Вече съм си научила урока – не трябва да имам предварителни очаквания към концертите на Me And My Devil, защото никога не съвпадат с това, което реално се случва. Знам обаче едно, и четиримата на сцената знаят как да извадят крайни емоции дори от най-тежките интроверти. Винаги започват от далеко с някое интро, което тече докато светлините едва мъждукат. На последния им концерт в София, на 25 април, дори го направиха тройно.
Devil, devil, I defy thee
Клуб „Строежа“ притъмня под звуците на „For Your Happiness“ на Moontwin, което преля в дяволската акапела на три гласа „Magpie“ на The Unthanks и на финала зазвуча „Тhe Trip“ – интрото на новия албум на дяволите „Volume II“. То беше и сигналът за пълна концентрация, в очакване музикантите да се качат на сцената. Даката седна зад барабаните и това ме откъсна за миг от хипнозата, за да се огледам. Погледите около мен бяха обърнати навътре, направо втренчени, телата седяха неподвижно, почти сюрреалистично, а очите дори не мигаха. По баровете нямаше хора, всички се бяха строили като теракотената армия на Цин Шъхуан.
С излизането на Васил Първановски обаче заподозрях нещо нередно. Китаристът беше пуснал косата си, имидж, който пази за другата си банда Odd Crew. И докато тази мисъл все още прелиташе ниско над главата ми, а аз на пръсти се опитвах да уловя логиката ѝ, звуковата вълна от китарата на „Dirt“ ме удари в слънчевия сплит, а в ухото ми Ангел Каспарянов изсъска “You want to feel me licking you”. Само че не с онова мръсно шептене от студийния запис, а с настойчивостта на прецедена през зъби заплаха.
„Push the Tempo“
Тази агресия още с влизането в първото парче съвсем остави в ступор публиката, която изкара в това състояние и втората песен „On Repeat“. Докато не дойде ред на „Suffer My Pride“. Типичното шепнене в част от вокалите на Ангел се завърна, но не за да погали, а за да натисне невидимото копче „Play“. Точно като в онзи откачен и култов клип на Fatboy Slim “Push The Tempo” от 2001 г. В този момент бандата отприщи всички демони. Те се разхвърчаха под високите тавани на клуба, за да започнат да се вселяват във всеки и да карат тялото му да се движи неконтролирано, ръцете да ръкомахат и страстта да се излива през върховете на пръстите, насочени към сцената.
Me And My Devil натиснаха газта още от самото начало и караха дълго и здраво като моряк в отпуска до самия край. Бяха преаранжирали част от по-интровертните си парчета и бяха ампутирали меланхолията в мелодиите дори на “If” и “Backstreet Blur”. От сетлиста дори отсъстваше един от титулярите „It’s Fine“. Може би защото тази песен е склонна да прибере всеки минимално сензитивен човек навътре в емоциите му. Но в петък вечер на никой не беше позволено да се насочи към себе си. Целта беше друга – всяка мисъл и желание да се излеят като водопад, агресивно и освобождаващо. И не само за публиката. Усети се и в групата.
Само една емоция стига
Ангел беше свръх енергичен. Гласът му се катереше нахално и уверено по височините, които толкова обича, ескалираше в писъци и звуци, които допълваха звуковата картина, манипулираше концентрацията на публиката и я насочваше към фиксирана точка – сцената. Разпуснатата коса на Първановски, като че ли свиреше по различен начин на онези шест струни. Уж са шест и са еднакви за всички, но той може да изкара от тях звуци, които друг трудно би открил дори.
(ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Вакханалията на Me And My Devil вилня в Строежа (ФОТОГАЛЕРИЯ))
За първи път чувам бандата толкова тенденциозно и целенасочено да сглобява сет и преаранжира парчетата си така, че да поднесе една единствена хомогенна емоция. Но пък и за първи път чуваме новия им албум „Volume II“ на живо.
Всъщност, беше редно да започна с това: Me And My Devil представиха новия си албум „Volume II“ с концерт на живо в столичния клуб „Строежа“ на 25 април. Само че това съвсем нямаше да даде каквато и да било представа на онези, които не са присъствали, какво всъщност се случи. Защото най-лесно може да кажеш за една песен, че е нова или стара, но това съвсем не я определя. Определя я емоцията, която носи.
Последните четири
В този ред на мисли, голяма част от новия албум, носи емоцията от дебютния „Volume I“. Като негово продължение е. Като парчета, писани по едно и също време, просто издадени в двоен диск. Всички сингли, които излязоха предварително – и “Dirt”, и „Suffer My Pride“, и “Sleep, Baby, Sleep”, “Lost Control”, “So Cool”, са част от една и съща моментна снимка на групата, направена още с излизането на първия албум.
Новото лице, което бандата показва, се е скрило в четирите неиздавани като сингли песни – „Perfect Flying Soul“, “Pretty Dark”, “Spin Your Head” и „Screaming With Your Lungs“. В тях влизат в брутален сблъсък по-поп вокалите на Ангел с тенденциозно тежките композиции и се абсорбират до изграждане на характерния стил на групата. Тя вече е безспорно разпознаваема още от първите тонове, дори и когато за пръв път чувате някое ново тяхно парче. Това, което мен ме облада обаче са химн-припевите на две от парчетата – “Spin Your Head” и „Screaming With Your Lungs“. И бих рискувала да твърдя убедено, че тези две песни няма да излязат от сетлиста за концертите им… никога. Тези текстове ще се пеят и крещят.
(ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Ангел Каспарянов (Me And My Devil): За да си свободен, трябва да си безкомпромисен)
Тези четири парчета бяха оставени за втората половина от концерта. За момента, в който вече всички са под всемогъщия контрол на музиката, спрели са да мислят самостоятелно и са станали част от едно колективно съзнание. Ефектът от тях е достоен да влезе в доказателствената част на научно изследване със заглавие „Психосоматичните въздействия на музиката върху колективното съзнание“. Особено с лайв аранжиментите, които са им направили и които нямат много общо с енергията на студийния запис, която слушате в дигиталните платформи. Затова, а и не само, ХОДЕТЕ НА КОНЦЕРТИ!
This is the end, my only friend
Вечерта завърши с думите на Джим Морисън от “The End” на Doors, произнесени като благословия от Каспарянов: „This is the end, my only friend“.
А аз ще завърша с думите на американската психоложка Сюзън Лангер, които да обезсмислят всичко написано до тук: „Музиката разкрива душевни състояния и чувства, които не могат да бъдат изразени посредством езика или други символни системи“.
Затова по-добре вижте чистите емоции уловени в замръзнали мигове от камерата на Михаела Йовчева за ЛИЦАТА и си пуснете музиката на Me And My Devil.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
