Малко или много са 10 години за една банда?! Hellion Stone дори не са ги усетили (както сам основателят Стефан Стефанов твърди). Но за българската сцена, да се задържиш една декада, означава само едно – нелогично голяма любов към музиката и безразсъдно упорство да оцелееш. Явно бандата има и от двете, че и още качества, които превърнаха концерта за 10-ия им рожден ден в в 3-часов празник на 13 март. Сцената на голямата зала на клуб Mixtape 5 беше връхлетяна от цунами от талантливи гости/приятели.
Две дами в групата
Бандата винаги се е отличавала с изключително стабилно свирене и професионализъм до последния детайл на сцена. Затова и не беше особена изненада, че още от първото парче успяха да вкарат публиката в хиперактивно състояние. За начало бяха избрали „Sleep Now“, най-новия си сингъл, който за първи път прозвуча на живо. Песента придоби още по-суров заряд и с двете беквокалистки, които Hellion Stone бяха поканили за цялата вечер – Венелина Бонева и Емили Маринова.
Трудно беше човек да си представи как неукротимия и изключително характерен глас и маниер на пеене на Иво Попов изобщо може да се съчетае с двойно дамско присъствие. Но резултатът беше невероятен синхрон и плътност. Иска ни се това да не остане единичен експеримент за групата. Пък и Иво непрекъснато си взаимодействаше с двете момичета. Организираха си мини гласови дуели, многогласи, които направиха парчетата на Hellion Stone още по-богати звуково.
Освен адски добри музиканти, Hellion Stone са и личности, които за последните 10 години са успели да създадат здрави и ценни приятелства с много други банди. И всичкото уважение, което са спечелили през тези години от колегите си, се изсипа върху тях навръх рождения им ден. Сцената често беше тясна за всички гости, които бяха поканили.
Още китари и барабани
Първи към групата се присъедини един от хората, при които Hellion Stone записват песните си – Петър Братанов-Pepinio. Той хвана китарата за „Calling in Favors“ и „She Tells Me“,. За втората Мануел Малешков даде мястото си зад барабаните на учителя си Боян „Бонзи“ Георгиев от Odd Crew. С подобни гости, стартът беше повече от мощен, а група превеждаше публиката през силните емоции стабилно стъпила на сцената.
На три гласа
За следващата порция песни – „Wholesome“, „Run“, „Siege“ и „Epilogue“, към Иво Попов зад микрофона се присъединиха още два големи и емблематични гласа – Алан Абдала от Аli и Васко Райков от „Odd Crew“. Комбинацията от тримата в „Run“ (първият издаден сингъл на групата преди повече от 8 години) беше истинска звукова вакханалия, в която дори най-големите пуритани биха се впуснали с вързани очи.
Когато го няма титуляра
За „A Better Lie“, единствената песен на бандата, записана с друг вокалист, на сцената излезе Боил Каранейчев. Заедно с него Hellion Stone написаха и пуснаха парчето преди малко повече от година – период, в който титулярът Иво Попов имаше здравословни проблеми и отсъстваше от първа линия. Последва „Sray“ от втория албум, която прозвуча допълнена от титаничния глас на Пенко Скумов от Soundprophet / TIdemachine.
Импровизации в техническата пауза
„Who You’re Not“ от втория албум „Scapegoat“ придоби още по-мощно звучене с трета, допълнителна китара в ръцете на Иван Йорданов-Cherry. Малкото техническо препятствие на старта на парчето даде пространство на Hellion Stone да импровизират. И те го направиха с неочаквана комбинация от Jamiroquai и Rage Against the Machine! Боян „Бонзи“ Георгиев се върна зад барабаните за „Flipside“. Точно след нея бандата събра на сцената всичките си приятели, които са им помагали през годините, както и екипа на музикалното обединение Projector + , от което и те са част. И сцената изведнъж стана адски тясна!
Двама Ивановци зад микрофона
Към всяко парче, което бяха заредили в сетлиста си, Hellion Stone добавиха нещо ново и това превръщаше изживяването на този концерт в one of a kind. След два часа свирене, човек би си помислил, че козовете в ръкава на бандата вече са свършили. Но не! Те държаха някои от най-силните за накрая. Малко преди финала на сцената скочи едно истинско торнадо – Иван Петков от бургаската банда Lek City Case и се развилня с типичния си маниер в парчето „Worst“ от дебютния албум на групата. Зад барабаните пък се завърна първият барабанист на Hellion Stone – Светослав Кънoв.
Бас битки
Последва дуел на дебелите струни между Атанас Пангев и басиста на Odd Crew и Me and My Devil – Мартин Стоянов. Как само прогърмя един от първите сингли на бандата и все още едно от най-тежките им парчета – Vinkelus. След това проглушително изпълнение сценарият беше изхвърлен. Hellion Stone се впуснаха в последните парчета от концерта си, а към тях се присъединиха повечето от гост вокалистите, които видяхме през вечерта.
Имаше много мили думи, много благодарности, много прегръдки, който се пренесоха из цялата зала след края на концерта. Момчетата останаха при публиката си с напитка в ръка, разписваха автографи върху плакатите за събитието, снимаха се, вдигаха наздравици. На рожден ден, като на рожден ден.




















































































