Седем месеца след последния си концерт в София, британците DITZ се завърнаха на 30 ноември, отново в клуб „Паве“, отново по покана на Wrong Fest, за да закрият всенародните алтернативни празненства post-wrong weekend. И нее, гостуването им не е твърде скоро, защото при тази банда свръхдоза няма. Напротив, публиката им се разширява лавинообразно. Този репортаж е свързан с редица въпроси.
Първият от които ми беше зададен преди повече от година от колега на работа: „А слушала ли си Ditz?“ Това ме попита, когато обсъждахме музикалните си вкусове.
“Не съм. Ще ги чуя” Обещах. Може би както хората обещават, че ще се видят по-нататък. А може би не. Защото още няколко месеца след това ми се отдаде възможността да ги гледам за пръв път. А снощи ги гледах за втори.
(Виж още: Британски пост пънк и къси поли от DITZ (UK) в клуб „Паве“)
Гласът на поколението
Петорката от Брайтън се завърна след ударното им появяване през април. Нямаше изненади във факта, че този път имаше още по-голяма публика. Всъщност, макар да свирят заедно от 2016 г., те придобиват повече известност в алтернативните хардкор и пънк средите след като подгряват европейската част на турнето на IDLES през 2024 г. Тук искам да вметна, че нямам търпение да видя IDLES на Sofia Live Festival догодина! Музиката, която създават групи като IDLES, Ditz, Maruja, Squid, Black Country, New Road, оформят “саундтрака” на поколението ни – Gen Z.
А Ditz са от онези групи, които не просто са представители на една субкултура, те градят облика ѝ такъв, какъвто е. Пост-пънк, на който да крещиш и скачаш, да бъдеш себе си. Музика, в която е важна и идентичността, и сборът от самоличностите на слушащите. В текстовете си, вокалистът Cal (или Cala, както сам предпочита да се подписва, определяйки се като queer) Francis, изповядва без да проповядва. Има искреност, която е толкова деликатна, че можеш да я подминеш. А сценичното му поведение е безстрашно, овластено и секси. Качва се по най-високите точки на сцената, включително в ръцете на публиката.
Високо
Така започна и самия концерт. След като Cal/Cala се придвижи напълно изправен върху няколко силни ръце, направи бърз, почти невидим знак на човека пред мен в публиката – “You”, и просто скочи в ръцете му. Безстрашно. Точно какъвто трябва да е пънкът.
Поезията на Ditz е и между редовете им:
My Venus is callous, my Venus is real
No longer a world where autonomy’s free
She wants nothing more than my body to speak
My Venus is defined by heroin chic
They say vanity’s in, yeah, but vanity’s sin
And vanity imbrues itself in a life wherein
Nakedness is abandoned and left by the side
And not just naked bodies not made for naked eyes
Това е куплета от песента им “I am Kate Moss”, която предния път се открои като неизпълнена, а сега беше част от програмата им. „Нямаме сетлист. Просто ще свирим каквото се сетим“, каза Cal.
И да, те свириха. Изсвириха и един от новите си сингли – „Kalimba Song“. А за десерт ни наградиха с популярния им кавър на Peaches „Fuck the Pain Away“.
Този път с Джак
Купонът с Ditz наистина е гарантиран. „Ако помните Джак (китара) предния път не беше с нас, тъй като му предстоеше операция. Както виждате, всичко мина успешно. Вярвам, че заради пожеланието, което заедно му изпратихме на видео„, обърна се от сцената Francis. „E, Джак, нали ти казах, че тук е много яко?„, попита го той.
И ако трябва да обобщя какви са Ditz на живо, мога просто да кажа: Безкомпромисни са. Гледах ги на 8 април, гледах ги на 30 ноември. Надявам се да ги гледам отново и догодина. И след това, отново и отново.
Важно! Концертът беше отворен от българите ТОТАЛШТЕТА. За тях – прочети по-надолу.
DITZ:
ТОТАЛШТЕТА:
А какво да кажем за ТОТАЛШТЕТА? Противоестествено ми е да пиша „ш“ и „т“ заедно, колкото ми е противоестествено да не избухвам на музиката на ТОТАЛШТЕТА. Момчетата са наистина завладяващи, за това мога да съдя не само по собственото си светоусещане, а и по хората около мен, които се къпеха в екстаз. Същите тези хора, облечени в тениски с логото на бандата, като армия се бяха подредили в опашка пред клуба, чакайки да влязат.
Бандате от Добрич, която се появи сякаш от нищото, но всяко тяхно живо изпълнение е консистентно силно. Публиката просто пулсираше и изживяваше изпълнението им по един начин, който отдавна не съм виждала около себе си в столичен клуб. Определено имаше хора, които бяха дошли специално за подгряващата група, за мен лично това засвидетелства максимата – less is more. Не виждаме ТОТАЛШТЕТА често на живо, но вярвам, че това допринася качеството, енергията и същността им на сцената да е консистентна.
Преди година сами обявиха началото на нов етап от развитието си и раздялата с барабаниста си Теодор Чирпанлиев. В Паве видяхме новият член на бандата – Димитър Рогачев, зад барабаните и чухме част от новите парчета на групата. А Теодор? Той също беше там, но в публиката, за да подкрепи приятелите си, които вече не са му колеги.
Хубава музика, текстове на български и нула клишета. Надяваме се да имаме още много възможности да ги слушаме и да им се радваме и лично благодаря, за това, което правят.
