Толкова главоломно задъхано и нездравословно четиво отдавна не бяхме поглъщали. „Трип за деца“ (от издателство „Кръг“), автобиографията на Флий от Red Hot Chili Peppers, определено се нуждае от подзаглавие „Деца, не правете това!“
На пръв поглед това не са мемоари, а рецептурник как може да се самоубие тийнейджър с всички видове норкоици, кражби, безделие, алкохол и пакости. Майкъл Бълзари ги е тествал всичките и ги описва в пълни подробности. Дори е озаглавил една от главите „Официални инструкции за бодене с кокаин“. Добре че разказът обхваща само първите му 20 години!
Между редовете обаче наднича терапевтичната цел на тази автобиография, събрала и подредила всички травматични моменти от бурното детство на басиста. Всъщност „Трип за деца“ е доста отрезвяващ поглед към истинския живот, които Флий се е наложило да преживее и го е превърнал в това, което е днес. Това детство го е направило Флий – един от най-известните басисти в музикалния свят, но може би му е отнело възможност да е нещо друго. Центрофуга от опасности, застрашаващи постоянно физическото му здраве на толкова крехка възраст, е изградила уникални психически пътеки, по които Майкъл Бълзари ни разхожда с дебелите си струни от 30 години.
ДВАМА БАЩИ
Разбито семейство. Какво клише. Всичко започва от раздялата на родителите. Това начало, като че ли се повтаря в почти всеки талантлив и успешен музикант.
Първите му години са белязани от спартански ред и дисциплина, наложени от биологичния му баща, заради чиято професия се преместват в Ню Йорк. От стегнатата като менгеме хватка, едва 6-7-годишен, той попада в хипи реалността и пълната слободия, диктувана от втория му баща Уолтър. И въпреки всички минуси, които му носи този нов начин на живот, той получава един огромен плюс – любовта към музиката. Уолтър може да е пълен неудачни, живеещ при родителите си, наркоман и алкохолик, но го въвежда в света на джаза. Така първият му идол става Чарли Паркър, а в хола му се събира редовно цял оркестър от музиканти с всякакъв цвят на кожата, които свирят неуморно, докато малкия Майкъл изпада в екстаз.
ГАМЕН КАТО ПО УЧЕБНИК
Постоянен бунт срещу системата, непрестанно желание да се покаже и докаже, да бъде забелязан и да компенсира дребната си физика, водят Майкъл по стръмен наклон, право в бездната на „изпуснатите“ деца.
„Сякаш имах нещо за доказване – че съм най-дивото дете от всички. Беше удоволствие да създавам хаос и да дразня. Когато шашках хората, се чувствах весел и свободен, носеше ми наслада и радост.“
Това постоянно чувство за различност, за невъзможност да се впише в обществото остава в него за цял живот.
„Като цяло съм странен за другите хора, а понякога дори и за най-близките ми приятели. (…) Най-ранните ми спомени са вкоренени в незатихващото усещане, че нешо не е наред с мен, че всички други са приети в груповото съзнание, в което аз не съм допуснат. Сякаш нещо в мен е развалено.“
СПАСИТЕЛНИ ПОЯСИ
За дете с доста разклатена психика Майкъл си е скрил спасителни пояси навсякъде. Докопва се до тях нощем, или щом остане сам у дома и кани втората си същност да излезе наяве.
Един такъв спасителен пояс са измислените приятели, които идват на помощ вечер, след като цял ден е усещал невъзможността да създаде истински. „Тези часове, прекарани с моите измислени приятели, бяха нещо като разговори с бог и ако това е бог, за мен е достатъчен.“
Другото му скривалище са книгите. От малък чете всичко, което му попадне. „Беше истинско удоволствие да се губя в книгите. Любовта ми към тях ме поставяше в настоящ момент, в който се намира всичкото блаженство на света.“
Никога не е имало възрастен, който да подбира за него подходяща литература, нито да забранява неподходящите за годините му четива. „Влюбих се в книгите на Кърт Вонегът. Те ме възпитаваха и ми даваха представа какво е да си добър човек, а съдържанието им беше лишено от обичайните лицемерни приказки. (….) До ден днешен книгите му отразяват моите политически и социални виждания, чувството ми за хумор.“
ДВОЙНСТВЕН ЖИВОТ
И докато вечер потъва в книгите и ги поглъща, то през деня се шляе по улиците и прави бели. Истински и големи бели, които се преследват от закона. „Какво мога да кажа, бях крадец! Предполагам, че това съвпада със смяната на бащите ми и начина на живот, когато бях седемгодишен.“
Двойнствената природа на това перпетуум мобиле се лашка от една в друга крайност като махало на часовник. Дете, което краде, проси, пуши трева от 11 годишен и се шляе по цял ден в търсене на проблеми е същото дете, което е приело Коледа за религия и го признава в „Трип за деца“:
„Ако някога приема някаква религия, то тя би била Коледа. (,,,) Все още с нетърпение се вълнувам от подаръците под дървото и от това да се съберем всички заедно и да оставим останалия свят да бъде затъмнен от сиянието на коледната светлина. И до днес още вярвам в Дядо Коледа.“
ГРАНИЦИ
Въпреки буйния си нрав и тоталната липса на инстинкт за самосъхранение, от съвсем малък той възприема две прости правила за себе си – не дели хората според цвета на кожата им и бяха от всички, които го правят, и не се бие.
„Толкова пъти съм виждал сбивания на концерти, в барове, на спортни прояви Участниците винаги изглеждат като пълни малоумници, въвлечени в лошо заченат опит да докажат мъжествеността си. Мир и любов, човече. Светът е достатъчно жесток такъв, какъвто е. Всичко, което не е любов е малодушие.“
НАРКОТИЦИ
Още в първата седмица в гимназия „Феърфакс“ се запознава с Антъни Кийдис. „В онзи дъждовен ден във физкултурния салон открих своя брат. Той беше липсващата част от пъзела на живота ми. Опитвахме всички наркотици, гонехме всяко момиче (аз бях по-склонен да стоя тихо отстрани и да си мечтая за него), крадяхме и мамехме при всяка открила се възможност и измисляхме всякакви планове, които биха ни донесли екзотични печалби.“
Някъде по това време започва и техният „трип“. Тук е моментът да разкодираме заглавието „Трип за деца“. Според жаргона на Флий (поздравления за усилията на преводач) „трип“ е онова „пътуване“, което правиш, когато се надрусаш с LSD. А Флий, който в гимназията все още е просто Майкъл, заедно с Антъни опитват всичко, което им попадне. Започват с тревата и бързо преминават на картон, LSD, гъби, всякаква синтетика, кокаин и дори хероин. Кокаинът обаче едва не го убива. Естествено, от днешната си гледна точка Флий осъжда като ужасно глупаво всичко, което правил с наркотиците.
„Много години минаха, преди да науча други начини да стигам до полезната и безкрайна част на съзнанието ми, която психиделичните наркотици отвориха по време на моите младини“.
Но и не съвсем:
„LSD-то се отнасяше добре с мен. Отвори ми път към други измерения, помогна ми да разбера смисъла на живота и на копнежите ми. Взех много от най-мъдрите решения в живота си, докато съм на картони или на халюциногенни гъби.( …. )LSD-то и псилоцибиновите гъби са огромен дар за човечеството. Независимо от това те не са за всеки, не трябва да бъдат подценявани и трябва да бъдат проучени подробно и трезво преди употреба.“
ОТ ДЖАЗ КЪМ РОК
Музикалният му живот върви паралелно. Тромпетът е негов най-добър приятел, докато не се сприятелява с още едно момче в гимназията, с което после ще налея основите и на Red Hot – Хилел Словак. Именно той го повлича в света на рока и пак той слага баса в ръцете му, като го кани в първата им банда Anthym.
„Така се научих да свиря на бас. Използвах няколко гами и малкото теория, която знаех от тромпета, който пък от своя страна ми даваше различен подход.“
Псевдонимът му идва малко по-късно, когато напуска първата си банда и става басист на пънк-рок групата FEAR. „Бяха ме наричали Флий тук и там преди това, измежду всичките ми други прякори, но без да се замисля и с желание да изглеждам като пънк рокер промълвих: „Аз съм Флий“.
В рока той намира начин да канализира всички негативи, които е трупал през годините и да ги превръща в музика:
„Яростта ми събираше всичките различния и прекъснати връзки с хора, които бях изпитвал в живота си. Тази ярост се превърна в моята сила, защото беше истинска, бе моят живот, моята болка. Аз бях намерил фитила, който можеше да детонира огнената ми душа. Не ми пукаше дали съм готин на сцената, прости исках да оставя шибаната ми душа да се побърка по всевъзможни начини.“
RED HOT ПРЕД ПОРТАТА
Едно закърпено от стари рани приятелство с Хилел и Антъни Кийдис, който за пръв път проявява интерес към музиката дават началото на това, което днес цял свят познава като Red Hot Chili Peppers.
„Антъни дойде в кухнята на Ултън Хилтън, изпълнен с вълнение за банда, която беше гледал предната вечер: Grandmaster Flash and the Furious Five… Никога не беше показвал желание да пее преди това….но след като беше видял |Flash, седна в кухнята и започна да пише текстове, които се превърнах в Out in L.A.“
Хилел Словак обаче умира от свръхдоза, точно когато групата е готова да избухне като супернова. А тези мемоари на Флий са място, в което той отправя лични послания към няколко души, предопределили живота му. Един от тях е Хилел, към който е адресирано специално „писмо“ на страниците на „Трип за деца“.
Освен тези послания, Флий многократно споменава, че връщайки и подреждайки миналото си, е издирвал хора, които са излязли днес от живота му, но са били важна част за него. Точно тази терапевтична цел на книгата е може би най-дебелата връзка, която една световна звезда подхвърля към почитателите си, за да надникнат в истинския Майкъл Балзари.