Sunn O))) за първи път в България – звук и физическо изпитание (ФОТОГАЛЕРИЯ)

20 години концерти. Хиляди събития и всевъзможни жанрове. Гигове из цяла Европа. Почти постоянно, без празна седмица. Била съм на какво ли не. И до преди 2 дни си мислих, че съм видяла всичко. Че оттук нататък само ще запълвам паметта си с нови вариации на вече видяното. Но това, което направиха Sunn O))) (Чете се само Sunn, a О))) е символ на вибрациите, които създават), беше нещо, което дори не подозирах, че съществува. Знаех, че са авангардни, знаех че правят нетрадиционни събития, и въпреки всичко това, очакванията ми бяха разбити на пух и прах още на 10-тата минути. Умишлено не казвам на първата, защото си дадох поне 10 минути време, в което да изчакам този пърформанс да се превърне в концерт. Не стана. Не беше концерт и не се превърна в такъв. На 17 октомври в Joy Station, се случи нещо средно между ритуал и физическо изпитание. 

Знам, колко неразбираемо звучи всичко до тук и, в опит да събера вечерта в думи, ще започна хронологично. Денят е петък, вали като изведро и небето е стоманеносиво, отиващо към мръсно черно с настъпването на вечерта. Иначе жужащият Содом и Гомор ака. Студентски град е необичайно празен и притихнал, въпреки че вече е 20:00 ч. – времето на най-дивите купони в края на седмицата. Пред клуб Joy Station има две малки групи пушачи и в нито една от тях не се чува българска реч. Влизам вътре в почти пълна тъмнина. Няма толкова хора, колкото очаквах, предвид виртуалния интерес към събитието, но често става така – обичайното разминаване между реалност и социални мрежи. Почти няма и българи.

Сцената е изтеглена напред и по ръба ѝ вече здраво са завардили места явно най-големите фенове на Sunn O))). И тук идва първата много явна индикация, че ни очаква нещо безкрайно необичайно – всички до един бяха оборудвани с тапи за уши. Да, организаторите от Wrong Fest бяха предупредили да се запасим с такива, бяха подчертали дебело още, че събитието е забранено за деца от съображения за сигурност. Първите редици от фенове са мълчаливи, стоят и чакат без да говорят. Затова един силен мъжки глас се открои така ясно, когато се разкрещя на английски “Това е моето място, разбираш ли, аз си бях тук, кое не е ясно?” Като че се бореше за последното място в спасителната лодка на Титаник. Ожесточено и категорично. Това не беше просто спречкване за по-добрата гледна точка на концерт, това беше много повече. 

Светлините угаснаха напълно. От пода на сцената, насочени към тавана, блеснаха прожектори, а пушек машините започнаха да бълват облаци, които се превърнаха в завеса пред цялата сцена. Интензивният дим скри напълно иначе плашещото количество усилватели, подредено в полукръг до тавана. Тръгна интрото – запис от хаотични звуци и думи, като че от концерт, но не съвсем, защото липсваха песните. Продължи твърде дълго, което наслои толкова голямо напрежение, което падна като слана върху всички в клуба. А те ставаха все повече. Аз лично не бях подготвена какво ще се случи след това.

Stephen O’Malley и Greg Anderson се появиха безмълвно на сцената, облечени с дълги черни роби с качулки, като монаси. И точно там, докато димът ги обгръщаше напълно, а те удряха първия си тон в полумрака, всичко приключи. Един тон, преминал през десетки усилватели и излизащ като юмрук, който те удря физически, в слънчевия сплит. Диафрагмата ти се свива, главата ти като че вибрира, мускулите на корема реагират. Тялото ти спира да се подчинява и се опитва да се съхрани от тежките звукови вибрации, които сиатълското авангардно дуо създава. Първото, което си помислих беше “Звукът може да се усеща и физически и то толкова силно!”

Sunn O))) експериментират от 1998 г. и са известни с екстремно силния звук на изявите си. Някои ги определят като авангарден метъл, други – като дуум, дрон, дарк ембиънт и нойз рок. По дяволите, хора, как изобщо може да определите музикален стил в този пърформанс. Всеки тон виси като огромно бръснарско ножче във въздуха в продължение на минути и чегърта вътрешностите на застаналите пред сцената!

Че стил няма е ясно. Няма и музика. Има само експериментален звук, който те удря като парен локомотив и влияе почти изцяло на тялото ти. Изпитва границите му. А то, тялото, докарано до екстремности, принуждава мозъкът да започне да работи по необикновен начин. Вкарва го в транс. Почти го изключва. Затова и всичко в залата приличаше на един огромен ритуал. Публиката беше напълно неподвижна, със затворени очи. Някои се поклащаха съвсем леко, почти невидимо и напълно неволно, напред-назад. На други, от време на време, им се подкосяваха коленете, омекваха. Някои не успяваха да издържат на това физическо изпитание и правеха кратки паузи за цигара навън, за да съберат сили и да се върнат. Артистите на сцената не се виждаха. Всичко беше обвито в плътен дим. Цялата зала, не само сцената. Светлината беше оскъдна и единствената ѝ цел беше да създаде стена между сцена и публика. 

Част от критиците на Запад определят звука на Sunn O))) като “разместване на тектонични плочи”. Това е може би и най-близкото, до онова, което чух миналата вечер, на първото гостуване на авангардното дуо в България. Влудяващо бавно темпо, дистортнати китари, липса на какъвто и да е ритъм и мелодия и необичайни настройки на инструментите. Sunn O))) правят нещо, което никой друг не прави – събират хаоса в звук, усилват го до безкрай и вкарват публиката във физическа медитация.

Този пърформанс не е за всеки. А дори да можеш да го приемеш и издържиш психически, съвсем възможно е тялото ти да откаже. Признавам, това беше и един от малкото “концерти”, от които тръгнах преди да е приключил. Въпреки любопитството им, въпреки висококачествените тапи за уши, с които работя, и живия интерес от това, което следва, тялото ми каза “Стига!” Но Sunn O))) са и нещо, което трябва да се види поне веднъж в живота.

ФОТОГАЛЕРИЯ: