Мултинационални и все пак, базирани в София, Maze Hunters облагородиха българската ъндърграунд сцена с един авторски албум повече. Момчетата от Украйна и Молдова, а съвсем от скоро и с представител от Русия, представиха дебютната си дългосвиреща тава „Faceless“ в клуб Singles снощи, 18 август.
Всъщност албумът е в дигиталното пространство от известно време, но набиращата популярност банда, която само преди два месеца беше гост на концерта на легендарните инди ветерани Interpol и обра само позитиви от публиката, едва сега представя Faceless на живо в столицата.
Нестандартна и малко мрачна ембиънт атмосфера, от един сравнително нов продуцент Sbogom1000, даде старт на вечерта. Изборът за гост артист определено беше нетрадиционен, защото съвсем не прави връзка с музиката на Maze Hunters. Бърз разговор преди старта на концерта обаче може би ми подсказа повода за тази покана. Още когато се запознах с момчетата, разбрах за техните крайно разнообразни жанрови пристрастия, но снощи басистът на бандата Дима Воннов разкри, че самият той е започнал да прави ембиънт музика самостоятелно.
(Прочети още: Maze Hunters – бунт срещу ежедневието)
След краткото лирично отклонение, както моето тук, така и на Sbogom1000 снощи, нещата бързо се случиха по същество. А именно – здрав китарен звук, суров, но забележително богат, с прецизно и премерено използвани допълнителни семпли и най-важното – страхотна химия на сцената. Maze Hunters подариха на феновете си целия албум „Faceless“, изпълнен на живо, плюс две допълнителни парчета, всъщност първите им сингли, които не влизат в тавата. Сработени, без ненужни паузи, с малко думи между песните, Александър Иванов (вокал и ритъм китара), Евгений Обручков (барабани), Дима и новото попълнение – Владислав Сингур (китара), преливаха хомогенно от песен в песен. За миг не позволиха да напуснем техния свят на приятен музикален бунт. Държаха всички на върха на емоцията и сами пиеха от нея.
Каквато бандата, такива и феновете им. И не случайно повтарям думата фенове, защото, въпреки че са сравнително нова група, Maze имат вече не огромно количество, но пък много вярна публика. И както на сцената, а често и пред нея или около нея, музикантите дават воля на енергията си, така и феновете им се впуснаха в луди танци още от първия акорд. А вербалната комуникация течеше на няколко езика. Както прилича на една мултинационална банда, доказваща че в политиката може и да се води война, но музиката не признава етнически, географски и политически граници.
Та, пускайте си бързо „Faceless“ в Spotify и разгледайте емоциите уловени в снимки от снощи.