Кога последно сте били на „частен“ концерт? На мен ми се случи тази сряда /18 март/, на гига на групата Humour от Глазгоу. Бандата свири за първи път в България. София беше включена в последната част от турнето, с което представят дебютния си дългосвирещ албум “Learning Greek”. Клуб Паве стана домакин на един наистина силен и стегнат сет.
Humour са заедно от 2021 г., когато се запознават, случайно. Живеят в съседни сгради по време на Ковид и започват да пишат, свирят и записват музика в домашни условия. Квинтетът вече много ясно се отличава на пост-пънк сцената на Острова, преплитайки абсурд, самоирония и щипка театралност.
На лов за публика
“Когато си в нов град не знаеш какво да очакваш”, споделя с нас басистът Lewis Doig, докато с моя приятелка си купуваме плочи и дискове. Завързваме кратък разговор. Споделяме си какво сме слушали скоро на живо, какво обичаме да слушаме и какво ни движи. Говорим си за артистите, които съм гледала в София. Оказва се, че ни обединява вълнението по Ditz и Mruja. Последните стават повод да се посмеем, защото всеки произнася името им различно. Питат ни къде да закусват на следващия ден. Оставят у нас това приятелско и земно чувство, което прави впечатление.
Всеки, който е излизал на сцена знае, че пред пълна зала се свири много по-лесно, отколкото пред малко публика. Но Humour са устремени в „лова“ си на нови фенове из Европа и това, че пред клуб Паве не се виеше опашка да ги гледа, не им беше подействало сломяващо. Напротив.
Какво още е добре да знаете за музиката на Humour?
Британците са от онези групи, които капсулират десетилетия преживяване в звука си. Усещане за нещо сурово, непринудено, тийнейджърско. Вокално изпълнение, което във виковете си напомня за революция и болка. В интервю за NME вокалистът Andreas Christodoulidis споделя, че при първите им записи е „крещял доколкото може, без да дразни съседите“. И сега, години по-късно, на сцените през първото им европейско турне, неговият глас е интригуващ и вълнува с яснодоловима емоционална дълбочина.
Неподправеният им пост-пънк носи онзи разпознаваем вик от островите, който можем да чуем в британските и ирландките банди в последните 5-6 години. Особено с набирането на популярност на групи като Idles, Ditz, Maruja, Squid и др. Но Humour имат и нещо свое, сурово – необработена емоция, която ти помага да си представиш живот, различен от своя собствен и да го изживееш слушайки „Learning Greek“ от начало до край.
Обещание
В края на вечерта, в разговора ни с басиста Lewis Doig, се разделяме с обещание: “Със сигурност ще дойдем отново”. А ние казваме, че ще доведем още приятели, с които да се забавляваме под звуците им.
ФОТОГАЛЕРИЯ:
