fbpx

„Еми и крадецът на сенки“ за книжни хедонисти

Марин Трошанов Снимка: Ники Пандев

Когато един автор и книгите му са обявени като литература за деца/юноши, някак си трудно попадат в ръцете на възрастен. Свикнали сме да разделяме литературата на категории, но за някои творби това не само е неуместно, а дори и вредно. Марин Трошанов е такъв автор и книгите му не бива да бъдат подавани в ръцете само на тийнейджъри, защото в крайна сметка той рисува с думи светове, които биха били доволно обитавани и от 30-, 40-, 80-годишни. Отворете само последния му роман „Еми и крадецът на сенки“ и почукайте с пръст по челото на заспалия авантюрист във вас!

Щом правите кино маратони с „Властелинът на пръстените“ или се зареждате с пуканки на дивана пред историите от поредицата „Нарния“ и „Хари Потър“, значи фентъзи историята на Еми и Виктор има място на нощното ви шкафче. (Надяваме се някой мастит кино продуцент да я нареди и във видеотеките ни).

Еми и крадецът на сенки корица

За да не издаваме много от сюжета и да развалим удоволствието ви от четенето само ще разкрием, че едно „обикновено“ момче – Виктор се впуска в приключение с едно необикновено момиче – Еми, чийто коси се оцветяват според емоциите й. Дъщеря на Радост и Тъга, тя го въвлича в чуден свят на красота и тежки битки, за да надвият заедно най-голямото зло – Меркулион, крадеца на сенки. Езикът на Марин е пъстър и красив, точно като героите му. Без обаче безкрайна претенция да демонстрира ненужно майсторство. Кратки изречения – дълги описания, които помагат лесно да се принесем в някоя причудлива земя, левитираща на хиляди метри над земната повърхност, или в къщурка, насред горска поляна, единствена обвита в мъгли и… тайни.

Светът на книгата е толкова пълен, че няма нужда дори от една допълнителна тревичка, но извадиш ли и минимален щрих от него, рискуваш да рухне като кула от карти. Всеки герои и ситуация, всяка врата, дори чаршаф, са жизнено необходими. А какви второстепенни герои твори само Марин Трошанов! Със завършени образи и характери като на главни действащи лица. Няма как да не споменем само двете баби на Еми, или пък капитана на Звездолъч…

Повече за чудния свят на Еми и Виктор ни разказа самият Мартин Трошанов.

Здравей, Марин. Разкажи ми малко повече за истинската Еми?

Таня е софийско момиче – млада художничка, която рисува стенописи. Срещнах я преди близо шест години в нощен влак за Бургас. Имаше ярко-отровно-зелена коса, мъкнеше куфар по-голям от самата нея и доста си приказвахме. Още същата сутрин ѝ споменах, че ще я използвам за прототип на герой в моя книга, но произведението се роди много по-късно.

Еми и крадецът на сенки
Марин Трошанов и Таня – вдъхновителката за Еми
Снимка: Мартин Гешев

Как се роди историята?

Художничката Ралица Мануилова отдавна искаше да направим общ проект, а някои идеи за тази история вече се излежаваха мързеливо и удобно в по-затънтените кътчета на съзнанието ми. Евгени Пройков се притече на помощ с допълнителни предложения и сурови редакторски намеси. Още куп приятели и страхотният екип на „Сиела“ помогнаха черновата да се претвори в красиво и понастоящем любимо за доста хора издание. Сред тях обезателно искам да спомена отговорния редактор Благой Иванов, който освен това е приятел и жесток автор, прекрасната Ива Колева както и маркетинг директора Темз Арабаджиева – един истински вулкан, бълващ арт идеи като исландския Ейяфятлайокутъл…

Марин Трошанов и Ралица Мануилова
Марин и художничката на книгата Ралица Мануилова
Снимка: Мариана Жижанова

По-трудно или по-лесно е да казваш истината през приказен сюжет?

Поначало е трудно да казваш истината, особено ако никой няма нагласата да я чуе. Хората трябва да изживеят личните си катарзиси и да изстрадат последствията на своите заблуди. Приказният сюжет помага чрез средствата на метафората и отъждествяването да се извеждат аналогии с нашата реалност, но често такива биват или неразбрани или превратно тълкувани, което все пак си остава част от красотата и богатството на фантазията в писаното слово.

Книгата е пълна с невероятни „второстепенни герои“, не по-малко детайлни, цветни и характерни от Виктор и Еми. Колко време всъщност ти отне писането на историята и Еми ли е единствената героиня с реален прототип?

Писах книгата около година – от есента на 2020-а до лятото на 2021-а. Другият главен герой Виктор олицетворява моето поколение през 90-те – безпътица, безпаричие, проблемна социална среда и нуждата от бягство…

Еми и крадецът на сенки
Илюстрация от книгата – Виктор и откраднатите сенки
Илюстрация: Ралица Мануилова

Твоят Меркулион казва: „Аз съм артист, храня се е емоциите на хората“. Ти като артист (за мен писането е не по-малко артистична дейност от актьорството или пеенето), храниш ли се с емоциите на читателите?

Ще си позволя най-напред да коментирам думите ти за писателя като артист. Аз го сравнявам с „човек оркестър“. Обичам аналогията с филмовото изкуство. В киното посоката на сюжетното развитие, изграждането на героите и диалозите са задача на сценаристите. Режисьорът задава цялостния тон и претворява сухите указания във визия. Актьорите вдъхват живот и енергия на събитията и талантът им е от водещо значение, но без професионалната работа на изискващата значим бюджет армия от тесни специалисти, ангажирани с костюмите, гримовете, дизайна, изработването на декорите, каскадите, специалните ефекти, звука и всичко останало, цялостното усещане лесно може да бъде компрометирано. Като финален щрих сякаш идва музиката – сама по себе си написана от композитор и често изсвирена от симфоничен оркестър с десетки опитни музиканти.

За сметка на това в изработването на един художествен текст заради ограниченията (а защо не и свободата) на медийно изразяване, мнозинството от тези роли по дефиниция се поема от автора.

В някакъв смисъл емоциите и отзивите на читателите ме зареждат и осмислят моята работа. Тъй като образованието и чисто професионалното ми развитие са в коренно различни сфери подобни откровения са изключително полезни и като стимул, и като коректив за изкуството ми. Освен това е страхотно да знаеш, че хиляди хора изживяват отново и отново едно приключение заедно с теб.

Еми и крадецът на сенки Представяне
„Еми и крадецът на сенки“ беше една от първите масово посетени премиери тази година. Стотици почитатели на фентъзи жанра и Марин Трошанов се подредиха в опашка за събитието
Снимка: Мариана Жижанова

Ако ги няма всички тези позитивни отзиви за книгите ти би ли продължил да пишеш?

Тъй като съм писал цял живот, включително и преди да получавам отзиви, от когото и да било – по-скоро ДА. Само че надали творчеството щеше в такава степен да доминира живота и ежедневието ми.

Какво ти дават измислените светове?

Както споменах по-горе възможност да съм режисьор с неограничен бюджет за топ специални ефекти и неизчерпаем каст от талантливи актьори.

Може би е рано да попитам, защото тъкмо „Еми…“ излезе на пазара, но роди ли се в главата ти идея за нова книга?

Вече работим по нещо специално, приказно и много красиво с великия илюстратор Петър Станимиров. Работното заглавие е „Парцалената фея и ловецът на плъхове“ Очаквайте новини…

Марин Трошанов повдигна завесата към следващия си проект с художника Петър Станимиров. Нямаме търпение да разберем какво ще се случва в това селце от илюстрацията

Четете още по темата