Вече разбрахме, че Рокси Рокер е може би единствената майка, която няма да полудее като види сина си с пола в компания на приятели гейове. Научихме и един от кошмарите на Лени Кравиц, както и какво прави с голите момичета в леглото (ако не знаете за какво говорим – проверете страницата на Hybrid Books). Това безкрайно погъделичка любопитството ни към автобиографията на Лени Кравиц – „Да бъде любов“, която само след дни, на 1 юни, ще е преведена и на българския пазар, благодарение точно на издателство Hybrid Books.
Те ни предоставиха един непубликуван до сега откъс от предстоящата книга, което тотално затвърди мнението ни, че това е история, която е не само за рок фенове, но и за всеки с вкус към живота. Ето какво разказва самият Лени Кравиц за майка си:
„Бях наследил от мама и татко дарбата да се социализирам с лекота. Да накараш околните да се чувстват уютно и удобно, се бе превърнало в техен – както и мой – начин на живот. Не беше въпрос на сметки и планиране – удаваше ни се напълно естествено. Поинтересувай се от човека до теб, покажи му, че е добре дошъл, демонстрирай любовта си – това бе начинът, по който действаше мама. А по време на партита татко винаги бе най-галантният и любезен мъж сред присъстващите.
Като тийнейджър бях доста социален, но си имах и недостатъци. Бях неспокоен, нервен и лесно възбудим. Противопоставях се на всички изисквания за дисциплинираност, които майка ми „предписваше“, с изключение на домакинските задължения. Никога не ми хрумваше да противореча на мама. Тя ми напомняше, че имам собствена тоалетна, което ще рече, че чистенето ѝ беше моя отговорност. Моя работа също така бе да излъсквам до блясък мивката в кухнята, да изхвърлям боклука и да пера дрехите си. Всъщност, сега като се замисля, май се налагаше да чистя цялата къща. Трябваше да минавам с прахосмукачка килимите. Трябваше да мия колите на родителите ми, преди да мога да изляза да се шматкам насам-натам през уикендите. Ако приятелите ми бяха навън и ме чакаха, бяха добре дошли да ми помогнат, но не можех да мръдна никъде, преди да съм приключил с домакинските си задачи.
Една нощ мама и татко се прибраха от някакъв купон чак към три. Бях заспал. Мама обаче въобще не се трогна от факта и ме изръчка да ставам. Събудих се напълно дезориентиран, без да знам къде се намирам. Тя беше бясна – не съм бил свършил онова, което ми била наредила. Аз възразих, че съм. Бях изчистил кухнята. Бях измил чиниите, бях ги изсушил и ги бях прибрал. Тя ме издърпа от леглото, завлече ме в кухнята и се изправи пред мивката и шкафчетата. В мивката нямаше нищо! Определено си бях свършил работата. Но след това майка ми посочи към едно от шкафчетата, чиято вратичка бе съвсем, ама наистина съвсем леко открехната. Рече: „Затворѝ шкафчето“. Бутнах вратичката. „Ето сега вече наистина си готов“, каза тя.
Навремето си мислех, че съвсем е превъртяла. Беше ме събудила посред нощ, понеже вратичката на едно от шкафчетата бе отворена с около сантиметър. Но това само подчертаваше факта колко педантична може да бъде майка ми, когато става въпрос за изпълнение на някаква задача. По-нататък в живота ми, когато бях дълбоко потопен в най-различни музикални проекти, се сещах отново и отново за тази случка и в главата ми продължаваха да отекват думите ѝ: „Ако ще правиш нещо, правѝ го както трябва.“
