат и руните на акустичната му китара. Не само допълват визията на сцената, но и носят послание. Означават This machine kills time. Първоначално последната дума е била politics, но в последствие я е заменил с time. По думи на Larsen вдъхновението му за това идва от белязаната с This machine kills fascists китара на един от най-влиятелните американски музиканти на миналия век – Уди Гътри.

Сетлистът

Въпреки че по сцената липсваха обичайните елементи, приковаващи вниманието (бурно движение, резки светлинни ефекти, екстравагантни костюми…), погледът на всеки в залата беше насочен към артиста през цялото време. Малко като хипноза. Сетлистът беше разнообразен, смесица от по- стари творби и такива от по-скорошни албуми. За мен най-открояващи се бяха Whispers of the Past, Tear It Apart и Sunspot.

Връщайки се отново към концерта осъзнавам, че онази „горяща свещ“ най-вероятно е била самият Kim Larsen. Един човек с една акустична китара, наподобяващ самотен воин, успя да създаде баланс между мрака и надеждата.

ФОТОГАЛЕРИЯ: