Утопия Авеню – Погледни зад клишето

Утопия Авеню

В краткото си резюме новият, осми поред, роман на Дейвид Мичъл – „Утопия Авеню“ (изд. Сиела) е описан като книга за възхода и падението на една рок група през втората половина на 60-те. Докато четях тези 710 страници нито за миг не възприех този монолитен труд като рок история за банда достигнала бързо своя връх, а после неочаквано разпаднала се. Подобни сюжети има в изобилие както в литературата така и в реалността.

Не че основната нишка в историята не е точно тази – честен (казано без капка ирония) мениджър събира четирима непознати и неизвестни музиканти в лондонското „Сохо“ и ги превръща в хитова група, наречена „Утопия Авеню“ (име, родило се в една от халюцинациите на китариста на бандата). Записват два албума за две години и покоряват първо Европа, а после и Америка. И всичко това гарнирано със секс, обичайните наркотици, партита, изнудване на звезди, самозабравяне от славата, душевни терзания, извънбрачни деца. Бих казала дори банална сюжетна разгъвка, която може да намерите във всеки роман за рок музиканти и дори в почти всяка реална автобиография на истински звезди.

АТМОСФЕРАТА – СКРИТИЯТ ГЛАВЕН ГЕРОЙ

Друго обаче ми беше ценно в тази дълга, но леко написана книга. Заради друго не спирах да прелиствам, докато очите се затваряха посред нощ. Заради начина, по който е уловена епохата и майсторски описаната атмосфера и политическата обстановка на 60-те. С децата на цветята, цялата псайкъделия, LSD, свободна любов, но и бунтове, анти-военни движения, своеволията на полицията, третирането на жените, чернокожите, гейовете, различните. Заради строителите на пясъчни кули, вярващи в промяната. Улиците на „Сохо“ в „Утопия Авеню“ могат реално да ти замиришат, да нагазиш в калните им лабиринти, а ако отместиш поглед от страниците ще видиш как на някой ъгъл двама млади правят секс или спорят горещо за политика.

ДЯВОЛЪТ Е В ДЕТАЙЛА

Четиримата основни герои – Елф (пианист и вокал), Дийн (бас), Гриф (барабани) и Джаспър де Зут (китара) от измислената група „Утопия Авеню“ са странна смесица между клишетата на времето и дълбоко навлизане в подробностите на тези до болка познати модели, разголването им до намиране на истинския смисъл зад универсалната истина. Така единственото момиче в бандата Елф, през двете години, в които се развива действието, открива и опознава своята сексуалност и влечение към същия пол. Дийн се бори с бремето на семейството си – починала майка и баща алкохолик, който го е биел. Той е най-разпасаният от бандата и попада в италиански затвор. Гриф крие дислексия и губи брат си в катастрофа. А де Зут? Той е диамантът, чиято шизофрения разгръща майсторското перо на Дейвид Мичъл за фантастичната нишка в романа. Единственият основен образ, пожален от вкарване в калъпите на 60-те е мениджърът Лъван, който е честен, съвестен, протагонист до самия финал.

ГМУРНИ СЕ В СВЕТА НА МИЧЪЛ

„Утопия Авеню“ е разделен на седем части, шест от които носят имената на албумите на бандата – „Раят е пътят към Рая“ А и Б страна, „Материята на живота“ А и Б страна, „Трета планета“ А и Б страна, и „Последни думи“. Всяка от тези части е разделена на глави, чиито заглавия са имената на песните от конкретната страна на виниловата плоча, разгърнати през погледа на автора на песента.

Не е възможно да се чете този роман на Мичъл без да се обърне поглед назад към предишните му книги. Авторът го е направил невъзможно, защото е кодирал препратки през героите и техния живот. Още в началото Джаспър слуша „Облакът Атлас“ – името на може би най-успешната книга на писателя. Самият Джаспър пък носи фамилията де Зут – явно родственик на Якоб де Зут от „Хилядите есени на Якоб де Зут“. Мениджърът Лъван, най-добрият приятел на Джаспър и още куп второстепенни образи прекрачват кориците на собствените си романи, за да се появят в „Утопия Авеню“. Точно така се ражда и фантастичната нишка през шизофренията на Джаспър, който от 16-годишен се бори със звукови халюцинации. В главата си има затворен антагонист, който е нарекъл „Чук Чук“. Въображението на Мичъл на финала се развихря до трансплантация на душа, масло от души и се появяват неговите хоролози от „Часовници от кости” и антагонистът – абат, за да се стигне до екзорсизма на Джаспър и неговото прераждане.

ЧИСТА ДОЗА РОК

Заклетите фенове на рока ще открият всичко, което им е необходимо в „Утопия Авеню“ – дълбоко познаване на музикалната теория, техническа достоверност, и някои от най-големите звезди на епохата, които взаимодействат с измислените герои от „Утопия Авеню“. По партита и концерти те се срещат с Дейвид Боуи, Джанис Джопли, Франк Запа, Джон Ленън, Брайън Джоунс, Джими Хендрикс, Ленард Коен, Сид Барет. И като един истински рок роман и „Утопия Авеню“ си има саундтрак. Дейвид Мичъл публикува над 150 песни на финала на книгата, от които е черпил вдъхновение и които биха съпровождали четенето перфектно. Почти няма голямо име от онзи музикален период, което да не е включено в тази селекция, а жанровите ограничения не съществуват.

Джанис Джоплин и Джими Хендрикс също са герои в „Утопия Авеню“

Българският читател пък с усмивка ще препрочете пасажа, описващ мечтата на Дийн да вкара гайди и български хор в песента си „Претърколи камък“, пратила „Утопия Авеню“ на върха.

Финалът се качва в машината на времето и излита 50 години по-късно, в днешни дни, за да сложи точка на историята.

ОТКЪСИ

За да ви заинтригувам още повече ще споделя няколко кратки откъса от „Утопия Авеню“, които чудесно описват 60-те, обстановката, идеите и мечтите на тогавашното време.

ЗА МУЗИКАТА

-„Бийтълс“, „Стоунс“, „Ху“, „Кинкс“ – изрежда Гриф. – Те не се опитват да променят света. Не си купуват имения като възпяват атомното разоръжаване или създаването на социалистически рай. Те просто правят адски добра музика.

-Най-хубавите поп песни са изкуство – включва се Джаспър. – Това, че създаваш изкуство, вече е политически акт. Творецът отхвърля доминиращата представа за света. Творецът предлага нова представа. Подрива старата. Тираните с право се боят от изкуството.

-И музиката ги плаши най-много – добавя Дийн. – Защото тя е кука. Щом музиката веднъж влезе в теб, остава завинаги. Най-хубавата музика е начин на мислене. Или начин на преосмисляне. Не следва заповеди.

ЗА ЗВУКОЗАПИСНИЯ БИЗНЕС

Лъван си припомни афоризма на Дон Ардън, че трябва да омагьосаш звукозаписната компания три пъти: първо, когато подпишат договора, второ, когато се нуждаеш от парите им за налагане на групата, трето, за да ги накараш да подкрепят изпълнителите, когато тяхна песен се провали. Сети се и за афоризма на зетя на Мусолини: „Победата има хиляда бащи, но провалът е сирак“. Докато гледаше мрачния пейзаж, Лъван се чувстваше като сирак. Много хора си представяха мениджърите като киселия грубиян експлоататор от „Нощ след тежък ден“. Действителността беше много по-сурова. В зависимост от групата и според ситуацията Лъван беше момче за всичко, кредитор от последна инстанция, доставчик на наркотици, изкупителна жертва, психиатър, сводник, ласкател, бавачка, боксова круша и дипломат. Ако изпълнителите забогатеят, може и да спечелиш пари. Ако си останат бедни, обедняваш още повече.

ЗА ВОЙНИТЕ

Насилието е на всяка страница от историята ни. – Макс топва коричка в гаспачото си. – Смелите заселници, които избиват индианците. Понякога ги мамят с безполезни мирни договори, но през повечето време ги избиват. Робството. Работи за мен безплатно до последния си ден или ще те убия сега. Гражданската война. Ние сме индустриализирали насилието. Пристъпили сме към масовото му производство много преди Форд. Много преди окопите във Фландрия. Гетисбърг! Петдесет хиляди жертви за един ден. Ку-клукс-клан. Линчуването. Дивият запад. Хирошима. Мафията. Война! Нуждаем се от войни, както французите се нуждаят от сирене. Ако няма война, веднага забъркваме нова. Корея. Виетнам. Америка е онзи наркоман на входа на хотела, само че не хероинът е наркотикът, към който сме пристрастени.

ЗА СВОБОДАТА

Свободата минава през филма като червена нишка – продължава Дийн. – Какво не е свободата: не е реклама, не е лозунг, не е химн, не е начин на живот, не е наркотик, не е символ на престижа. Не е дори власт. Но когато Пилгрим и Пайпър пътуват, историята разкрива какво всъщност е свободата. Тя е вътрешна. Тя е ограничена. Тя е крехка. Тя е пътуване. Лесно може да ти бъде отнета. Тя не е себична. Тя не се подчинява на заповеди. Само несвободните я виждат. Свободата е борба. Свободата е в борбата. Както с „Раят е пътят към Рая“, може би свободата е пътят към свободата.

ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА

Всяко трето или четвърто поколение е поколение на радикали и революционери. Ние, приятели мои, сме тези, които трошат бутилките. Ние освобождаваме духовете. Правим погроми, стрелят по нас, пращат в редиците ни агенти, купуват ни. Ние умираме, разоряваме се, продаваме се. Но духовете, които сме освободили, остават на свобода. Те шепнат на ушите на младите неща, които преди не можеха да бъдат изречени. „Ей, хлапета, няма нищо лошо да си гей“. Или: „Ами ако войната не е изпитание на патриотизма, а всъщност е пълна тъпотия?“. Или: „Защо малцина притежават толкова много?“ В краткосрочен план изглежда, че не настъпват кой знае какви промени. Тези хлапета нямат достъп до лостовете на властта. Все още. Но в дългосрочен план? Тези послания полагат основите на бъдещето. (Джери Гарсия „Грейтфул дет“)

Четете още по темата