Всеки път, когато видя тийнове на концерт да инвестират парите си в билет, за да гледат музика, да се забавляват физически и да изживяват света на живо, това ме прави адски щастлива и не пропускам да го отбелязвам. Радвам им се така, както всички се радваме на Gen Z, които поведоха най-масовките протести от десетилетия насам, само преди няколко дни. А може би двете неща са свързани…?! Винаги обаче ми е оставал горчив вкус в устата, че по-възрастните, онези поколения, които си нямат буквички, за да се означат и които всъщност ни отгледаха, като че ли нямат достъп до щастие от съпреживяването на музика. Оставам настрани концертите на Scorpions, Deep Purple и останалите им идоли, заради които понякога отиват на стадиона. Отказали са се от правото да отидат вечер в клуб и да се забавляват. Доброволно са оставили тези места да са само наша територия. Оказа се, че и за това правило съществува изключение и аз присъствах на него, за да прелея от задоволство. Поводът бяха големите New Model Army и техният концерт в клуб Mixtape 5 на 30 ноември, организиран от Threechords Record.
Предай нататък
Година след отложената им по здравословни причини дата (трябваше да свирят на същото място в края на 2024 г.), на няколко пъти случайно чух разговори между феновете в залата „Стисках си билета цяла година, за да дойда днес“. Значителна част от публиката е имала хипотетичната възможност да слуша първите записи на британците още с излизането им (въпреки че реално малко българи през 80-те са имали достъп до това „пагубно западно влияние“). Преди няколко вечери тези хора, качени по раменете на приятели, танцуваха като 15-годишни, щом им се отдаде реална възможност да го направят.
А аз, представител също на поколение, което си няма буква, но често ни наричат „изгубеното“, се чувствах отново „малка“. И донякъде невежа. Но не защото не знам парчетата на бандата. Знам ги. А защото няма как да имам способността да ги поставя в контекста, в който са били написани и издадени. Няма как да изпея думите с емоцията, с която ги пееха много от по-възрастните фенове. А още по-хубаво беше, че те бяха довели и наследниците си. Възпитаваха ги в забавление.
Революция
Всички пееха всяка дума, дори запетайките, от всяка песен от сетлиста. През цялото време. Това беше като културен шамар за мен и представите ми. Не съм виждала толкова активна публика на клубен концерт от наистина много време. Това беше забелязано и от достолепния фронтмен и единствен оригинален член на New Model Army – Justin Sullivan, и от цялата група. Може би това е и причината през цялото време през лицата им да пробягват тънки усмивки в най-шумните моменти на феновете. Групата беше дошла да прави революция с музиката си и я направи там, където други не успяват. Дори забиха култовото Purity и всички запяхме с тях „Revolution forever…“.
Наваксахме си изпуснатата промоция на новия им албум Unbroken, който излезе в началото на 2024 г., и от него чухме две песни – „First Summer After“ и „Coming Or Going“. Бяха се шмугнали в сетлиста от най-известните им парчета. А той се оказа по-къс от желанията на публиката, която на няколко пъти се примоли да изпълнят „Poison Street“. Реакцията на Sullivan беше очаквана „Обикновено, когато получаваме поръчки за някоя песен, НЕ я изпълнявам“.
45 години по-късно
Душите ни се напълниха с една от най-хомогенните смеси на пънк с рок, фолк, метъл, забъркана по олдскул рецепта, която модерните времена нито могат да променят, нито да подобрят. New Model Army остават актуални, не само защото не спират да пишат нова музика (вече имат 15 студийни албума), а защото отразяват истински адекватно света в текстовете си. Затова и хората се припознават в думите на Justin Sullivan и в суровите мелодии, които той пише заедно с групата. Останалото е енергия, от която не са изгубили и грам на живо (това твърдение е емоционално, защото няма как да знам какво са правили по сцена, когато са били на 20!).
ФОТОГАЛЕРИЯ:
