Точно на 1 август, точно преди 25 години е първата репетиция на четири, смело мога да кажа, деца – Васко Райков, Васил Първановски, Мартин Стоянов и най-малкия Боян Гергиев. Вчера, 1 август, момчетата отбелязаха този четвърт век откакто са неразделни, без промени в състава и дълги отсъствия от сцена, в присъствието на тяхното вече многочислено „семейство“, пълно с точно толкова големи хлапета, колкото са били те на първата си репетиция. Кръгът е затворен, Odd Crew вече са много повече от метъл банда.
И както винаги Odd Crew празнува щедро. Този път с двоен концерт – акустичен и електрически. Направо си бяха два пълни концерта, коренно различни, един след друг, и повече от 3 часа разходка сред 9-те им студиини записа (включително из трите им първи албума под името „каскадьори“).
Part I: Акустично
За първата част от вечерта зад огромното черно платнище с надпис Odd Crew, което криеше сцената, бяха подредени много горящи свещи, пианото на Васко Райков, ретро лампи. Всичко това накара публиката, или както бандата обича да я нарича – семейството им, да се почувства сякаш е в хола на групата. Близко, интимно, много лично. Музиката се вливаше директно в нервната система на всеки един от стотиците фенове, изпълнили пространството между огромните дървета в „Маймунарника“. Може би най-красивата гледка бяха децата, накацали по раменете на родителите си или свободно тичащи наоколо, трети – накацали по огражденията пред сцената. Някои пееха с групата, други вдигаха показалец и кутре към небето. Всички – свободни и щастливи, и без да знаят – вдъхновени от Odd Crew, който са получили по наследство от фенщината на родителите си.
Семейството и децата
С годините връзката на бандата с децата става все по-силна, особено след като повечето от тях вече сами са родители. Ако можехте само да видите Бонзи и Васко Първановски след края на шоуто как прегръщаха най-малките на предните редици, подаряваха им палки и перца за китара… А Васко Райков отправи едно от най-силните си послания още в първата, акустична част, качвайки на сцената собствената си дъщеря Лея. Малкото русо изящество направи дебюта си пред публика с песен извън репертоара на Odd Crew и завладяващия рефрен „шуб шу а“, който феновете подеха и я съпроводиха до края.
В музикалната си разходка през годините Odd Crew изсвириха „Dust In My Eyes“, „Bitterness Inside“, „Same Old Me“, „Lay On Me“, а за финал на първата част „Desert Skies“ от последния им албум „Dark Matters Part I“ и „Реката на времето“ от годините, в които все още бандата се казва „Каскадьори“ – чудесен времеви мост през тези 25 години.
Part II: Електрическо
Час и половина акустична наслада и кратка почивка за пълно пренареждане на сцената трябваше да подготви „семейството“ за обещаните болки във врата във втората, електрическа част на концерта. Вързаните коси бяха разпуснати, черните якета бяха по гърбовете им, момчетата бяха в доспехите си за покоряване на метъл върхови емоции. Черното платно пред сцената падна под първите звуци на „Morning Lights“ от „Dark Matters Part I“, за да се качим в машината на времето към „A Bottle of Friends“, „Two Steps To Hell“, „I’ll Take My Rest When I Die“, „I Ain’t Losing Myself“, „Stuck“, и да се върнем отново към последната им тава с „The Moment“, „Farewell“, че чак до най-новото им парче „Wings On A Burning Wind“ – първия сингъл от предстоящия „Dark Matters Part II“.
В тези късни часове на вечерта се формира и най-„милият“ и „приятелски“ мошпит, който сме виждали, не без изричните инструкции на Васко Райков, който припомни на всички с по-висок адреналин да не забравят, ако има паднал в танците човек да спрат, да го изправят или изнесат и тогава да продължат.
Емоциите от тази дълга, но неусетно изминала вечер бяха повече от силни и толкова светли, че пръскаха светлина на фона на всички черни тениски, залeли „Маймунарника“. Така се празнува музиката!
Честит 25-и рожден ден, момчета!
