Me And My Devil – танци с дяволи (ФОТОГАЛЕРИЯ)

Me And My Devil @ club Stroeja (05.11.2025) Copyright: Licata.bg/ Ivanichka Kyuchukova

Me And My Devil са ключ. За мен, а и не само – ключ към удоволствието. В последните 5 години откакто съществуват, неуморно повтарях, че отивам на всеки следващ техен концерт с нагласата, че ще ме изненадат, защото не знам какво да очаквам от тях. Първо, това постепенно, но сигурно се променя. Неминуемо е, когато следиш една група отблизо. Второ, като че и самата банда фиксира посоката и целите си към това много простичко нещо. Та Me And My Devil се превърнаха в ключ към удоволствието. Убедена съм не само за мен, съдейки по пълния клуб „Строежа“ в безсрамната за купони сряда вечер (5 ноември).

(ВИЖ ОЩЕ: Ангел Каспарянов (ЧАСТ I): На сцената знам къде се намирам. Намирам се в себе си!)

Ето и нещата, които аз и все по-големият брой фенове, които има бандата, знаем със сигурност, преди да отидем на концерт.

Ще се танцува. Това е задължително и от двете страни на сцената. Цялата група танцува. Фронтменът Ангел Каспарянов те въвлича в своите символни танци, които превеждат с езика на жестовете текстовете на парчетата. Басистът Мартин Стоянов танцува по десетките копчета, наредени пред краката му, с които наслагва все повече и повече ефекти върху и без това достатъчно богатите аранжименти на песните. Васил Първановски танцува с китарата, и най-вече, с косата си. Зачестява и коронния му номер – да слезе и да свири в публиката, което буквално подлудява настроението на всички. А на последния им концерт в София дори потанцува съвсем класически без помощта на китарата и косата, но пък в партньорството на Ангел Каспарянов. Винаги по двойки е по интересно и на финала на шоуто им, Васко качи на сцената и един от най-верните фенове – Макси Александров.

(ВИЖ ОЩЕ: Дяволите на Me And My Devil обладаха София с „Volume II“ (ФОТОГАЛЕРИЯ))

Освен гарантираните танци, със сигурност знаем, че лесно или не чак толкова, но бандата успява да свали всички задръжки на публиката. Прави го много интуитивно, като демонстрира как самите музиканти се отървават от задръжките си на сцена. А публиката е огледало за искрени емоции. Всичко искрено, което се случва на сцена, се отразява и в публиката.

Всичко това е гарантирано с много музика. Безспорно. Много майсторство в китарните рифове – чисто удоволствие от свиренето и импровизации в солата. Много вайб въс влудяващите бас линии и избутването на този инструмент под най-силния прожектор. Много майсторство и надграждане и във вокалите – височините, на които Ангел стъпва и пропадащите в низините страсти, които предизвиква.

(ВИЖ ОЩЕ: Вакханалията на Me And My Devil вилня в Строежа (ФОТОГАЛЕРИЯ))

Всяко от изброените е характерно за добрите банди. Но не са много българските групи, особено в алтернативните стилове, които успяват да съчетаят и трите и то напълно естествено. А това е рецепта на развития шоубизнес, по която работи и то много успешно от десетилетия – да захрани всички сетива, да даде пълнота в изживяването на публиката, да се отграничи от студийния запис и да създаде добавена стойност на живото изпълнение. В крайна сметка фенът трябва да е мотивиран да се вдигне от удобния си диван у дома, особено в сряда, да даде пари за билет и разноски за консумация цяла вечер. Иначе много лесно просто ще натисне Play в Spotify.

Да се готвят Варна на 14 ноември и Бургас на 15 ноември.

Me And My Devil:

Публиката на Me And My Devil:

Четете още по темата