Часове след последните акорди на трите сцени на най-новия фестивал PhillGood в Пловдив, мога да кажа само едно – сладка болка в краката, препълнено с емоции съзнание и безкрайно музикално щастие, което е лепнало глупашка усмивка под леко уморените ми очи. Този фестивал е едно от най-добрите неща, които можеха да се случат на българската концертна сцена. А хедлайнерът в заключителния, трети ден – Moby, подпечата категорично мнението ми. И не само моето, а на хилядите, които бяха окупирали Главна сцена, за да го видят, чуят и потанцуват с него.
Вървейки по алеите на Гребния канал след края основната тема на дискусиите беше коя вечер е имало най-много публика. Очакваме организаторите Fest Team да кажат това, а аз мога само да допълня, че толкова много хора, на това място не се сещам да съм виждала.
Това, с което PhillGood спечели категорично публиката беше стиловото разнообразие и имената, които винаги сме искали да видим в България, но дори не сме се осмелявали да си мечтаем (най-вече говоря за Gorillaz).
Главна сцена в Ден 3 беше доминирана от истинска палитра от стилове. От експерименталните германци Einstürzende Neubauten, през чистокръвните британски рокаджии Suede, до неповторимия синоним на позитивна енергия и послание Moby – артист, който може да се събере само в собствен стил, категорично различен от всичко останало.
ВИЖ ВСИЧКО ЗА ДЕН I С ХЕДЛАЙНЕР THE CURE ТУК!
ВИЖ ВСИЧКО ЗА ДЕН II С ХЕДЛАЙНЕР GORILLAZ ТУК!
Main Stage:
Старт на Главната сцена дадe американската пост рок Son Lux. А веднага след нея, със своя авангард ни заляха Einstürzende Neubauten, водена от Blixa Bargeld. Не малко хора бяха на фестивала специално заради тях и медитативните им музикални експерименти. Направо е изумително какви звуци могат да извадят от почти всичко тези артисти. С ръчно направените си инструменти от тръби, въжета и какво ли не, граници за тях не съществуваха.
Suede
Настроението рязко се смени, пулсът се вдигна, а адреналинът удари в ушите, още с качването на британците Suede на сцената. Те стартираха направо на скорост, без да се бавят, без приказки. А лидерът им Brett Anderson още на второто парче влезе в публиката за ужас на охраната. Направи го още на няколко пъти. А докато беше на сцената не спираше да тича, скача, да се катери по мониторите и да танцува. Признавам, истинско достойнство е мъжете да могат да танцуват като Brett. Официалната му бяла риза, определено подлъга какво ни е подготвил. Нищо общо с възпитана музикална среща. Напротив – Suede се развилняха с необуздана рок енергия. Цялата банда свиреше на максимум по време на сета им, който продължи цял час и половина. Никой не се спести за секунда. Не само физически и музикално, но и емоционално. Brett като че ли изстрада всеки текст, който изпя. Изигра го с тялото си, което ту подскачаше, ту лежеше на сцената и шептеше или пък беше на колене и се молеше. Фантастично шоу от Suede, което логично събра публиката от всички останали сцени.
Moby
Необходими бяха по-малко от 15 минути на екипа, за да преорганизира сцената за хедлайнер Moby. Естествено шоуто му беше съпровождано с много светлина и мултимедия навсякъде. Но най-вече, с неповторимата харизма на един от най-отличителните живи артисти. Категоричната му позиция за обществото, в което живеем е навсякъде. В парчетата му, дори по кожата му, татуирана със собствените му вярвания.
На 60 години Moby не спря да тича от единия до другия край на сцената, да свири на китара, синтезатор и ударни и да прави това, в което е най-добър – да създава щастие. Направи го музикантски, с група зад гърба си, която включваше цигулка, виолончело, барабани, китара, две беквокалистки и DJ. Разходи ни през цялата си дискография, стартирайки от първото си издадено парче Go и завършвайки с Porcelain. Какъв финал само!
Moby:
Suede:
Einstürzende Neubauten
Son Lux:
PhillCool Stage:
Истинският финал на PhillGood Festival се случи точно на тази сцена и то с големите Thievery Corporation. Безкрайна енергия и мощни емоции ни изпратиха от Гребния канал с мисъл за следващата година.
Целият трети ден беше изключително пъстър на PhillCool Stage. Старт дадоха страхотните hug or handshake. Последваха ги емоционалните Lunikk, а след тях се качиха швейцарските електронни експериментатори Kadebostany.
Thievery Corporation:
Kadebostany:
Lunikk:
hug or handshake:
PhillRave Stage:
