Крах и красота – shoom и Blanco Teta в София

Не особено популярни стилове. Непопулярни у нас чужди банди. Страхотен концерт с атмосфера. Така премина неделната вечер, 12 октомври, в столичния клуб Паве с нидерландците shoom и Blanco Teta, чийто членове идват от Аржентина и Колумбия. Събитето беляза финала на Балканското турне на shoom и e част от световното турне на Blanco Teta. Предходната им дестинация беше Швейцария, а съвсем скоро те ще са част и от музикалния фестивал “Baybeats” в Сингапур.

Много шум за нищо – Не! shoom

Излизайки на сцената shoom изглеждат като пет млади, леко срамежливи момчета, но още от първата нота те хвърлят в джаза. Саксофонът те пронизва, а когато цялото нещо влезе в ритъм – влизаш и ти, танците и забавлението са гарантирани.

Признавам, че не ги бях слушала преди и не знаех какво да очаквам, но за феновете на нео джаза и авангарда, самите shoom определят black midi и Jojn Coltrane за две от силните влияния върху това, което създават. Аз бих допълнила тази асоциативно-вкусовата палитра с Maruja (които между другото наскоро пуснаха дебютния си дългосвирещ албум “Pain to Power”), The Comet is Coming и дори Mammal Hands (английски нео-джаз, стил, който shoom също назовават за свой influence). Ако до сега не сте слушали никоя от изброените групи, дайте им шанс.

Казаното за shoom не е “Много шум за нищо”. Често пътувам за да слушам хубава музика на живо и ако имам път към родния за групата Грьонинген с удоволствие ще отида да ги видя. Но дори да не ги преживея отново лично, със сигурност ще ги препоръчам на всичките си приятели в Нидерландия и се надявам те също да си прекарат повече от чудесно. 

Патерици и танци

На слизане от сцената Shoom пожелаха успех на Blanco Teta. Басистът, и единствен мъж в иначе дамската втора банда, трябваше да се качи до сцената с патерици, което, като първо впечатление, не ни подготви за това колко силно ще бъде и неговото изпълнение. Макар принуден да свири седнал той намираше всячески начини да се движи в ритъма на музиката. Нищо на тази сцена не беше статично, дори челото беше по-скоро танцов партньор, отколкото неподвижна фигура.

Едноименният дебютен албум Blanco Teta (2017) и Rompe Paga (2020) са двете тави, които ги правят разпознаваеми на ъндърграунд сцената. След 5-годишна пауза в издаването на нов маериал те се завръщат мощно с новата си колекция La debacle de las divas (“Крахът на примадоните”), която излезе тази година. Именно третият студиен албум на Blanco Teta е повод за настоящото турне. Той е остра критика на капитализма и устройството на модерния свят, както го познаваме. 

Нищо не е каквото очакваш

Tова, което Blanco Teta правят е напълно извънземно. Защо ти е китара, когато можеш да използваш чело? Защо ти е „класически“ британски пънк, когато може жени да ти крещят на език, който почти не разбираш? Басът и барабаните заедно с distorted челото са разтърсващи като земетръс, а вокалите са неконтролирани и те потапят като последвало цунами. Сцената и публиката бяха обгърнати от дим и раздиран от виковете на Josefina Barreix. “Mechita” си бетонира мястото като мое любимо парче от групата, на което цялата публика се забавляваше и подскачаше. Същото разбира се може да се каже и за парчетата “La Debacle” и “Subiduki”, като едни от най-танцувалните в новия албум, а и изобщо от групата.

Няма да задълбавам и да се преструвам, че разбирам много повече от творчеството им отвъд откъслячни фрази и изрази като “Que te paso Esther? Tu corazón tiene forma de cheque” (Какво става Естер? Сърцето ти има форма на чек.); честно казано това ми е достатъчно да знам по-важното – че в бъдеще искам да разбера много повече.

Тази група се отпечата толкова добре в съзнанието ми, че за напред, мислейки си за нойз пънк, ще чувам точно техните оглушителни звуци в главата си. Или може би просто трябва да отида на УНГ след близката си срещата с южноамериканската четворка…?!

Единственият недостатък на този концерт е, че макар публиката да не беше никак малка, тя беше по-срамежлива от очакването и така и не стана един хубав мош пит а Blanco Teta много го заслужаваха. Можем да си помечтаем за на нови срещи с надеждата за малко повече блъсканица.